Недей, Христе, до мен се доближава!
Ще си окаляш святите нозе!
Аз блато съм от грозни грехове.
Но моля Те, недей ме отминава!
Постой при мен! В молитва искам аз
да Ти разкажа как живея в мрака,
да изповядам всяка своя страст
и всеки грях. Нали затуй Те чаках!
Ти виждаш ме – лежа самин в калта,
измъчван и горен от съвестта,
безпомощен, злочест и неподвижен,
без истински другар, без верен ближен…
Защо, защо в безумие греших?
Защо греховната отрова пих?
Аз някога бях чист като цветята
и светъл като въздуха над тях.
Но днес съм гнусен червей във земята
и валям се във кал, и тъна в грях.
Уви, нечисто блато съм! Но ето,
и аз усещам устрем към небето,
тъй както луковиците в пръстта
към слънцето стремят се в пролетта!
Но как реши да дойдеш в моя мрак?
Аз чудя се на погледа Ти благ!
Топя се в срам пред Твойта обич свята,
че оскверних небето и земята,
и чакам да ме треснат Твойте мълнии,
та Твоят съд над мен да се изпълни!
А Ти ме гледаш с толкоз доброта!
И мене ли обхващаш в любовта?!
Ах, Ти си чуден!… Близък и далечен!
Човек божествен и Бог человечен!
В безсънни нощи често, покрусен,
очаквах Те да минеш покрай мен.
След грехове се неведнъж опомнях
и Твоят лик страдалчески си спомнях.
Пред Твоето разпятье тихо плачех
самин, притулен в сенките на здрача,
и чувах как ми шепнеше с любов,
че всичко да простиш си пак готов,
от злото стига сал да се обърна,
в обятията Твои да се върна…
Ти днес ме пак огря като заря!
Не зная как да Ти благодаря!
Спасителю, жестоко грях ме мъчи,
откакто злият ме от Теб отлъчи.
Затуй духът ми днес Те с плам зове
през локвите на мойте грехове…
Ах, позволи ми – ей тъй, отдалече,
когато моят ден залязва вече,
от глъбините на сърцето болно
да поприказвам с Тебе богомолно!
Ти Слънце си за нашите души –
погрей и мойто блато пресуши!
Аз виждам чудеса около мен
да стават всеки слънчев Божи ден.
От висините сини, необятни
на слънцето сиянията златни
в блатата мръсни без погнуса слизат,
а после с пари леки те възлизат
към небесата. Та нима калта
издига се към Твойта висота?!
О, не, тук, долу, тинята остава!
Към синия лазур се устремява
пречистена кристалната вода!
Във моята безпаметна беда
Ти направи подобно чудо с мен!
Смили се над духа ми осквернен!
Чуй мойта грешна от сърце молитва
и както от калта към Теб политва
водата – бистра – без нечистота,
така от мойто блато, от калта,
душата ми – простена – издигни
към Твоите лазурни висини!
Архимандрит Серафим
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2019 <<<
