Гледам предната корица на броя и размишлявам… Кръст от цветя. Кръст и цветя. За Него кръст, за мене – „цветята“ на милостта и прошката, извоювани на Голгота… И отново си спомням печално вярната сентенция: „За да бъде на някого добре, на друг непременно трябва да е зле“.
Прочитам отново темата на броя и размислям за друго. Сигурно всеки родител е попадал в тежката дилема как да балансира между правдата и милостта – да си получи ли заслуженото нашето дете, или да бъде помилвано с надеждата милостта да го вразуми повече.
Не, и аз не решавам този ребус всеки път успешно. Имам обаче известно успокоение, че и на нашия Създател не Му е по-лесно. Но за разлика от мене, Той успява всеки път – именно защото любовта Му е съвършено балансирана. Докато след всяка моя погрешна преценка детето ми продължава подсъзнателно да се надява и моята любов да бъде същата.
Много от нас могат да свидетелстват колко по-отрезвяващо ни е подействала Божията милост точно когато сме очаквали да ни сполети заслужен Божи гняв. А друг път – обратното. Разбира се, тези механизми работят само при хората, които познават и обичат Бога, за които Той е истински Баща. При останалите милостта и дълготърпението Му най-често са повод за още по-всеобхватно чувство за безнаказаност, а гневът Му – за ожесточение. Но това е тема за друг разговор.
Разбира се, умението да преценяваме кога да реагираме благо и кога – строго, кога да търпим и кога да сме справедливи, е определящо не само при възпитаването на децата ни. Това умение се цени високо при всички междучовешки взаимоотношения.
За въплътената Любов четем: „Словото… живя между нас, пълно с благодат и истина“ (Йоан 1:14).
Убедил съм се, че благодатта (любовта търпи всичко) и истината (защото се радва само на истината) са качества, които Иисус Христос не желае да пази за Себе Си, а силно копнее да споделя с онези, които Го познават. И това май е единствената причина детето ми, жена ми и околните да не са пропищели от мене до небесата.
Защото кръстът от цветя и нашата тема се пресичат в превъзходната Личност на Иисус Христос.
А как по-точно и защо това ни засяга, вижте в материалите от този брой.
Благодатно четене!
Йордан Пеянски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2021 <<<
