Василий ДАВИДЮК
Четиво за2 мин

Докато мислех за тази заповед, си спомних думите на генералния секретар на Комунистическата партия Л. И. Брежнев за колхозниците: „А за какво им е заплата, те така или иначе крадат!”. И също – един много популярен разказ за човек, когото назначили за завеждащ на някаква база. Когато му казали размера на бъдещата заплата, той с учудване попитал: „Ама тук и заплата ли дават?”.

Хората възприемат кражбата, а и лъжата като нещо необходимо, естествено. Как може без тях? Всички постъпват така, така е устроен животът, иначе няма да оцелееш. Не сме го измислили ние, просто сме заложници на тази крадлива система…

Опитваме се да се убедим един друг, че ако не откраднем, ще загинем. Но всъщност това е опасна лъжа, защото ще загинем именно като крадем, при това навеки. В Писанието четем: „Нито крадци, нито користолюбци, нито пияници, нито хулители, нито грабители ще наследят Божието царство” (I Кор. 6:10).

Проблемът не е в това, че няма да можем да живеем без едно или друго, а че сме станали роби на вещите и не ние властваме над тях, а те ни владеят.

Ето защо продавачите използват неверни кантари, за да крадат от купувачите, и по-влиятелните хора завземат цели организации и фирми. Никой обаче не мисли, че всичко това е зло в очите на Бога. И като следствие между хората започват да царят завист, зло, омраза, предателства, убийства… А чрез всичко това си навличаме Божия гняв.

Такъв е коварният и опасен грях на кражбата, на вещоманията. В Своето Слово Бог казва: „Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен… Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем” (I Тим. 6:6-8).

Кражбата е изобретение на дявола. Който опита от този плод, няма да остане ненаказан. Защото хората са създадени от Бога да живеят в любов един към друг, всеки да обича ближния си както себе си. В Писанието се казва: „Любовта не прави зло на ближния; и така, любовта е изпълнение на Закона” (Римл. 13:10).

Нека се молим Господ да ни даде най-голямата придобивка – „да бъдем благочестиви и доволни” от онова, което имаме. Именно това състояние носи мир и радост в нашето сърце, в нашето семейство, във взаимоотношенията ни с ближните. То позволява да гледаме с благодарност заобикалящия ни свят, да благодарим за хляба, за водата, за слънцето над нас, за хората наоколо – за всичко, с което Бог в Своята премъдрост е изпълнил живота ни.

Василий Давидюк


СПОДЕЛИ