Когато сме водени от греха и от своето непокорство и гордост, ще потъваме като кораба „Титаник“, а когато сме покорни на Бога, смирени и намразим беззаконието, ще имаме благодат и ще бъдем спасени, както се казва в Посланието към ефесяните 2:8: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра. И това не е от вас – Божи дар е“.
Искам да споделя моето свидетелство – как моят Бог и Спасител Иисус Христос ме избави от лапите на смъртта. С този разказ не искам да изявявам нито себе си, нито някой друг, а да прославя името на моя Господ Иисус Христос. Слава да бъде на Неговото име!
Бях на около 20 години – млад, безумен, непокорен, високомерен, себелюбив и воден от плътските си страсти. Мислех, че съм непотопяем като кораба „Титаник“. Исках да живея и светът ме грабна. Вече бях женен и имах две деца, но тръгнах да излизам с приятели, които ми предложиха да опитам наркотици. Започнах да пия алкохол, а после и да играя хазарт. След няколко години се нуждаех от наркотици всеки ден и накрая стана страшно – дозата ми вече беше на всеки час и не можех да седя, без да взимам наркотици и да пия алкохол. Животът ми висеше на косъм и бях станал слуга на греха. Моята съпруга беше мюсюлманка, но Бог я докосна и тя прие Иисус Христос за свой личен Спасител. Започна да ходи на църква и да се моли.
Един ден мой приятел ме насочи към БХБЦ. След богослужението разказах на презвитера за нашия проблем и той ме покани у тях. Обясни ми, че трябва да се покая, но аз избрах трудния начин и продължих с греховете си. Тогава стана страшно и дойде голямото наказание. Полицията ме гони 20 км и ме хванаха да шофирам след употреба на наркотици, а преди това имах условна присъда. Хвърлиха ме в ареста на „Г. М. Димитров“ и всички казваха, че ще лежа поне 3 години. Но тогава се молих на моя Бог и Той се смили над мене и над семейството ми – след 3 дни си бях вкъщи. По-късно разбрах, че и моята съпруга се е молила горещо да ме освободят.
Оставиха ме под домашен арест за няколко месеца. Загубих работата си и нямахме пари дори за храна за децата. Вследствие на всичко това рухнах психически и не знаех какво правя. Вървях по улиците, просех пари, ходех по кофите за боклук и търсех средства, за да си набавя наркотици. Семейството ми страдаше, страдаше и майка ми. Тя също е вярваща християнка и не спираше да се моли за мене. Съпругата ми и децата ми бяха лишени от всичко. Тормозех жена си и майка си, започнах да крада и да лъжа, продавах телевизори, телефони и буквално бях изнесъл всичко от къщи. Бях стигнал дъното – чувствах се потопен като кораба „Титаник“. Животът ни беше пълен ад, но Бог показа Своята милост и не загубих семейството си.
Усещах празнота. Веднъж намерих една Библия и започнах да я чета. Тогава разбрах, че всичко това не е случайно, и реших, че трябва отново да отидем на църква. Следващата седмица бяхме там и този път беше различно. Намерих мира в душата си, започнах да опознавам своя Спасител и да разбирам смисъла на живота си. Благодаря на моя Бог, че ме новороди и ме направи Свое дете. Благодаря на Бога, че ми подари истински братя и сестри. Ще Го хваля и ще благовествам за Него до края на дните си!
Сюлейман Бейрул
>>> Свидетелството на съпругата ми Севинч Бейрул <<<
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2023 <<<
