Ἡ ἀγάπη… οὐ λογίζεται τò κακόν.
(Букв. Любовта… не държи сметка за зло.)
I Кор. 13:5
Изключително изкуство са витражите! При слънчево време, като пречупват светлината под различни ъгли, те създават особена атмосфера на радост, топлина и комфорт. Но щом слънцето се скрие, цялата им привлекателност веднага изчезва.
Хората са като витражите: когато всичко е добре в живота на светския човек, той блести, красив и привлекателен е, обича и е обичан. Но ако някой го обиди или нарани, цялата му очарователност веднага изчезва и се появява неговото истинско „аз“. Тогава обидилият (независимо дали е действал случайно, или умишлено) веднага получава отговор под формата на гневна дума или физическа реакция, дори сред близки хора. Любов между тях сякаш никога не е имало…
В света казват: от любовта до омразата има една крачка – когато любовната лодка се разбие в бита.
Оказва се, че има място за любов само когато всичко е наред. Но какво става, когато някой обиди човека?
Истинските причини
Само за невярващите хора ли важи всичко това? За съжаление не. Разбира се, християните разбират по-дълбоко смисъла на любовта, защото имат всички необходими ориентири за това, посочени в Свещеното Писание. В Новия Завет обаче се срещат примери за неособено братолюбиви християни.
Членовете на Коринтската църква били надарени от Бога хора. Те проявявали голямо усърдие в служението, но нямали добри отношения помежду си. След като чул за разделението между коринтските християни, ап. Павел им написал писмо, за да посочи истинската причина за техните конфликти. Липсата на мир сред вярващите е тясно свързана с недостатъчно разбиране и оскъдна любов. В същото писмо Павел разкрива същността на християнската любов, която идва при нас от горе: тя е „дълготърпелива, пълна с благост… не завижда… не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не търси своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“ (I Кор. 13:4-7).
Подарена способност
Това наставление, отправено към ранната Църква, е актуално и днес. Може ли да се каже, че съвременните християни са дълготърпеливи и милостиви, че завистта им е чужда, че никога не се превъзнасят, не се гордеят? За съжаление невинаги е така.
Дали всеки искрен християнин е способен на такава любов? Да, но не сам по себе си, а както е писано: „Божията любов се изля в нашите сърца чрез дадения ни Свети Дух“ (Римл. 5:5). Само Светият Дух, Който живее в нас, е способен на такава любов и следователно, чрез Него всеки християнин. Защото, „ако някой няма Духа на Христос, той не е Христов“ (Римл. 8:9).
Много християни учат наизуст стихове от Писанието. Това е добро и е полезно за душата, но ако заучената „теория“ само преминава през сърцето и не се реализира в живота, тя е абсолютно безполезна. Библията може да бъде Книга, която се чете, или Слово, което се живее. Псалмистът казва: „Скрил съм в сърцето си Твоето слово, за да не греша пред Тебе“ (Пс. 118:11). Божието Слово откроява пред човека същността на благовестието. То го прави духовно зрял и способен да обича, като преодолява всякакви житейски трудности, обиди или болки.
Петата колона
Друг проблем при нарушените отношения между хората според ап. Павел е, че злото е проникнало в онези области, където трябва да властва любовта. В Синодалния превод на Библията гръцкият глагол „λογίζομαι“ се превежда с думата „мисля“: „Любовта не мисли зло“ (I Кор. 13:5).
Отдавна е доказано, че мислите не само са свързани с настроението на човека, а и формират неговите намерения. Всички възходи и падения, радости и скърби започват с определена мисъл. Някой е казал: „Следи мислите си – те стават думи, следи думите си – те стават постъпки“. Способността да мислиш, е удивителен дар. Но способността да не мислиш зло, е още по-велика и благодатна придобивка.
Глаголът „λογίζομαι“ се е използвал при описание на счетоводни дейности, така че може да се преведе и с думите: „държа сметка за“, „записвам на нечия сметка“, „изчислявам дълг“. Въз основа на това значение текстът в I Кор. 13:5 понякога се превежда като: „Любовта не държи сметка за зло“. Истинската любов не си оправя сметките с никого, защото не води никакви сметки. Тази любов е безкористна, без да търси лична изгода. Който обича, не обръща внимание на причинената му обида. Истинската любов не може да мисли зло за този, когото обича. Тя се стреми да отрече всякакви обвинения. Любовта, от друга страна, не носи розови очила и макар да знае недостатъците на ближния си, продължава да мисли добро за него.
