
Преди всичко, когато един грешник доброволно и съзнателно отхвърля Божие помилване и се отказва от него.
Като добра илюстрация може да ни послужи следният исторически случай. През 1829 г. някой си Джордж Уилсън е бил осъден на смърт чрез обесване. Президента на Америка, Андрю Джексън амнистира престъпника, но той, за изумление на целия свят, решително отказа помилване. В съдопроизводството на държавата никога до този момент не е имало подобен случай и началството на затвора се е оказало в затруднение и не е знаело как да постъпи с осъдения.
Но създалото се неясно положение бързо се е разяснило. Генералният съдия, Джон Маршал е обнародвал следното решение: „Амнистията на президента е документ, ценността на който зависи от приемането му от заинтересованото лице. Обикновено се предполага, че осъденият на смърт не отказва помилване, но ако наистина отказва, присъдата на съда остава в сила. В даденият случай Джордж Уилсън трябва да бъде обесен”. И помилваният осъден е бил обесен, но обесен вече не според решението на съда, а според собствения си избор, не защото не е могъл да остане сред живите, а защото лично не е поискал, предпочел е своята воля през тази на президента.
Мнозина грешници, в духовно отношение, подражават на Уилсън. Ето каква е главната причина за незначителните резултати на проповедта на Евангелието по целия свят. Ап. Павел се възхищава на неуморното постоянство на апостолите, което са проявили, когато са прогласявали Божия манифест на помилване, като са казвали: „По цялата земя се разнесе гласът им, и думите им – до краищата на вселената…” Всички са чули благовестието, но веднага добавя: „Но не всички послушаха благовестието…” (Римл. гл. 10). Апостолите са „получили благодат и апостолство, в Негово име да привеждат в послушност към вярата човеци от всички народи” (Римл. 1:5). Но не всички са се „покорили”.
Евангелието е документ, ценността на който зависи от приемането му от заинтересованото лице! Ако Божието помилване не ви интересува, „Божият гняв е върху вас”, и присъдата на Върховния съд ще бъде приведен в изпълнение.
Христос казва: „Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените…” (Лк. гл. 4). Но сиромаси, пленени, слепи, измъчени и хора, със съкрушено сърце не се намериха. „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак…” (Римл. гл. 10). Но протегнатите ръце, готови да поемат грешника в прегръдките си, са повиснали във въздуха. В какво тогава се изразява нашата покорност на Евангелието?
Тя трябва да се изрази в безусловното и чистосърдечното приемане на Божието помилване, за което възвестява Евангелието. Тя трябва да се изразява в нашата лична дълбока вяра и в пълното подчинение на собствената воля на Божията. Подчинението или покорността на волята и вярата са неразривни. Покорността е плод на вярата. Там, където няма вяра, няма да има и покорност, и обратно: там, където е вярата, там е и покорността. Бог е дал на човека пълното право да вярва или да не вярва, и Той не лишава човек от това свещено право.