Славата на Бога е красотата на Неговия Дух. Това не е естетическа или материална красота, а красота, която произтича от характера на Бога, от всичко, което представлява Той. Апостол Яков призовава богатия да се „хвали със своето смиряване“ (Як. 1:10) и така ни показва, че славата не означава богатства, власт или материална красота. Тя може да украсява човека или да изпълва земята, но не е тяхна, а е на Бога. Човешката слава е красотата на човешкия дух, която е уязвима за греха и накрая отмира, затова е смиряваща. Но славата на Бога, която се изявява във всички Негови характеристики, никога не отмира. Тя е вечна.
В Исая 43:7 четем, че Бог ни „е сътворил за Своя прослава“. От други библейски стихове разбираме, че човекът „прославя“ Бога, защото чрез него може да се види Божията слава в любовта, музиката, героизма и т.н. – неща, които принадлежат на Бога, а ние ги носим „в глинени съдове“ (II Кор. 4:7). Ние сме съдовете, които „съдържат“ славата на Бога. Всяко добро нещо, което можем да правим и да бъдем, има своя източник у Него. По същия начин и природата изразява славата на Бога. Неговата слава се разкрива на човешкия разум чрез материалния свят по много начини и често – различно на отделните хора. Един човек може да се развълнува от планинската гледка, друг – от морската красота. Но техният общ извор е Божията слава. Тъкмо тя говори и на двамата, независимо от тяхната раса, наследство или местоположение. Неслучайно в Пс.18:2-5 се обобщава: „Небесата разказват за славата на Бога и за делата на ръцете Му възвестява твърдта. Ден на ден предава слово и нощ на нощ открива знание. Няма език и няма наречие, където не би се чувал техният глас. Техният звук се носи по цялата земя и техните думи – до краищата на вселената“.
В Пс. 72:24 самото небе е наречено „слава“. Обичайно е християните да говорят за смъртта като „приемане в Божията слава“ – фраза, заимствана от този Псалм. Когато християнинът умира, той отива при Бога и там е заобиколен от Божията слава. Ние ще бъдем заведени на мястото, където буквално обитава красотата на Бога – красотата на Неговия Дух ще бъде там, защото Той ще бъде там. Така красотата на Божия Дух (или същността на Този, Който е) е славата на Бога. На това място няма да гледаме Неговата слава чрез човека или чрез природата, а ще я виждаме ясно, точно както ап. Павел описва в I Кор. 13:12: „Сега виждаме смътно, като през огледало, а тогава – лице в лице; сега познавам донякъде, а тогава ще познавам напълно, както и бях напълно познат“.
В човешки, т.е. земен смисъл славата е красота или живост, свързана с тленното творение (Пс. 36:20; 48:18), и в този смисъл избледнява. Причината е, че материалните неща не са трайни. Те умират и изчезват. Помислете за богаташа, за когото ап. Яков казва: „Богатият да се хвали със своето смиряване, защото той ще премине като цвета на тревата“ (Як. 1:10). Богаташът трябва да осъзнае, че неговото богатство и силата му произлизат от Бога, и да се смири. Разбирането, че самият той ще прецъфти като тревата, ще го доведе до съзнанието, че Бог е Онзи, от Когото идва славата. Божията слава е източникът, изворът, от който произтича всяка малка слава.
Затова Бог не допуска мисленето, че славата идва от човека или от природата. В Ис. 42:8 виждаме пример за ревността на Бога към Неговата слава. За това говори и ап. Павел в Римл. 1:21-25, когато описва как хората се покланят на творението вместо на Твореца. Те гледат към предмета, чрез който идва Божията слава, и вместо да отдават почит на Бога за това, боготворят животни, дървета или хора, сякаш красотата, която притежават, произхожда от само себе си. Това е сърцевината на идолопоклонството и се среща много често. Всеки жив човек е допускал тази грешка в един или друг момент. Всички сме „заменяли“ славата на Бога със „слава на човек“.
Това е грешката, която продължават да правят мнозина: доверяват се на земни неща и отношения, на своите собствени сили, таланти, красота или на добротата, която виждат у другите. Но когато всичко това избледнее и изчезне, както неизбежно ще стане (тъй като то е само временен носител на великата слава), тези хора се отчайват.
Необходимо е всички да осъзнаем, че Божията слава е постоянна и докато живеем, ще я виждаме да се проявява тук и там, в този човек, в тази прекрасна природа или в онази история за любов и героизъм – художествена или документална, както и в нашия личен живот. Но всичко това произтича от Бога. И единственият път към Бога е чрез Неговия Син Иисус Христос. Ако сме Христови, на небето ще открием самия източник на цялата красота в Бога. Така нищо няма да бъде загубено за нас.
www.gotquestions.org/Bulgarian
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2018 <<<
