Вилхелм Буш
Четиво за12 мин.

(Откъс от книгата „Иисус – наша съдба“)

Колко често хората ми казват:

Пастир Буш, всъщност вие сте щастливец. Имате нещо, което аз нямам.

В тези случаи обикновено отговарям:

Нищо подобно! Същото можете да имате и вие. Иисус е и за вас!

И тогава идва въпросът:

Да, но как да получа този живот с Бога?

На това Библията отговаря съвсем ясно, с едно кратичко напътствие: „Повярвай в Господ Иисус Христос!“.

 

Ех, да можех да Ви доведа до тази вяра! Но за целта първо трябва да ви обясня какво всъщност означава „да вярваш“. Някои имат съвсем погрешна представа за вярата – обикновено хората си мислят, че вярването е несигурно знание. Какво значи „повярвай“? Искам да Ви го обясня с помощта на едно свое лично преживяване.

Някога изнасях беседи в столицата на Норвегия Осло. Една съботна сутрин исках да отлетя обратно, защото още на следващия ден трябваше да говоря пред голямо събрание във Вупертал. Но още от началото всичко тръгна наопаки. Самолетът имаше един час закъснение заради мъглата. Най-после излетяхме за Копенхаген, където трябваше да сменя самолета. Но докато бяхме над Копенхаген, пилотът изведнъж промени посоката и се насочи към Швеция. По високоговорителите ни съобщиха, че летището в Копенхаген било в гъста мъгла и там не можело да се кацне. Затова ще кацнем в Малмьо, Швеция. Никога не съм искал да ходя в Малмьо! Какво да правя там? Исках да отида в Дюселдорф! Нали трябваше да говоря във Вупертал! Най-после кацнахме в Малмьо. А там, какво да видим – летището вече беше претъпкано с хора. И самолетите продължаваха да кацат един след друг. Оказа се, че Малмьо е единственото летище без мъгла в целия регион. И всички самолети кацаха там. Летището беше малко и в залата вече нямаше къде да се седне. Аз се бях сприятелил с един австрийски търговец и двамата се питахме:

– Какво ще стане по-нататък? Може би ще трябва да стоим тук до утре сутринта! И то прави!

Всички ругаеха, разпитваха, мърмореха и негодуваха, както става винаги в такива моменти. И изведнъж по високоговорителя се чу: „Един четиримоторен самолет ще отлети на юг. Не се знае дали ще кацне в Хамбург, в Дюселдорф или във Франкфурт. Но който иска да пътува на юг, може да се качи!“. Това беше доста несигурна работа. Близо до нас една жена веднага изпищя:

– Няма да се кача! Страх ме е!

Аз й казах:

– Мила госпожо, изобщо не сте длъжна да се качвате. Останете си спокойно тук!

А моят австриец допълни:

– Полет в мъглата! И дори не знаеш къде ще кацнеш!

В този момент, докато жената пищеше и австриецът се колебаеше, покрай нас мина пилотът в синята си униформа. И аз видях лицето му – абсолютно сериозно и съсредоточено. Веднага си личеше, че този човек съзнава отговорността си! За него това не беше шега! Тогава заявих на моя австрийски приятел:

– Човече, на този можем да се доверим! Елате, качваме се! Това не е лекомислен човек!

И се качихме. От момента, в който се качихме, вратата се затвори зад нас и самолетът излетя, ние бяхме в ръцете на този човек. Но му имахме доверие. Аз му бях поверил живота си. Кацнахме във Франкфурт и докато се добера до вкъщи, измина цяла нощ. Но стигнах целта! Това значи „да вярваш“! Да вярваш, значи да се довериш на някого.

Как да придобия живот с Бога? „Повярвай в Господ Иисус Христос!“ (Деян. 16:31). Иска ми се да кажа така: „Качи се при Иисус!“. Разбирате ли, при качването в самолета имах чувството, че на моя австриец много му се искаше с единия крак да си остане на летището и само с другия да се качи. Но не беше възможно. Той можеше или да остане извън самолета, или целият – от главата до петите – да повери себе си на пилота. Така е и с Иисус. Няма как да живеете с единия крак без Иисус, а с другия да се качите при Него. Вяра в Господ Иисус Христос, живот с Бога има само ако изцяло рискувам с Него. Трябва да му кажа:

„Вземи живота ми, Иисусе, предавам ти го завинаги…“.

А сега ви питам: на кого другиго бихме могли да поверим живота си, ако не на Божия Син? Никой на света не е направил толкова много за мене, колкото Иисус! Той ме е обичал толкова, че е умрял за мене. Също и за Вас! Никой друг не ни е обичал колкото Него. Той е възкръснал от мъртвите. На Този, Който е възкръснал, ли не мога да поверя живота си? Ще бъдем пълни глупаци, ако не направим това! В момента, в който предам живота си на Иисус, навлизам в живота, който е дар от Бога.

