Александър Калтакчи
Четиво за11 мин.

За нашата действителност, според която всичко зависи от това, колко пари имаш и колко земни блага притежаваш, истината в думите на Иисус Христос: „Блажени бедните духом“ (Мат. 5:3) е неразбираема. Все повече хора днес издигат парите и материалното в култ. Преди две хиляди години обаче на земята идва Един, Който твърди, че блажени са бедните по дух. А за богатите казва: „Богат мъчно ще влезе в царството небесно“ (Мат. 19:23).

Какво означава за нас думата „беден“? Това е човек, който няма нищо и е зависим от други. Той е принуден да проси милостиня. На никого не му се иска да бъде беден. Ние автоматично свързваме щастието с това, да не се нуждаеш от нищо, дори от Бога. Но нека видим какво говори Свещеното Писание за бедния по дух.

На гръцки език се използват две думи за „беден“ – πενης πτωχος. Πενης е човек, който трябва да работи, за да се изхранва. За гърците това е човек, който се труди със собствените си ръце, за да живее. Той няма нищо излишно. Не е богат, но не и нуждаещ се. В Библията обаче се употребява втората дума – πτωχος, – която означава пълна и крайна нищета. Тя има общ корен с друга дума със значение „нищета, поставила човека на колене“. Ето защо блажен е човекът, който признава своята бедност по дух и застава пред Бога на колене. Когато застанеш пред Бога на колене, това говори за дълбоко смирение пред Него, каквото е едно от значенията на израза „беден по дух“. Но по този въпрос ще разсъждаваме малко по-нататък.

Нека се върнем към думата „беден“ или „нищ“. Имат се предвид хора, които не притежават абсолютно нищо. За тях ап. Петър казва: „Вие, които някога не бяхте народ, а сега сте Божи народ; които бяхте непомилвани, а сега сте помилвани“ (І Пет. 2:10). Милост от Бога получава този, който разбира, че има нужда от нея, и я приема. На еврейски думата за „нищ“ е „ebion“ – тя означава човек, който няма никакви земни блага и се уповава изцяло на Бога. Именно такъв е смисълът на тази дума в Пс. 33:6: „Ето, сиромахът викна и Господ чу, и го спаси от всичките му беди.“ Другаде в Псалмите четем, че Господ няма да забрави сиромаха. В Пс. 131:15 се казва, че Господ издига бедния от унижението му и го насища с хляб. Във всички тези стихове бедният е описан като скромен и безпомощен човек, който изцяло се е доверил на Бога.

И така, гръцката дума говори за човек, който няма абсолютно нищо, а еврейската – за скромен и смирен човек, който напълно се уповава на Бога. Затова блажен е бедният по дух, онзи, който осъзнава своето безсилие и се уповава само на Бога.

Какво означава да си беден по дух и да си щастлив, защото царството Божие принадлежи на теб?

Блажен е този, който се е родил от Духа

Вероятно за мнозина този израз не е ясен, както не е ясно за самарянката, че Бог е дух, и тези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят (Йоан 4:24). Тази истина не е ясна и за Никодим, на когото Христос казва, че ако не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие (Йоан 3:5). Първото блаженство по думите на Христос гласи: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.“ Явно блажен е този, който се е родил от Духа. Бог е дух и Той общува с нас чрез духа, който е вложил в нас от самото сътворение. Но за да има такова общение, този дух трябва да възкръсне – той е мъртъв след грехопадението на Адам и Ева. От момента на грехопадението прекъсва връзката между Бога и човека, защото духът, чрез който Бог общува с човека, умира. Но Бог, Който силно обича човека, промисля изход от тази ситуация, като изпраща Своя Син. Иисус Христос се ражда, живее, умира и възкръсва, за да ни подари отново живот. Така връзката с Бога е възстановена и сега всеки, който поиска, може да приеме Христовата жертва и духът му отново да възкръсне. За да сме блажени в общението с Бога, е нужно да умрем за себе си, т.е. за плътта, и да възкръснем за нов живот с Него в духа.

