Наскоро чухме за поредната самоубила се звезда от шоубизнеса, по която се равняваха мнозина. Би трябвало на всеки да прави впечатление, че от този звезден небосклон непрестанно падат звезди, залепени там с двойнолепящо тиксо от техните поклонници. И това обикновено се случва по най-срамни и ужасни начини.
Не се ли замисляме също, че вече над двеста години на божествения пиедестал в съзнанието на повечето хора не са нито живият Бог на юдео-християнството, нито странните и уродливи божества на езичниците. Там дори не са и просто обожествените императори, а „Човекът“ с главна буква.
Но какъв е този общочовешки стремеж да се издигаме и прославяме до небесата? Всъщност родовата памет на човечеството от Едемската градина досега не е изличена. Споменът за съзерцанието на Божията слава от Адам и Ева и за това, как самите те са я отразявали, очевидно не е изтрит от човешкия геном дори и след като съгрешаваме и сме прокудени от славното небе. А непрестанното внушение на сатана към всеки от нас, че ще бъдем богове, само допълва трагичната картина.
В Библията се казва ясно, че всички ние по рождение сме „лишени от Божията слава“ (Римл. 3:23) и всячески се стремим да си я възвърнем. И има защо да се стремим – човекът наистина може отново да вижда и да отразява тази божествена слава. Но съвсем не всеки, защото за това има Божи път, макар че повечето избират човешкия път, който води към ада.
Именно за това, какво е Божията слава и как човекът може отново да я придобие и да я отразява, ще поговорим в първата част на списанието.
А сега малко за една друга крайност.
Възможно ли е човекът да прекали, докато се опитва да подчертае Божията слава?! Опитът показва, че и това е възможно – грешникът се оказва способен на чутовни подвизи в безспирното си клатушкане между пълното отхвърляне на Бога и други лоши крайности.
Една от тях е опитът на средновековни и съвременни реформатори да превъзнесат абсолютната суверенност на Бога за сметка на многото други качества, разкрити като основни в Неговия характер. Най-лесно за порочния човешки ум май се оказва да нарисува Бога като деспот, чиято еднолична власт като че носи тайнствено очарование за последователите Му.
Но именно защото имаме обективен образ на Бога, предаден в Писанията, във втората половина на броя решихме да разобличим толкова разпространения и до днес калвинизъм (най-яркия опит във взаимоотношенията си с Бога човекът да се принизи до абсолютната нула, а Бог да бъде „издигнат“ до абсолютния максимум). Освен да се защитим от калвинистката заблуда, чрез текстовете по тази тема ще можем и да се утвърдим в истината за Божията слава. А тя е изявена най-вече в дълбоката любов на Бога и в желанието Му да възвърне на творението славата, отнета от греха.
Благодатно време с новия брой!
Йордан Пеянски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2018 <<<