Има едно хубаво стихотворение, което много обичам:

 

Пред кого да преклоня глава?

Пред кого да падна ничком?

Чуй моето „Благодаря!“.

Чрез Тебе имам всичко!

Живота – колко е това –

на Тебе поверявам.

От днес съм Твой – за вечността,

която Ти ми даваш!

 

Ех, да можехте и Вие да кажете това!

И така, след като изложих всичко, искам да направя едно малко допълнение. Вижте, ако предадете живота си на Иисус и поискате да се „качите“ при Него, ако поискате да Му се доверите, кажете Му го! Той е тук! Той е до Вас! Той Ви чува! Кажете Му: „Господи Иисусе, предавам живота си на Тебе!“. Когато аз като безбожен и пропаднал младеж се обърнах към Иисус и Го приех, се помолих така: „Господи Иисусе, сега ти давам своя живот. Не мога да Ти обещая, че ще стана добър. За това Ти трябва да ми дадеш ново сърце. Имам лош характер, но това, което съм, давам изцяло на Тебе. Ти направи нещо от мене!“. Това беше великият час на моя живот – когато с двата крака „се качих“ при Иисус и предадох кормилото на своя живот на Онзи, Който ме беше откупил със Своята кръв.

Но за да може човек да продължи нататък в живота с Бога, трябва – и аз постоянно повтарям това – да упражнява три основни дисциплини: Божието слово, молитвата и общуването.

Не е възможно да принадлежите на Иисус, а да не чувате нищо повече за Него. Човек трябва да има Библия или Нов Завет и всеки ден поне по четвърт час да чете от тях на спокойствие, просто поред. Това, което не разбирате, оставете за по-късно. Колкото повече четете, толкова повече неща ще ви стават ясни. Често при четене душата ми прелива от радост, че принадлежа на този чуден Спасител и че мога да говоря за Него. Човек е способен не само да има живот от Бога, а и да раздава от него.

Към първата дисциплина, Божието Слово, се прибавя и втората – молитвата. Иисус Ви чува! Не е необходимо да държите красиви речи. Достатъчно е, ако, например като домакиня, се помолите: „Господи Иисусе, днес денят ми е лош: мъжът ми е в лошо настроение, децата не слушат, имам огромно пране, не ми стигат 10 лева. Господи Иисусе, оставям на Тебе цялата бъркотия. Направи така, че сърцето ми да се изпълни с радост, че имам живот от Тебе!“. Разбирате ли, на Иисус мога да кажа всичко, което е в сърцето ми! И мога да Го помоля: „Господи Иисусе, направи така, че да Те опозная по-добре и все по-цялостно да Ти принадлежа!“.

Третата дисциплина, задължителна за живота с Бога, е общуването с християни. Това значи, че човек се присъединява към хора, които също искат да принадлежат на Иисус. Наскоро някой заяви:

– Искам да вярвам, но не мога да напредна.

Посъветвах го:

– Вие се нуждаете от връзка с други християни!

А човекът възрази:

– Но всички те не ми харесват!

– Е – отговорих аз, – тогава нищо не може да се направи. Ако искате да бъдете с тях на небето, ще трябва отсега да се научите да общувате с тях! Господ не може да изфабрикува за Вас специални християни!

Като момче познавах един банков директор във Франкфурт, който ми беше разказвал много за младежките си години. Като си взел матурата, неговият баща му казал:

– Ето ти толкова и толкова пари, можеш да направиш едно пътешествие по всички европейски столици.

Представете си, на един 18-годишен младеж да му кажат такова нещо! Кой не би си пожелал това?! И възрастният господин продължи своя разказ:

– Знаех, че в големите градове никак не е трудно да изпадна в грях и да се посрамя. А исках да принадлежа на Иисус. Затова сложих в багажа си Новия Завет. И всеки път, преди да изляза от хотелската си стая, държах да съм чул гласа на Иисус и да съм си поговорил с Него. Където и да отидех, търсех християни. Навсякъде срещах ученици на Иисус – в Лисабон, в Мадрид, в Лондон… Най-трудно беше в Париж. Там дълго разпитвах за някого, който също принадлежи на Иисус. Накрая ми посочиха един обущар: „Той чете Библията!“.

Тогава изисканият младеж слязъл по стълбите в работилничката на обущаря и го попитал:

– Познавате ли Иисус?

Очите на обущаря светнали. А младият човек казал:

– Ще идвам всяка сутрин при вас, за да се молим заедно. Може ли?

Толкова важно било за него общуването с онези, които сериозно искат да бъдат християни.

И така, това исках да изясня предварително. Първо, след идването на Иисус в нашия свят животът с Бога не е илюзия. Второ, как мога да получа живот с Бога? „Повярвай в Господ Иисус Христос!“.

А сега стигам до същинския въпрос: „Какво печеля от живота с Бога?“.

