
Днес хората са готови да плащат високи хонорари на адвокати, да участват в безкрайни съдебни дела, само и само да докажат своята правота и да получат някакво възмездие или обезщетение. Обзетото от материализъм сърце не иска да отстъпи, докато не получи своето. И това „свое“ в повечето случаи изобщо не е свързано с мира и разбирателството. Дори напротив, много хора търсят повод да се скарат с някого и това им доставя радост. За да бъдем Божии чеда обаче, трябва да търсим мира. Има ситуации и хора, във и със които постигането на мир е невъзможно. Но Божието Слово ни препоръчва: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци“ (Римл. 12:18).
В Своята Проповед на планината Христос говори на последователите Си за блаженствата. Всяко едно от тях описва Неговия характер (Мат. 5:3-11). И ние би трябвало да се стремим да развиваме тези блаженства като черти на своя характер по време на земния си път.
Да си миротворец, не означава просто да си трета страна в нечий спор, а да бъдеш човек, който притежава вътрешен мир и има волята и способността да го установява във всекидневните взаимоотношения: в семейството, с колегите на работа, със съседите, с братята и сестрите в църквата. Всеки от нас може и трябва да бъде миротворец. Това не е титла само за определени хора – служители, душегрижители, дякони, презвитери, епископи и т.н., – а задължение на всеки, който се нарича с Христовото име. За да бъдем миротворци, трябва да сме смирени, активни, смели, да прощаваме. Далеч съм от мисълта, че тези качества изчерпват образа на миротвореца, но те са основни и тук ще се опитаме да ги разгледаме по-подробно, въпреки че често се преплитат.
Не можем да бъдем миротворци, ако не сме смирени. Наличието на конфликти не бива да ни сломява и обезсърчава. Това, че те възникват помежду ни, означава, че е жива грешната ни природа. В определени моменти тя води до сблъсъци, които започват от най-близкото ни обкръжение: между съпруг и съпруга, между родители и деца, между близки роднини, между братя и сестри в църквата, между съседи и навсякъде, където имаме взаимоотношения с други хора. Ако възникне конфликт, е добре да изчакаме да отшумят горещите емоции и тогава да потърсим човека за изясняващ разговор. Преди това непременно трябва да сме прекарали време в молитва и пост пред Бога, за да ни разкрие Той нашата част от вината за конфликта. Едва ли има сблъсък между хора, в който вината да е изцяло само на едната страна. Трябва да се молим и за този, с когото сме в конфликт, Бог да му разкрива лично волята Си за конкретната ситуация. Ние, хората, разсъждаваме по различен начин, затова понякога е нужна среща просто за да се изясним, дори това да не доведе до възстановяване на взаимоотношенията.
За да бъде разрешен един конфликт, човекът трябва да е готов да прощава. Как мислите, колко често трябва да прощаваме – веднъж седмично, месечно, годишно или най-добре един път в живота? Нека се обърнем към Свещеното Писание: „Петър се приближи до Него и Му рече: „Господи, колко пъти да прощавам на брат си, когато съгрешава против мене? До седем пъти ли?“ Иисус му отговаря: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем“ (Мат. 18:21-22). Оказва се, че Божието Слово завишава стандарта за прошка изключително много. Ако 8 часа от денонощието прекарваме в сън и прощаваме 490 пъти на ден, трябва да прощаваме на всеки две минути. Т.е. почти постоянно…
Прощаването е много труден процес. Когато някой е постъпил несправедливо спрямо нас, обикновено очакваме виновникът да ни потърси и да поиска извинение. Но Иисус Христос дава пример за това, че миротворецът, прощаващият е активната страна. В Матей 6 гл. четем: „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и на вас ще прости небесният ви Отец; но ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения“ (ст. 14-15). Явно когато прощаваме, инициативата трябва да бъде наша.
Иисус се моли в Гетсиманската градина с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша.“ Тук се вижда колко тежка вътрешна борба и страдание има в това, да постигнеш мир и прошка. Да извършиш нещо, което никак не ти се иска, – да проведеш тежък разговор с човек, когото дори не би погледнал, да възстановиш взаимоотношения, прекъснати преди десетки години… Вътрешната борба на Иисус Го довежда до състояние, при което потта на челото Му става на кръв. По подобен начин човекът, който прощава, става уязвим за този, който го е наранил, защото така отново отваря пред него сърцето си с надеждата за по-добри взаимоотношения и пред съгрешилия се появява възможност пак да го нарани. Прощаващият понася тежестта на чуждия грях, защото се отказва от всякаква компенсация, отмъстителност и възмездие за това, че е бил оскърбен.
Когато някой прости, изглежда, че е в позицията на по-слабия, но всъщност тя е печеливша, защото сърцето му е освободено от непростителността и в него вече не се трупа горчилка. Когато тази горчилка продължи да се събира, може да доведе до състояние, в което вече дотолкова сме се закоравили към даден човек или проблем, че сякаш помежду ни има издигната крепостна стена.
