Уилям Макдоналд
Четиво за4 мин.

КОГА ТЪРПИМОСТТА Е ГРЯХ

Търпимостта е добродетел, но тя може да стане и непростима слабост на характера. Възприемаме с възторг хора, които се отнасят толерантно към различните възгледи, когато не става въпрос за основни принципи. Заради второстепенни неща не е нужно да ставаш мъченик. Но понякога търпимостта преминава в нещо гнусно. Тя е нежелание да се противопоставиш на злото. Подобна търпимост мълчи, когато богохулстват и безчестят Христос. Ако истината е поставена на карта, мълчанието е равносилно на лъжа! Толерантност, която допуска лъжа и несправедливост, е грях. Онзи, който казва, че Иисус винаги е бил търпелив, трябва да прочете 23 глава на Евангелието от Матей, за да види унищожителното осъждане на лицемерието. Там Господ негодува, като вижда лицемерието на религиозните водачи. Трябва да се прочете и Откровение 2:18–20, където Господ осъжда църквата в Тиатир, защото търпи лъжепророчицата Йезавел.

Ап. Павел също не е търпял злото. Той предава Именей и Александър на сатана, «за да се научат да не богохулстват» (I Тим. 1:20), и заклеймява Александър ковача публично заради злото му поведение. Ап. Йоан има мъжеството да посочи недвусмислено делата на Диотреф, който обича да властва над другите (III Йоан 1:9). Но днес Църквата като че ли е изгубила способността за подобна библейска нетърпимост. Робърт Лий казва по този повод: «Ние живеем в света на мекотело богословие, гъбичен морал, гумени убеждения и философия на хаоса, които ни представят отдавна известни истини, но чиито думи ние не разбираме.»

 Отношението към съчиненията на Уилям Баркли е пример за това мекушаво богословие. Той отрича божествеността на Иисус, Неговите чудеса, изкупителната Му смърт на кръста, боговдъхновеността на Библията и вярва в спасението на цялото човечество. Въпреки тези твърдения обаче книгите му се продават в християнските книжарници. Някои вярващи изучават неговите текстове, като се оправдават с факта, че давали ценна информация. А това, че той е лъжеучител, богохулник и проводник на съблазни, не им се струва важно. Вероятно в техните очи не е важна и честта на Господ Иисус Христос. Един мисионер в Индия се изразява много точно: «Търпимостта е станала търпима дотолкова, че търпи и злото. Като морални страхливци ни заплашва опасността да се удавим в своя уют.»

 Заради подобна търпимост на много църковни амвони стоят лъжеапостоли, които се представят за Христови служители. С. Бакстър показва сходството между времето на пророк Илия и нашето време: «Причината днес хората да търпят лъжеучители зад църковните амвони е, че сме прекалено вежливи и любезни. По-скоро ще позволим да се проповядва заблуда и да се съблазняват души, отколкото «да нараним» чувствата на проповедника. По-добре да се помолим на Ваал, отколкото да дойде суша. Най-доброто, което бихме могли да направим с такива «слуги» на Господ, е от името на Господ да ги заклеймим публично.»

 Толерантността, която

 – води милиони към вечно проклятие чрез своето изкривено благовестие;

 – стига толкова далече, че смята своя водач за велик евангелист, докато той клейми с проклятие онези, които следват Евангелието;

 – нарича Господните пророци отцепници, когато осъждат почитането на идоли, е греховна.

 Преди вярващите са умирали за истината. Какво се случи днес с Църквата на светите мъченици? Тя се стреми към популярност! Искаме на всяка цена да избегнем неприятностите. Въздържаме се от противопоставяне дори когато това е наше пряко задължение. Много ни е трудно да се променим. По-лесно е да се носим по течението. Толкова съблазнително е да мълчиш между мислещите различно. Ние сме малцинство и не се осмеляваме да отстояваме истината. Загубихме способността да се гневим (сравнете Мат. 21:12–13; Йоан 2:13–17) и затова сме в трагично положение. Специализирали сме се да не вземаме решения просто защото не искаме да действаме. Понякога заради приятелството ставаме слепи и се примиряваме с лъжата. Когато някой християнин се изказва против либерална книга, която опровергава боговдъхновеността на Библията, друг християнин, симпатизант на автора, отговаря: «Е, ти не го познаваш лично. Той е доброжелателен, благочестив човек.»

 Дъглас Адамс е напълно прав: «В някои кръгове страхът пред разногласията е толкова голям, че проповедниците и църквата, която ги следва, са готови да платят всякаква цена, дори да се отрекат от Божията истина, само и само да запазят мира. Мирът е библейски идеал. Но и чистотата е библейско учение. Мирът в църквата не може да бъде купен чрез загуба на чистотата. Подобна цена би била прекалено висока.»

 «Икуменизъм» и «толерантност» днес са модерни думи. Често можете да чуете: «Ще се събираме. Не прави и не говори нищо, което може да доведе до разногласие. Догмите разединяват, любовта обединява. Нужно ни е единство.»

 Това, което наистина ни е необходимо, е решителна битка за нашата вяра, когато я нападат и клеветят. Можем да бъдем снизходителни, когато става дума за незначителни неща, но сме длъжни да проявим свята нетърпимост в отстояването на истината.

 Нека кажем заедно с Мартин Лутер: «Държа на това и не мога по друг начин.»

Уилям Макдоналд


СПОДЕЛИ