Мили приятели, ако трябва да ви разкажа какво печели човек от живота с Бога и от общуването с Иисус, няма да свърша до Рождество. Толкова много печеля!

Не мога да забравя какво ми каза баща ми, преди да почине на 53 години – това бяха последните му думи:

Вилхелм, разкажи на всички мои приятели и познати колко щастлив и блажен ме направи Иисус – в живота и в смъртта!

Знаете ли, когато някой е на смъртно легло, той вече не се хвали, големите приказки се изпаряват. И когато някой при последния си дъх намира сили да засвидетелства: „… колко щастлив ме направи Иисус – в живота и в смъртта“, това разтърсва душата из основи. Как ще изглежда вашата смърт?

И когато днес отвсякъде нападат Евангелието, аз Ви питам: какво всъщност сте спечелили от вашето неверие? Изобщо нямам впечатлението, че като отхвърлят вярата, хората придобиват мир в душите си и стават щастливи. Не, приятели!

И така, какво получава човек от живота с Бога? Ще ви отговоря лично за себе си: аз не бих понесъл своя живот, ако нямах мир с Бога чрез Иисус! Имал съм моменти, когато сърцето ми щеше да се пръсне. Днес чувам, че в квартала се е случило ужасно нещастие, което е потопило две семейства в дълбока скръб. Ако съм разбрал правилно, на улицата са били прегазени деца. Така бързо може да ни сполети нещо толкова тежко, че човек забравя всички големи думи, само простира ръце в тъмнината и пита: „Има ли някой, който да ми помогне?“. Вижте, в тежките часове на живота се вижда какво притежава човек в лицето на Иисус!

Когато се оженихме, казах на жена си:

– Скъпа, искам шестима синове и всичките да свирят на тромбон!

Така хубаво си го бях намислил – собствен духов оркестър у дома! И ние наистина имахме шест деца – четири прекрасни дъщери и двама синове. Но синовете ми вече ги няма. Бог ми отне и двамата по ужасен начин – първо единия, после и другия. Не мога да превъзмогна това. Като младежки пастир цял живот се занимавам с момчета, а моите собствени… Спомням си как, след като се получи съобщението за смъртта на второто ми момче, ходех насам-натам и имах чувството, че нож е забит в сърцето ми. Идваха хора и ми говореха утешителни думи. Те обаче не стигаха до сърцето ми. А нали бях младежки пастир и вечерта трябваше да отида в младежкия дом и радостно да говоря върху Божието слово на 150 момчета! Сърцето ми кървеше! Тогава се затворих в една стая, паднах на колене и се помолих: „Господи Иисусе, Ти си жив! Погрижи се за мене, бедния пастир!“. После отворих Новия Завет и прочетох: „Иисус каза: „Мир ви оставям. Моя мир ви давам!“ (Йоан 14:27). Знаех, че това, което обещава, Той със сигурност изпълнява. И така, помолих Го: „Господи Иисусе, не искам сега да разбера защо ми причиняваш това, но дай ми Твоя мир! Изпълни сърцето ми с Твоя мир!“. И Той го направи! Той го направи! Свидетелствам за това!

Вие също ще се нуждаете от Него, когато никой човек няма да може да Ви утеши. Това е прекрасно – когато никой човек не може да помогне, да имаш Иисус, Който ни е изкупил със Своята кръв на кръста и е възкръснал, и да Му кажеш: „Господи, дай ми Твоя мир!“. Като мощен поток се влива в душата мирът, който Той дава! Това важи и за най-тежкия час в нашия живот, когато отиваме към смъртта. Каква ще бъде един ден Вашата смърт? Тогава също никой човек няма да може да Ви помогне. Един ден ще трябва да пуснете даже и най-скъпата ръка. Какво ще се случи тогава? Вие ще застанете пред лицето на Бога! Искате ли да се явите пред Бога с всичките си грехове? Но ако човек се хване за силната ръка на Спасителя и знае: „Ти си ме изкупил със Своята скъпоценна кръв и Си простил цялата ми вина!“, може да умре блажен!

Какво получаваме от живота с Бога? Ще ви изброя: мир с Бога, радост в сърцето, любов към Бога и към ближния, умение да обичам и враговете си, и всички, които ми играят по нервите, утеха в нещастието, радост, че сякаш всеки ден грее слънце, сигурна надежда за вечен живот, Светия Дух, прошка за греховете, търпение – бих могъл да продължа още много!

Приключвам с едно стихотворение, което много обичам:

 

О, колко чудно е да бъда Твой,

Спасителю, и Ти да бъдеш мой!

Чудесно е да мога да Те нарека

без никакво съмнение и сянка от неверие:

„Бог мой и Господ мой!“.

Чудесно е да кажа и за себе си,

че Твой наследник съм – завинаги!

Вилхелм Буш

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2022 <<<


СПОДЕЛИ