За съжаление, ние сме готови по-скоро да правим различни жертви за Бога – да отидем на църква, да дадем на бедните, да дарим средства за някой манастир, – отколкото да се смирим пред Него. Още в Стария Завет е написано: „Жертва на Бога е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, няма да презреш“ (Пс. 50:19). Ето какво иска Христос от нас в Проповедта на планината – да се съкрушим духом и да осъзнаем, че без това духовно възкресение не може да има истинско блаженство в Бога. В Пс. 33:19 Давид казва: „Близо е Господ до сломените по сърце и смирените по дух ще спаси.“ Смирените по дух са същата категория хора, които описва Христос, когато казва: „Блажени бедните духом.“ А за тези, които са готови да станат смирени или бедни по дух, Бог обещава: „И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема от тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът, за да ходят по Моите заповеди, да пазят Моите наредби и да ги изпълняват; и ще бъдат Мой народ, а Аз ще бъда техен Бог“ (Йез. 11:19-20). Това е пътят за влизане в Божието царство. Само когато се смирим и приемем Христос като свой Спасител, Бог ни дава сърце, способно да живее според Неговите наредби и да изпълнява Неговите заповеди. Преди духовното възкресение, колкото и да се опитваме, не можем да изпълним целия Закон. И само Бог, Който е създал духа у нас, може да ни даде да изпълняваме Неговите заповеди.

 Бедният по дух е смирен

Повечето коментатори на първото блаженство от Проповедта на планината („Блажени бедните духом“) смятат, че тук става дума за смирението. Нашият път с Бога започва от смирението. За да бъдеш блажен и да си част от Божието царство, е нужно да се смириш. Думата „смирение“ вече е почти архаична. Децата не желаят да се смирят и покорят на своите родители. Жената не желае да се смири и покори на своя съпруг, работникът не желае да се смири и покори на своя работодател. Но в основата на всичко това е нежеланието ни да се смирим и покорим пред Бога. А в Първото послание на ап. Петър се казва: „Смирете се под крепката ръка на Бога, за да ви въздигне, когато дойде време“ (5:6). Този, който е разбрал, че ръката на Бога е мощна, е готов да се смири пред Него. Искаме щастие и блаженство, но не желаем да се смиряваме пред Бога. Гордостта ни погубва и ни пречи да дойдем пред Бога и да Му се поклоним. Нека си спомним за мъдреците от Изток, които въпреки цялото си знание и мъдрост идват във Витлеем и се покланят на младенеца Христос. Блаженството на небесното царство започва от това, да осъзнаеш, че нямаш нищо, и да кажеш като ап. Павел: „Смятам, че всичко е вреда… от всичко се отрекох и всичко смятам за смет, за да придобия Христос“ (Фил. 3:8). Всъщност небесното царство, което предлага Христос, е повече от всичко, което имаме на тази земя. Той не иска да ни отнеме доброто, което имаме, а идва, за да вземе върху Себе Си греховете на целия свят и да ни даде едно блажено бъдеще в Своето царство. И условието да го получим е да се смирим, като признаем своята духовна бедност без Него.

Бедният по дух не си присвоява Божията слава, а разбира в присъствието на Великия, че е беден

Тук е показателна историята с фарисея и бирника, които влизат в храма и застават в присъствието на Бога. Кой от тях е духовно богат? Според молитвата им можем да кажем, че това е фарисеят. Той не спира да говори за своето духовно богатство. Но истината е, че това богатство започва от осъзнаването на истината, че си беден по дух. Точно по тази причина бирникът не може дори да вдигне очи нагоре. Той разбира, че стои пред богатия Бог, Който за нас става беден, за да се обогатим ние чрез Неговата бедност (ІІ Кор. 8:9). Ако богатият Бог става беден, колко повече ние трябва да се снишим и да разберем, че имаме нужда от Него.

Бедният по дух е човек, който осъзнава своята нищожност пред Бога и величието Му и това го кара да приема духовните дарове от Него, а те го обогатяват. За да получим обещанието от втората част на блаженството („защото тяхно е царството небесно“), трябва все повече и повече да приемаме себе си като зависими от своя Създател. Да, наистина без Него ние сме бедни и сиромаси. Точно това иска Бог от нас в първото блаженство – да осъзнаем зависимостта си от Него. Може би тези думи не звучат добре в един свят, където непрекъснато се говори за свобода, но това е истина, способна да ни направи свободни от лъжите, в които вярваме. А една от тези лъжи е, че живеем в свобода.

 Когато мислиш, че си богат

В книгата Откровение Бог описва състоянието на една от църквите така: „Защото казваш: „Богат съм, забогатях и от нищо не се нуждая“, а не знаеш, че си злочест и клет, сиромах, сляп и гол“ (3:17). Грешката, която постоянно допускаме в живота си, е убедеността, че можем да се справим сами, без Бога. Много хора мислят, че са богати. Но това е богатство без Бога. На тях Той отговаря: „Не знаеш, че си злочест и клет, сиромах, сляп и гол.“ След като изброява блаженствата, Христос казва: „Обаче горко на вас, богати, защото си получавате утехата“ (Лука 6:24). Причината, след като говори за бедните по дух, Христос да каже горко на богатите, е, че това са хора, които имат богатство без Бога. Горко на богатите, защото си мислят, че са духовно богати, но всъщност са бедни, голи и слепи. Духовно беден е човекът, който осъзнава за себе си, че е такъв. Всички хора без Бога са духовно бедни, но не са блажени, защото не са приели Този, Който може да им даде най-голямото духовно богатство. Богатите вече са получили своето утешение – казва Христос. А бедните по дух са блажени, защото на тях принадлежи небесното царство. На богатите принадлежи царството на този свят, чийто княз е лукавия. Затова тяхната утеха е временна. Те вече са получили своето, а християните живеят с надеждата за бъдещето, което е вечно.

