„…Обяснете ми как стана така, че днес виждаме толкова много езическа пищност и обредност в християнството? Съответстват ли на Писанието богатите одежди на свещенослужителите със златни накити и скъпоценни камъни? Нещо тук не се ли разминава с Христовия Дух?“
На Вашия въпрос трябва да отговорят онези, за които пишете. Очевидно е, че за някои религии традициите са по-скъпи от истината. А тези традиции са дошли донякъде от езичеството, донякъде от Стария Завет, който е наситен със символи.
Когато езичниците не искали да се откажат от своите обреди и тайнства, се намерили такива отци на Църквата, които им разрешили да се кръстят, като запазят обичаите си. С това, разбира се, е била нарушена великата апостолска заповед: „Не се впрягайте заедно с неверните“ (II Кор. 6:14). Компромисът с тази заблуда е нанесъл на Църквата невероятни щети и я е направил на практика отстъпница.
Но трябва да благодарим на Бога, че истинската Църква, която се е крила в катакомбите, е останала вярна на истината.
Както свидетелстват историческите документи, по времето на император Константин много езически обреди са навлезли в християнската Църква, за да може с това евтино средство да се привлекат маса езичници. Тези хора продължавали да се прекланят пред своите истукани, а после влизали в християнския молитвен дом, за да се поклонят на Иисус Христос, Когото много малко разбирали и още по-малко обичали.
Покръстеното езичество е черна страница в историята на официалното християнство, която не може да бъде изчистена. Против такова християнство, както тогава, така и сега, дяволът няма нищо против. Той го използва много успешно в борбата си срещу Бога.
Съчетанието „християнство плюс езичество“ не е можело и днес не може да приближи човека до Бога. Ако го приеме, той остава неспасен грешник, независимо от привидната си религиозност.
Само чистото, непримесено с нищо благовестие на Иисус Христос може да прогони мрака и да утвърди истината: „Бог е светлина и у Него няма никаква тъмнина“ (I Йоан 1:5).
Както виждате, не трябва да слагаме всички християни под общ знаменател. И Христос не постъпва така. Той казва: „Моите овце слушат гласа Ми“ (Йоан 10:27).
Николай Водневски
За съжаление разгулната пищност откриваме и при някои съвременни (псевдо)християнски деноминации. Особено характерна е тя за онези, които изповядват „евангелието на просперитета“. При него основното послание е: „Искаме небесните богатства тук и сега!“.
И макар да се проповядва, че чрез вяра те стават достояние на всеки християнин, на богатство се радват само проповедниците. Тяхното имане обаче не изглежда да се спуска от небето, а идва от джобовете на лековерните им последователи.
И така, езическият неистов стремеж за „здраве и благоденствие“ е характерен за религиозните, но неновородени хора.
От редакцията
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2019 <<<