Да се държи или да не се държи сметка
Ако обръщате внимание на обидите и недостатъците, броите ги и ги трупате в сърцето си, можете да се сбогувате с любовта. Разбира се, възниква естественият въпрос: как да забравим съпружеската изневяра, подлостта, предателството, лицемерието? Всъщност любовта не изисква всичко това да бъде изтрито от паметта. Истинската любов помага на човека да прости, така че горчивината от нанесените обиди повече да не помрачава взаимоотношенията с оскърбителя. Тя ни дава сила да виждаме онези, които ни нараняват, през призмата на Божията любов, „защото Бог помири света със Себе Си чрез Христос, без да вменява на хората прегрешенията им“ (II Кор. 5:19).
Един от поучителните библейски примери е съдбата на Ахитофел – съветника на цар Давид. Той се ползвал с авторитета на мъдър човек: „Съветите на Ахитофел, които той даваше, в онова време се приемаха както ако някой би се допитвал до Бога“ (II Цар. 16:23). Когато Авесалом вдигнал бунт срещу баща си Давид, Ахитофел открито подкрепил размирниците и преминал на страната на царските врагове. Той постъпил така, защото не могъл да прости на Давид греха му с Вирсавия (вероятно внучка на Ахитофел). Този човек смятал, че само глупавите хора показват веднага обидата си, а мъдрите я крият в дълбините на душата си и не забравят, че часът за разплата все някога ще дойде. На Ахитофел обаче не му било писано да изпълни плана си – Бог не допуснал това. Когато разбрал, че е претърпял поражение, Ахитофел се прибрал в дома си и измъчван от злоба, се самоубил.
Иисус Христос, когато страда за нашите грехове на Голгота, възкликва: „Отче! Прости им, понеже не знаят, какво правят“. И по-нататък се казва: „Като деляха дрехите Му, хвърлиха жребий. А народът стоеше и гледаше. Ругаеха Го заедно с народа и началниците, като казваха: „Други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божи“ (Лука 23:34-35).
Ако са Ви обидили, не бъдете като Ахитофел. Имаме прекрасния пример на Христос. Позволете на Господ да Ви води във Вашия живот.
Силата на личния пример
Когато роднини, приятели и познати видят нашата любов към тях, може да се замислят над това и да поискат да променят себе си. Важно е не само да приемем Христос в сърцето си, а и да продължим да Го познаваме през целия си живот, да се стремим да бъдем като Него. За това са нужни усилия и особена отдаденост, но резултатът си заслужава. Да живееш според принципите на истинската любов, това е най-ефективната проповед на благовестието.
Основният въпрос е дали сме готови за този духовен подвиг. Способни ли сме да прощаваме, като помним, че и ние правим грешки? Съгласни ли сме да проявим любов към онези, които ни нараняват, които предизвикват у нас нежелано раздразнение и гняв? Готови ли сме да работим над това, като разчитаме на помощ от Господ?
Хората ще видят истинска Църква и истински християни само когато любовта между тях не е празна фраза, а самият им живот. Нищо не привлича човека в църквата така, както искрената любов, която цари там, способна да прощава и да бъде милостива. В Библията намираме много примери за такава любов. В книгата Деяния на апостолите четем: „Хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше и казваше: „Господи Иисусе, приеми духа ми!“. И като коленичи, викна с висок глас: „Господи, не им зачитай този грях!“. И като каза това, почина“ (7:59-60). Стефан прощава на своите нападатели и отива при Господ с чисто сърце.
Няколко съвета
Не превръщайте сърцето си в склад за обиди. Молете се за тези, които Ви оскърбяват. Прощавайте им, както Господ е простил на нас. Помнете прекрасните думи от Господната молитва: „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на своите длъжници“. Това е истината, която откроява тясната връзка между състоянието на нашите сърца и милостта на Бога: ако ние простим, и Той ще ни прости.
В днешния свят думата „любов“ е загубила истинското си значение. Тя често се отъждествява със симпатия, романтични отношения, сексуално привличане. Но такава любов е тривиална, тя прилича по-скоро на емоции и страст. Подобни чувства трудно се запазват за дълго и рядко устояват при житейските изпитания.
Истинската любов обаче може да преживее всичко. Тя не се основава на емоции, а е посвещение на Господ и духовния труд – осъзнат избор на християнина. Любовта не мисли зло, не държи сметка за лошото, а прощава всичко. С истинска любов можем да изявим Христос пред света – и това е най-прекрасният дар за човека!
Пьотър Луничкин
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2021 <<<
