Не бива да има караница между мене и тебе и между моите пастири и твоите, понеже сме роднини (Бит. 13:8).
Свещеното Писание не ни казва нищо по въпроса защо Авраам не се e подчинил на Бога и e взел със себе си своя племенник Лот, след като Бог му е казал да остави рода и дома си и да отиде в Ханаанската земя, която той и потомците му трябва да получат в наследство (Бит. 12:1). Авраам и Сара нямали син и може би са се надявали Лот да стане техен наследник. Но скоро Авраам осъзнал, че Лот има свои планове за живота си.
Приблизително в същата година, когато Ной умрял, Бог призовал Авраам. Не знаем дали двамата са се познавали. Сим, синът на Ной, по това време вече бил на около двеста години. Той бил праотец на народа, към който принадлежал Авраам. Колко близки били Сим и Авраам и дали изобщо се познавали, не можем да потвърдим от достоверен източник, а от легенди в нашите разсъждения не се ръководим. Така или иначе, времето, за което говорим, е известно като епохата на патриарсите. Обществото по това време било патриархално, т.е. главен в семейството бил най-възрастният мъж. Това обяснява защо Авраам е отишъл в Ханаан с Тара, своя баща, когото по-късно погребал в Харан.
Авраам тръгнал към Ханаан, като взел със себе си Лот, сина на своя брат. Те напуснали Ур, който тогава бил голям град и в него вече се срещали триетажни къщи, имало водопровод и канализация, за да станат овчари. Земите били прекрасни, нивите – зелени, пасищата – плодородни. Авраам и Лот забогатели: имали много добитък, който слугите им пасели. Когато четем текста, тук се натъкваме на първия въпрос: защо Лот има свои стада и овчари? Нека обърнем внимание на тези думи: „И Аврам каза на Лот: „Не бива да има караница между мене и тебе и между моите пастири и твоите, понеже сме роднини“ (Бит. 13:8).
Какви са обикновено причините за раздорите между роднини? Това са обиди, причинени от несправедливост, мнима или реална, от унижение, привидно или истинско, т.е. от гордост или завист към по-успешния родственик.
Помним как завистта е подтикнала синовете на Яков, внука на Авраам, да продадат брат си Йосиф в робство. А между самия Яков и неговия брат близнак Исав отношенията също далече не са безоблачни.
Как започва враждата в човешкия род, която е завършила с първото убийство? Със завист: Бог приел жертвата на Авел, но отхвърлил жертвата на Каин. Този факт предизвикал такава омраза в сърцето на по-големия брат, че той убил най-близкия си човек.
Нека видим как са се развили отношенията между Авраам и неговия племенник Лот според откъса от Свещеното Писание, който цитирахме.
Ако трябва да говорим на съвременен език, можем да кажем, че при Авраам и Лот проблемите възникнали, когато те стартирали своя съвместен бизнес, след което се разделили и тъй като и двамата били успешни предприемачи, им станало тясно на общия пазар.
Аз лично смятам, че Лот не е трябвало да се отделя от Авраам: той е можел да остане част от семейството. Но си е помислил: „И аз съм способен колкото тебе, сам съм си господар!“. Нека ви напомня, че тези събития са се случили по времето на патриарсите. А в онези дни родът и племето са имали много важна роля. Връзката между поколенията и семействата била много силна. Родоначалникът винаги бил патриарх. Тоест бащата („патер“) имал власт („архе“). Властта в рода тогава, след смъртта на Тара, била в ръцете на Авраам.
Лот би трябвало, след като вече е тръгнал с Авраам, да се подчини на неговата власт, да стане член на семейството му. Вероятно на нещо подобно се е надявал Авраам, когато решил да вземе племенника си със себе си. Но виждаме, че с течение на времето Лот се сдобива със свои стада и овчари. Библията не казва защо той отделя своята собственост от имуществото на Авраам, но ми се струва, че Лот явно е искал да има свой род и своя власт. При цялото му уважение към неговия чичо той решил да тръгне по свой път. И това довело до напрежение. Овчарите на Лот се скарали с овчарите на Авраам. Стигнало се до битки за най-добрите пасища и за първото място до кладенеца.
Как Авраам решил този проблем? Нека прочетем текста отново. „И Аврам каза на Лот: „Не бива да има караница между мене и тебе и между моите пастири и твоите, понеже сме роднини; не е ли цялата земя пред тебе? Отделете се от мене: ако отидеш ти наляво, аз – надясно; а ако ти – надясно, аз – наляво“ (Бит. 13:8-9).
