„Боже, кажи ни, че това, което виждаме, не е истина. Кажи ни, че е лош сън. Че когато се събудим, всичко ще бъде наред!“ – тази молитва цитира в своята тържествена реч на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир лекарят и пастир Денис Муквеге от Конго. Подобна молитва е в сърцата и устата на всички, които са били с него в операционната до осакатеното тяло на момиченце на годинка и половина, станало жертва на изнасилване. Именно тази молитва и този човек ми идват наум, когато мисля за християнската любов.
Какво означават думите: „Любовта не мисли зло“? Ако погледнете какво предлага Гугъл като обяснение на тази фраза, ще видите, че първо се появяват материали за позитивното мислене. T.e. не мислете за негативите, търсете навсякъде плюсовете! Позитивното мислене е добро нещо, но не за него пише ап. Павел в I Коринтяни 13:5. Този израз може да се преведе и като: „Не държи сметка за зло“.
Някъде вътре в човека има вграден регистър за обиди. И от време на време от дълбините на подсъзнанието изплуват думите: „Ето, тогава ти направи това или не направи онова, каза това, нарани ме, обиди ме…“. С годините подобни списъци стават все по-дълги. А Библията ни учи да прощаваме всички обиди, да ги изтриваме от паметта си, да не мислим зло, да не броим грешките на другите.
Иисус казва за последните времена: „Понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта, а който устои докрай, той ще бъде спасен“ (Мат. 24:12-13). За да издържим докрай и да се спасим, имаме нужда точно от такава любов, която да не мисли зло въпреки неговото умножаване. Но как да не забелязваме беззаконията, които се случват около нас? А ако им обръщаме внимание, как да се уверим, че любовта ни не изстива? Д-р Денис Муквеге, неговият живот и служението му са добър отговор на този въпрос.
Богатата на ресурси Демократична република Конго би могла да бъде райско кътче. Въпреки това тя се е превърнала в сцена на безкрайни военни действия. Всеки смартфон или автомобил съдържа кобалт или мед, на които Конго е толкова богата. Търсенето на тези метали расте в целия свят. А това означава, че всеки, който контролира територията на Конго, получава достъп до почти неизчерпаеми богатства. Държавата там е слаба, чиновниците са затънали в корупция. Правителството практически няма власт над провинциите, където господстват хора с повече оръжие и войници. Всеки олигарх, независимо колко е значим, има своя армия. Те постоянно воюват помежду си за контрола над земите, от които се нуждаят.
От тези войни най-много страдат обикновените хора. Масовите изнасилвания са отличителен белег на войните в Конго. Веднага щом нов лидер завземе дадена територия, войниците му изнасилват масово и с изключителна жестокост живеещите там жени, често пред очите на децата, съпрузите им и цялото село. Това не е само задоволяване на мъжката похот. То е начин да утвърдиш властта си, да пречупиш волята на хората в завладяната територия.
Денис Муквеге, син на конгоански пастир, става гинеколог, за да помага на жените да раждат. Докато учи в медицинските университети във Франция и Белгия, той не подозира с какви диагнози ще се сблъска в медицинската си практика: малки момиченца с разкъсани вътрешни органи, жени с огнестрелни рани в гениталиите. Дори от беглото описание на някои престъпления косата на човека настръхва. Това са типичните жертви на войните в Конго, където изнасилването е оръжие за масово поразяване.
Като създава клиника за подпомагане на пострадали жени в Конго, д-р Муквеге става водещ световен специалист по хирургия в лечението на този вид травми. Подобна практика трудно може да се усвои в други части на света. Но докато зашива изтерзаните тела, д-р Муквеге разбира, че е по-трудно да се възстановят разкъсаните на парчета души на неговите пациентки. В своята клиника той въвежда програма за психологическа помощ на жените, както и за социалната им рехабилитация. Там им помагат да започнат живота си отначало, учат ги да четат и пишат или на професионални умения, за да си намерят работа по-късно.
Клиниката на д-р Муквеге е надконфесионална. Пациентки, които изповядват различни религии, могат да разговарят с духовни наставници от тяхната вяра. Към клиниката има и църква. В неделя пастир е д-р Муквеге. Питат го: „Не е ли трудно да проповядвате за Божията любов на жени и деца, които са преживели насилие?“. А той отговаря, че това е възможно, стига да се избере подходящият момент.
Впрочем самият живот на д-р Муквеге е проповед за любовта на Бога към хората. След покушението срещу него той напуска страната за известно време. Но конгоанските жени, много от които живеят под прага на бедността, събират пари, за да му помогнат да се върне. И той се връща.
Често го питат дали се съмнява в съществуването на Бога след цялото зло, което е видял. Той отговаря спокойно: „Бог е създал човека свободен. Някои хора избират злото. Това е ужасна стъпка, но свободата предполага възможността за такъв избор“. Муквеге добавя, че изнасилвачите също са жертва на своите престъпления. Много от тях са взели в ръце картечници още като тийнейджъри. Главните виновници за ужасното положение на жените в Конго са корумпираните лидери, които си затварят очите за престъпленията, не защитават своите граждани, възползват се от всезадоволеността и разпалват низши страсти с цел все по-голяма печалба.
Подобно на библейските пророци, д-р Муквеге изобличава смело такива лидери. Той използва всяка трибуна, за да привлече вниманието на световната общественост към проблемите на жените в Конго.
Любовта, която не мисли зло, не е състояние, когато хората предпочитат да не забелязват злото. Любовта вижда греха и го изобличава, но продължава да прави добро въпреки преживяното зло.
Такава любов изповядва д-р Денис Муквеге.:
Чуйте речта му пред Европейския парламент от 26.11.2014 г.
Игор Райхелхаус
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2021 <<<
