Начало Статии Свидетелства Кой печели? – Овластяване на детето, срив на семейството

Кой печели? – Овластяване на детето, срив на семейството

Четиво за5-6 мин.

Не е нужно да си юрист, за да съзреш сериозните опасности, които крие новият Закон за социалните услуги. Той е радикално антисоциален и антихристиянски по своята същност и за съжаление е само етап от настъпващите законодателни промени, в които ние като християни разпознаваме редица от белезите на последното време. Публикуваме някои от множеството проблемни текстове в този закон и 29-те други закони, променени заради него.

Новият Закон за социалните услуги, обнародван в ДВ бр. 24/2019 г. и засега отложен за следващите шест месеца променя съществено Закона за закрила на детето, Семейния кодекс и много други важни закони. Ето как:

Отнемане на дете по сигнал:Само по сигнал (включително анонимен) могат да отнемат детето ви в рамките на 24 часа без съдебна заповед – чл. 36г и чл. 36д във връзка с чл. 27(1) от Закона за закрила на детето.
Родителите са виновни:Едва след един месец ще трябва да доказвате пред съда, че сте невинен (ако можете и имате пари за адвокати) – чл. 27(2) от ЗЗД.
Домът ви не е защитен:Социален работник ще може да влезе в дома ви по сигнал, без съдебна заповед и да състави доклад с огромно количество лична информация, както и да претърси дома ви (например какво имате в хладилника, в шкафовете, с какви дрехи разполагате, какви кабели ползвате и т.н. ) – чл. 10(1) и приложение 1 от Наредбата, изменени с постановление на МС №104/02.05.2019 г.
Въз основа на мнението на социален работник ще се оценява вашата родителска компетентност, ще ви се дават задължителни предписания как да си гледате децата (чл. 11 от Наредбата) или ще ви се наложат „мерки за закрила“, включително отнемане на детето (чл. 14(3) и чл. 20(2) от Наредбата). А може изобщо да не се предприемат „мерки за реинтеграция“ (чл.17(2) от Наредбата) и детето направо да се даде за осиновяване (чл. 93(2) и (3) от Семейния кодекс), включително в чужбина.
Възможност за осиновяване без знанието и съгласието на родителите(изменение на чл. 93 от Семейния кодекс).
Няма отговорност:Отговорност за фалшиви сигнали, неправомерно отнемане на деца, неверни доклади и т.н. в закона не се предвижда!
Частни фирми/неправителствени организации изземват държавни функции:Могат да ви наложат задължителни социални услуги, извършвани от частни лица, „доставчици на социални услуги“, дори и чужди или чуждестранно финансирани. Тези частни лица ще избират и контролират приемните семейства, ще дават становища пред съда дали сте годни да бъдете родители (нов чл. 138а от Семейния кодекс), ще ви налагат задължителни предписания, ще се намесват при спорове между двамата родители, ще получават лична информация от лекари и институции и т.н. За дейността си доставчиците на социални услуги ще получават пари от бюджета, от такси, взети от гражданите (каквито сами си определят), и от чуждестранните си спонсори.
Всякодете е в риск:например на самотен родител, в многодетно семейство, при недостатъчна жилищна площ или недостатъчни доходи, при увреждания/болест в семейството, при направени отсъствия от училище и т.н., както и при редица „други обстоятелства“ по преценка на социалния работник – §1 от Закона за закрила на детето, §1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето , чл. 4-6 от Наредбата на Министерския съвет.
„Телефонът на доверието“ 116 111 е даден на частна неправителствена организация с чуждестранно финансиране и съмнителен морал. На този номер може да звънне вашето дете или всеки друг човек и да подаде „СИГНАЛ“ срещу вас.
Частни фирми/неправителствени организации = „доставчици на социални услуги“(чл. 30 от Закона за социалните услуги) могат да бъдаткакто чуждестранни лица (т. 2), така и чуждестранно финансирани организации – чл. 41, ал. 2 от Закона за социалните услуги.
Чуждестранните доставчици в някои случаи няма да имат нужда дори от лицензпо българските закони: чл. 31, ал. 3 от Закона за социалните услуги.
Доставчиците имат основно участие в приемната грижа:нов чл. 34а от Закона за закрила на детето.
Доставчиците имат достъп до всичките ви лични данни:чл. 81 ал. 1 от Закона за социалните услуги.
Мерки за „закрила на детето“се предоставят като социални услуги, включително задължителни: чл. 88, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от Закона за социалните услуги, чл. 36д, ал. 3, чл. 4, ал.1, т. 1, 4 и 5, чл. 20, ал. 2 и чл. 23, т. 2 от Закона за закрила на детето.
Доставчикът е член и на мултидисциплинарния силов екипза извеждане на дете извън семейството само по сигнал (чл. 36 г, ал. 3 от Закона за закрила на детето).

Има още много други държавни правомощия, предоставени в ръцете на частните доставчици – вижте целия Закон за социалните услуги на: https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137191914

ПРЕДСТОЯТ ОЩЕ:

Задължително сексуално обучениеот 4-годишна възраст.
Задължителни посещения„Патронаж“ във вашия домза наблюдение на деца от 0 до 3 г.
„Детски съд“:Детето ви ще може да ви съди, ако например сте му се скарали или не сте му осигурили някакви условия, включително пред международен съд (ако се ратифицира Третият факултативен протокол на ООН за правата на детето).

Всичко изброено дотук се прилага отдавна в скандинавските страни и Западна Европа и резултатите са ужасяващи!

РЕЗЮМЕ от Становището на Светия Синод на Българската православна църква по повод Закона за социалните услуги(ЗСУ)

Изводите, които могат да се направят при ценностния и юридическия анализ на Закона за социалните услуги, са следните:

Чрез някои от разпоредбите в този закон по същество се отрича духовната връзка на детето с неговите родители!
Нормативното регламентиране на множество нови предпоставки за ограничаване на родителските права поставя родителите в невъзможност да възпитават собствените си деца, тъй като процесът на възпитание включва в себе си поощрителни, обучителни, но и ограничителни мерки, които трябва да се прилагат комплексно.
Създават се предпоставки за един модел на намеса на чиновници и неправителствени организации в семейното огнище, които могат да доведат до разрушаване на семейството, до увеличаване на броя на социалните сираци при живи родители, до опустошени детски съдби.
„Овластяването“ на детето се пропагандира винаги с идеите за репродуктивно здраве и права на децата, но зад тази терминология се крие поход срещу детската чистота и невинност и опит за демографски контрол в семейните отношения.

Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия с тревога констатира, че т. нар. нови „семейни политики“, в основата на които е разбирането за детето като субект на самостоятелни юридически права и за родителството като социална роля, вече са придобили законов израз и не са съобразени с Конституцията на България.