Още великият Достоевски е казал, че дяволът винаги се бори с Бога. А фактът, че езическите празници се преплитат с християнските, потвърждава това. Църквата полага немалко усилия в борбата с проявите на езичеството (а от християнска гледна точка – демонизма), но уви, засега без резултат. Не ни стига нашата доморасла дяволиада, а се добавя и вносна – празникът Хелоуин, който се отбелязва в навечерието на празника Вси светии, в нощта срещу 1 ноември.
История на празника
На въпроса откъде идва този демонизъм практически всички източници дават един и същ отговор: от древните келти и техния празник Нова година, която се отбелязва на 1 ноември. На езическия празник Нова година в древността хората са се събирали и палели семейните огнища в очакване душите на умрелите им предци да дойдат около огъня, за да се стоплят. При това всички се стараели с почерпка да умилостивят повелителя на задгробния свят – езическия бог на смъртта Самайн. След като приели християнството, ирландците започнали да асоциират Самайн със сатана и внесли в празника съществени промени: утвърдило се вярването, че заедно с душите на предците от задгробния свят на земята идва всякаква сатанинска сган от зли духове заедно с дявола. По-нататък логиката на неукрепналите християни довела до следното: за да не могат демоните и вампирите да навредят на човека, той трябвало така да се премени, че да заприлича на тях, а те да го вземат за свой и да го подминат.
Западната църква в борбата си с езическите предразсъдъци установила на първи ноември Празник на всички светии (православните отбелязват този ден в първата неделя след празника на Светата Троица). Предполагало се, че хората ще поискат защита от светиите и няма да се заиграват с нечистите сили, но езическите традиции се оказали по-силни. Така се родил празникът Хелоуин (Halloween), чието пълно название е „Аll Hallows’ Even“, което значи „В навечерието на всички светии”.
Когато преминал в Америка, празникът Хелоуин постепенно придобил хулигански характер. Чупене на стъкла, разхвърляне на боклуците по улицата, палене на дървета и т.н. – всичко това станало „добрата” традиция на празника. Популярността на тази лудост нараснала толкова че през 20-те години на XX век на американските бойскаути им дошла идеята да се откажат от вандализма в този ден, без да се отричат от самия празник. Те заменили хулиганството с маскарад, на който преоблечени като персонажи от окултния свят просели бонбони от минувачите. Така Хелоуин се върнал към първоначалния си смисъл – бал на злите духове. И след като станал любим празник на американските ученици, чрез поп културата, той се пренесъл и в други страни.
Бесовска тиква
За задължителен елемент на Хелоуин се смята празната тиква с изрязани очи и уста и горяща вътре свещ. Този образ идва от ирландската легенда за търговеца Джак, който през живота си успял да изтръгне от дявола обещанието да не взима душата му в ада. Когато Джак умрял, нечистата му душа минала покрай рая и се насочила към ада, но съгласно договора с дявола там също нямало място за нея. Душата на грешника потънала в безпросветна мъгла и й станало толкова тежко, че дори сатана се смилил над Джак и му дал няколко въглена от огъня на ада. За да не ги духне вятърът, дяволът му подарил тиква, в която издълбал средата и сложил въглените там. Съгласно легендата от този момент проклетата душа на Джак броди по света със светеща тиква в ръце. Ето с този символ на всеобщо проклятие тичат днешните ученици да празнуват Хелоуин.
Странно е, че много родители се страхуват изключително някой да не урочаса тяхното дете, учат го да не позволява котка да му пресича пътя, бързат да го дръпнат настрани, когато видят погребална процесия навън. А на Хелоуин децата носят символа на проклятието над душата, обличат се като бесове и вампири, копират жертвоприношенията на сатанистите, пият в големи чаши доматен сок, който символизира човешка кръв, рисуват на корема си живописни картинки с изкормени вътрешности. И всичко това до сълзи умилява учителите и родителите, които дори не се замислят каква неизличима следа ще остави в детската психика целият този сатанизъм.
Изпитание на психиката
С всяка изминала година размахът на празника Хелоуин се увеличава и той придобива все по-причудливи форми. Ето един кратък епизод от неговото честване в едно училище: „Палачът в червена мантия с прорези за очите отвежда осъдения към стълбата, над която от тавана виси въже. Той кара нещастника, който също е с мантия, но бяла, да се качи по стълбата. И… мята примката на врата му. Залата замира. След миг палачът рита стълбата под краката на ученика и тялото му остава безжизнено на въжето, главата му увисва, езикът му се подава от устата. „Деца, нека аплодираме!” – радостно възкликва учителката.”
Не е изненадващо, че след честването на такъв празник при децата се появяват неврози, психически нарушения, немотивирана агресия, нощни кошмари, чуване на гласове. А много учители споделят, че макар с времето да успяват да върнат децата към нормалното общуване, преживяното от онова, което са видели – убийци, маниаци, насилие и чуждо страдание, чудовища, вампири и всякакви зли сили, – не отминава безследно.
Затова през 2003 г. Московският департамент за образованието буквално ден преди набелязаните празненства, маскаради и други събития изпраща до училищата телефонограма с указания да забранят честването на Хелоуин под каквато и да било форма.
Възниква въпросът: нима на Запад няма добри традиции, които биха могли да се заимстват? Защо да не се възприеме например Денят на благодарността или Денят на майката? Не, отговарят хората, от които зависи това, тези празници нямат национални корени у нас. С Хелоуин нещата стоят по друг начин – това е весел празник, отпускащ, а веселието е международно. Но може би причината е другаде? Нали демоните също са международни.