Всеки сам избира временното или вечното. Има една проста истина: по-добре да живееш на земята не толкова добре, за да живееш после завинаги добре, отколкото на земята да си много добре, а после да се мъчиш завинаги. Затова и Авраам казва на богаташа, който е в ада: „Ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото; сега той тук се утешава, а ти се мъчиш“ (Лука 16:25).

Бедният по дух признава, че без Бога неговият дух е мъртъв и само Бог може да го възкреси от мъртвите чрез Светия Дух, посредством смъртта на Христос на кръста. Едва тогава започва истинското блаженство. Блаженството не е просто в това, да признаеш себе си за духовно беден. Блажен е този, който е разбрал, че без Бога е духовно мъртъв, т.е. че духът, вложен от Бога у него, е мъртъв без Бога. Единствено човекът, който разбира и признава тази истина и приема Христос за Свой личен Спасител, получава възкресение на духа и става блажен. Тогава Божието царство му принадлежи.

 Какво те прави блажен

Христос не само казва, че блажени са бедните по дух, но и посочва причината за това – тяхно е небесното царство. Бедният по дух е щастлив, защото разбира и осъзнава, че нещо му принадлежи, и то не просто някаква земна вещ, а – царството на Бога. Той всъщност има най-голямото богатство – небесното царство. В момента, когато се смиряваме пред Бога и Го приемаме в своя живот, като се новораждаме, Той не ни оставя в същото състояние, а ни издига на друга височина, непозната дотогава – прави ни Свои деца. Ап. Петър пише в своето Първо послание: „Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свят, хора придобити, за да възвестите съвършенствата на Онзи, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина; вие именно, които някога не бяхте народ, а сега сте народ Божи; които не бяхте помилвани, а сега сте помилвани“ (2:9-10). Нима хората, описани тук, са бедни?

Блаженството не се състои в това, да си беден и да се чувстваш беден, а в това, че си разбрал: има едно друго богатство, което Бог подарява на тези, които Го приемат. „А на всички онези, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат Божии чеда“ (Йоан 1:12). Има ли по-голяма радост и по-голямо блаженство от това, да принадлежиш на Бога, да си Негово дете? В момента, когато дойдем при Бога със съзнанието, че нямаме нищо и имаме нужда от Него, Той ни дава неизмеримо повече от това, което сме очаквали. В Библията се казва, че Бог прави повече от това, което мислим или си представяме. Затова и бедният по дух е щастлив – Бог му подарява Своето царство. Думите на Христос: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ изразяват една истина, която важи за всички, вярващи в Неговото име. Те се радват в каквито и обстоятелства да попаднат, защото са осъзнали какво притежават в Бога. Това е причината, поради която първите християни са готови да отдадат живота си. Император Нерон се гневи, когато ги вижда да пеят на арената на цирка, малко преди да бъдат разкъсани. Но тези „жертви“ виждат с духовните си очи, че царството Божие принадлежи на тях.

Ап. Павел се моли така за църквата в Ефес: „Бог на нашия Господ Иисус Христос, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, така че да познаете в какво се състои надеждата на тези, които са призвани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светиите“ (Еф. 1:17-18). Това е блаженството, за което говори Христос. Това виждат първите християни, когато отиват на смърт, това преживяват и християните днес, когато попадат в различни изпитания. Нашият Бог споделя с нас Своето царство, Своята слава и небесното Си обиталище. Там, на небето, Църквата на Христос ще седи заедно с Него отдясно на Отец. Това е обещал Бог на хората, които Го приемат и искат да се родят от Духа. Ето защо са блажени. Мога смело да твърдя, че на земята няма нито един, по-блажен от Църквата Христова. И причината е, че няма нищо, което да те прави блажен, освен това – да принадлежиш на Божието царство и то да принадлежи на теб. Бог ни приема в Своето царство, но и казва, че това царство принадлежи на нас.

Нека Бог ни отвори очите да видим в какво се състои истинското богатство, да го приемем и да получим това вечно блаженство, което започва тук, на земята, и продължава завинаги във вечността.

Александър Калтакчи


СПОДЕЛИ