Авраам напомнил на Лот, че са роднини и затова трябва да живеят в мир помежду си. Той пуснал племенника си и му предложил да се отдели: „Щом си започнал собствен бизнес, занимавай се с него сам, поеми отговорност за делата си, за своите работници, за семейството си“. Като припомнил на Лот близката им роднинска връзка, Авраам меко го укорил и противно на всички правила и норми от онова време, му дал правото да избира. И отново, противно на всички правила и норми за добро възпитание, племенникът се възползвал от тази възможност: той избрал околностите на Содом, които били „като Божия рай“ (ст. 10). Тогава хората все още помнели как е изглеждала Райската градина, тъй като описаните събития се случили по времето на Ной, Сим, Хам и Яфет, а те живели преди Потопа.
Разбира се, ако нямаш роднини или стоиш настрана от тях, това не е решение на проблема и дори да приемем, че такава ситуация по някакъв начин намалява напрежението, тя не премахва причините за враждата и разприте.
Светските психолози предлагат различни методи за разрешаване на конфликтите. Християнските психолози понякога дават съвети от областта на психологията с християнска окраска и терминология. Но нека да видим на какво ни учи Библията.
Ненапразно Авраам е баща на вярващите. Докато в родния му град Ур били принасяни в жертва хора, той вярвал на Единствения, покорявал се на Единствения – Създателя на небето и земята. И не само по отношение на Бога се проявявала неговата вяра, а и спрямо хората. Бихме могли да очакваме, че Авраам ще се обиди на Лот, задето се отделил от него и овчарите му се карали с неговите: „Как може Лот да допусне такова нещо?!“.
Но Авраам след меко увещание отстъпил на племенника си и му дал правото да избере по-доброто. Конфликтът се разрешил не защото единият отишъл наляво, другият – надясно, а поради факта, че този, който има право, се отказал от него. Ние знаем това правило от Новия Завет: „Твърде срамно е за вас това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета?“ (I Кор. 6:7). Точно така постъпил Авраам.
Той не престанал да обича своя племенник: продължил да се моли за него и да се тревожи за съдбата му. Знаем това от Свещеното Писание. Няколко царе нападнали Содом, Гомора и съседните градове. Битката се състояла в Солената долина. Победителите пленили цялото имущество на Содом и Гомора и отвели жителите им в плен, включително Лот и семейството му. Разбрал, че неговият племенник е в беда, Авраам въоръжил робите си (по това време те били 318 души) и започнал да преследва петимата царе с войските им. Като ги нападнал през нощта, Авраам разгромил нашествениците и освободил племенника си. Той не се съобразил с никакви обстоятелства, защото родството за него означавало много.
За това, че Авраам продължил да се тревожи за своя племенник, четем и в историята за срещата му с Господ в дъбравата Мамре. Това е знаменателен пример за ходатайствена молитва, който ни показва колко силно се безпокоял Авраам за Лот. Виждаме неговата увереност, че племенникът му е праведен по сърце и въпреки злата среда около него не заслужава такова наказание. И Господ чул молитвата на Авраам.
Споменавам тези събития, за да се убедим, че отношенията ни след разрешаването на конфликта трябва да бъдат реално възстановени. Чрез помощ на практика и застъпническа молитва.
В сравнение със старозаветните вярващи ние имаме огромно предимство. Истинско. Писанието ни казва, че като вярващи имаме надежда в нашия Господ. Апостол Павел пише за това: „И така, както сме оправдани с вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която стоим, и се хвалим с надеждата за Божията слава. Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не посрамва, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез дадения ни Свети Дух“ (Римл. 5:1-5).
С тази любов побеждаваме завистта и гордостта, понасяме несправедливостите, трудностите, преследванията и болестите. Тази любов ни дава смелост пред лицето на смъртта. Тя поражда мир в сърцата ни. Мир с Бога, със себе си и с хората около нас.
Не е трудно да се говори за това, защото е реалност. Ние се уповаваме на тези думи, защото самият Господ ги казва. Знаем, че имаме голямо призвание: „Всичко е от Бога, Който ни помири със Себе Си чрез Иисус Христос и ни даде служението на това помирение, защото Бог помири света със Себе Си чрез Христос, без да вменява на хората прегрешенията им, и вложи в нас словото на помирението“ (ΙΙ Кор. 5:18-19).
Нека пазим свято Неговия мир в сърцата си „с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпим един друг с любов и залягаме да запазваме единството на духа чрез връзките на мира“ (Еф. 4:2-3).
Валдемар Цорн
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2021 <<<