За разрешаване на конфликтите и постигане на мир е необходимо много мъжество. Най-добрите примери за справяне с конфликти намираме в миротворческата мисия на Иисус Христос. Той възстановява взаимоотношенията ни с нашия небесен Отец и Създател, нарушени поради греха. Ето защо, когато стигнем до конфликт с близък човек, най-важното е да осъзнаем, че нашият истински враг не е самата личност, а – противникът на душите ни. Освен всички бедствия, които ни навлича, сатана ни настройва едни срещу други, ограбва мира помежду ни. Крайната му цел е да държи сърцата и умовете ни заслепени от всякакви разправии и интриги, за да бъдем обезсилени в християнското си посвещение и служение. Едва ли има човек, който да не е изпитал теготата, обезсърчението, негативните мисли, които ни изпълват, когато сме в конфликт с някого или с група от хора. Стига се дотам, че може да се почувстваме недостойни дори да влезем в църквата. Ето как човек залита и поема по пътя на отпадането. Предполагам се досещате кой желае точно това. Представям си как сатана стои отстрани, докато ние се терзаем, как потрива доволно ръце, хихика и злорадства. Особено силни и тежки са тези мисли и настроения, когато човекът е близък.
Нека потърсим в Свещеното Писание друг пример за хора, които Бог е надарил със способността да разрешават конфликти. Истински миротворец е Йосиф. Неговият живот е низ от трагични събития. Първо е предаден от най-близките си – от своите братя. После влиза в затвора, обвинен несправедливо. Но и в двата случая Йосиф проявява смирение и е готов да прости. Той избира правилния път, вместо да се съсредоточи върху проблемите си, цял живот да се окайва, да изпадне в депресия и да очаква всички да го съжаляват. Причината Йосиф да намери сили да прости и да оправи взаимоотношенията си с другите е, че е насочен към Бога и има желание да послужи на хората. Сърцето му не се затваря. Това е ключът за разрешаване на повечето конфликти: създаваш мир, като гледаш нагоре, към Бога, издигаш се над проблемите – колкото и големи да са, те остават зад тебе и се смаляват. Често не сме в състояние да променим обстоятелствата, но можем да променим начина, по който ги възприемаме. Когато гледаме към Бога, Той ни дава от Неговата любов и вече имаме сили да погледнем човека, с когото сме в конфликт, с очите на любовта.
Това се случва и с Йосиф – той не само прощава на братята си предателството, а и проявява голяма щедрост и грижа към тях. Йосиф не става такъв изведнъж. Той дълго се формира като миротворец. Любимият, гален син е продаден в робство и е принуден да слугува години наред на господарите си. Това се оказва най-важното обучение в живота му. Както на Йосиф му се налага често да върши неща, които не му харесват, така и ние като миротворци трябва да правим онова, което невинаги бихме избрали. Да премълчим, когато ни се иска да отговорим, да говорим, когато ни се мълчи. Тренирал съм баскетбол и знам колко е трудно да се научиш да хвърляш топката еднакво добре с лявата и с дясната ръка. Изискват се много повторения и дисциплина. Миротворството е нещо подобно – усвояваш определена техника и по удобния, и по неудобния за теб начин. Често, за да запазиш разбирателството и мира с другите, се налага да постъпиш по начин, който на пръв поглед не те издига в очите им. Може да изглеждаш като слабия, отстъпчивия, губещия. Но как изглежда Иисус Христос на кръста? И какъв е резултатът от това? За множеството Той се проваля. Успехът на Неговото дело тогава е разкрит на съвсем малка група от хора. Когато искаш да следваш Иисусовия пример, ще имаш много провали и неточни удари, но заради крайния резултат всички усилия си струват.
Понякога е много добре, че конфликтите произлизат сякаш от нищото, за да се изяснят отношения, които иначе нямаше да бъдат разкрити. Има случаи, в които е изцелително и за двете страни да се прекъснат взаимоотношенията, градени на грешна основа. Скоро на мой близък (все още невярващ, но се надявам, че с Божията помощ това скоро ще се промени) му се случи нещо много неприятно. Разбира се, това е частен случай. Предстоеше му сватба с момичето, с което имаха връзка от 10 години. И двамата са хора от света. Определиха датата, тя си купи рокля, подготовката течеше с пълна пара. Изведнъж бъдещата булка му съобщи, че сватба няма да има, прекъсват всякакви взаимоотношения, дори и приятели не желае да останат. Увери го, че няма друг мъж в живота ѝ. Човекът беше съсипан. Три дни нищо не яде. Страхувах се да не посегне на живота си. Беше накърнено мъжкото му достойнство. Но Бог беше разкривал постепенно пред мен, че те са коренно различни в много насоки – интереси, начин на разсъждение, образование, професия, среда, вкусове, разбиране за живота… В техния случай, макар и много болезнено, по-добрият вариант беше да се разделят, преди да са създали семейство, деца и след време да осъзнаят, че всъщност очакванията и на двамата не са удовлетворени. Като страничен наблюдател човек е освободен от емоционално замъгляване и преценява по-трезво. Вярвам, че това момче ще се помири с Бога и ще бъде благословено с прекрасно семейство за Божия прослава. Моля се и за момичето – да се смири и да се спаси душата й.
На пръв поглед това е история с лош край, но всички сме минавали през трудни етапи от живота си и знаем, че след бурята изгрява слънце. Важното е да не се съсредоточаваме върху бурята и нейните поражения, а като Йосиф, водени от Бога, със смирение, кротост, мъдрост, активност, простителност, любов да гледаме с надежда и вяра напред към по-доброто, което ни предстои. На първо място трябва да се помирим с Бога и с Негова помощ да търсим мира във всяка област от живота си. Миротворецът е човек, който твори – не консуматор, който се възползва наготово от вече създадените блага. Той твори мир – продукт, който не се вижда, но се усеща и носи много радост. Колко голямо е удовлетворението да имаш добри взаимоотношения с хората наоколо, а още повече – да си допринесъл за мира помежду ви.