Скъпи читатели,
Редколегията на списание „Прозорец“, която работи повече от двадесет години за Вас, има нужда от Вашето мнение, градивна критика и насърчение, за да сверим своя с Вашия компас и да решим с какви промени да продължим да анализираме и публикуваме послания за нашия духовен, нравствен и вечен живот.
В темата на този брой – „Любовта не безобразничи“ – е използвана една непопулярна дума: „безобразничи“. Според тълковния речник „безобразие“ означава „безочие, безсрамие, нахалство, наглост“. Защо тази дума е непопулярна днес? Поради промяната, която подмени представата на съвременника ни за морално и аморално, за духовно, чисто, свято и окултно, сатанинско. Обществото загуби ориентация, отхвърли Божия отвес, който ясно и недвусмислено разграничава истината от лъжата и измамата. Чистата любов има за свой източник небето и единствено тя реално може да спаси общество в криза като нашето – не само свързана с Ковид, а и ценностна, икономическа, политическа. Тази любов, за да посочи изхода, се въплъти, така че онези, които я намерят и придобият, да се коригират. Кои са тези хора? Те търсят истинското, а не фалшивото, стремят се към неегоистичната любов, която не безобразничи.
Тази любов контрастира на вербално ниво както със сквернословието (разкрито в статията на Йордан Пеянски „Псуваш ли?“), така и с твърденията на астрофизика Стивън Хокинг, който повтаря думите на Гагарин: „В космоса не намерих Бога“. Прикован и обездвижен в ограниченото си тяло от коварна болест, но надарен с много остър ум, Хокинг написа редица трудове, включително анализи на т. нар. черна дупка, като в основата на всички тях е неговото убеждение, че в съвременната физика няма място за Бога. И наистина, в хипотезите на Хокинг със сигурност няма място за Него, но не и във Вселената, не и на земята. Крилатите цитати на астрофизика не намериха място в Светлината, затова ги отправиха към тъмнината. По ирония на съдбата след смъртта на Хокинг негови колеги изпратиха „посланието му за мир и надежда“ в същата черна дупка, на която той посвети стотици страници. Но всъщност, както посочва Никола Фолкомер, „няма място за такова „научно безобразие“.
Посланието на всички статии, подбрани в този брой на нашия „Прозорец“, е ясно: любовта остава и отвъд всяка черна дупка.
Приятно четене и успешно излизане от тъмнината на всички мисловни и морални безобразия на нашето болно време!
Иван Вълков
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2021 <<<
