Историята, която започва с изгонването на човека от рая, още не е завършила. Изминали са много години, откакто са се затворили вратите на рая, но развитието на тази история продължава. Горчивият вкус на райския плод е останал в устата на целия човешки род.
Всеки грях е семе за нови и много по-големи грехове. За това свидетелства всяка страница от Свещеното Писание. И все пак, допускаме, че от всички грешници Адам и Ева са най-умерените. Защото след първото им съгрешаване Писанието не посочва нито един друг техен грях. Нишката на греха продължава при Каин, първородния син на нашите прародители. В момента, в който споменем името му, пред нас се изправя изверг, извършил страшния грях на братоубийството.
Потомъкът на Адам Каин със своята насилническа ръка въвежда смъртта в човека, като убива единствения си брат. Поразително е, че това убийство е извършено на религиозна основа. Нечестивият убива праведния.
Но историята продължава. От Писанието виждаме как с умножаването на човечеството се умножава и грехът.
600 години по-късно светът бил до такава степен осквернен, че за да унищожи греха, Бог решил да унищожи човечеството. Коренът на злото, започнал от Адам, преминал към Каин и към следващите поколения. Бог дал на хората 120 години за покаяние, но те изминали, а мярката на беззаконието се изпълвала все по-бързо и Божието търпение свършило.
Човекът бил предаден на греха. Течението на греха го отнесло толкова далече от Бога, че от цялото съществуващо човечество само осем души се оказали угодни на небесния Отец. И Господ обявил Своето решение (Бит. 6:6-7). Той бил принуден да унищожи човечеството.
Човек би имал някакво извинение, ако след грехопадението Бог го беше предал на сатана и се беше отвърнал от него. Но ние виждаме, че Бог търсел човека, не го отхвърлил след изгонването от рая, а разделил хората на две родословия, започващи от Каин и от Сит (Бит. 4:14-26). В рода на Сит патриарсите общували с Бога, преодолявали силата на греха и живеели толкова свято, че и ние бихме искали да можем като тях. Те показвали, че с грехопадението не всичко е погубено, но за всеки е нужно да се обърне към Бога. Потомците на Сит призовавали името на Бога. Това обаче не продължило дълго.
За съжаление след потопа се оказало, че Бог не е приключил със злото. В Битие 8:20-21 четем: „Помислите на човешкото сърце са зло още от младините му“. Нашето сърце изригва зло и в него няма нищо друго.
Новата страница в историята след потопа също започва от греха. А какви чудесни условия е имало за ново начало, при които не би трябвало да има грях! Осем праведници, сред тях побелелият Ной, и никой друг. Те са изпълнени с незабравимите впечатления от ужасния съд. Изпитват огромна благодарност, че са спасени. От тях би трябвало да произлезе свят, благочестив род, напълно приключил с греха и тясно свързан с Бога. Но ако прочетем Бит. 9-11 гл. ще видим, че не се споменава нито една праведна душа, която да се е прибавила към тези осем души. Това означава, че отпадането от Бога е започнало веднага след потопа.
В Битие 11 гл. виждаме, че народите са се обединили, за да утвърдят своето величие. Те решили да построят кула, висока до небето. Нимрод, техният първи владетел, възглавил това дело, за да стигне до небето без Бога. Но Господ сложил край на тези усилия. Веднага след като хората започнали да строят кулата, Бог ги разпръснал по цялата земя. После ги виждаме разселени като центрове на езическите народи.
Важно е да отбележим, че Бог винаги е искал да пресече пътя за умножаването на греха и злото. Веднага след като грехът проникнал в рая, Господ прогонил човека от там. В рая няма място за грях. Веднага след като грехът обхванал Содом, Господ застанал на пътя на всеобщия грях и унищожил града с огън, като спасил само Лот, племенника на Авраам, и неговото семейство.
В Битие 10 гл. са описани народите, възникнали след потопа. Как се развивали тези народи? Какво било тяхното духовно състояние? Те не вярвали нито на Бога, нито на пророците, нито на Божите откровения. Виждаме тяхното непрекъснато падение. Цялата им история е мерзост и грях. Тяхното духовно състояние е описано точно от ап. Павел в Римл. 1:19-32.
Самата природа свидетелствала на хората за Твореца. У тях имало вътрешен закон, вложен от Бога в сърцето им (Римл. 2:14-15). Но въпреки това те затъвали все по-дълбоко в греха. Ето как Библията разказва за първата стъпка от падението на езическите народи: „Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха…“ (Римл. 1:21). И най-малкият белег за това, че има Творец на всичко видимо, трябва да кара човека да Му благодари, но подобно нещо не се случило. Бог пречел на хората да грешат. И тъй като е невъзможно да махне от съзнанието си Бога, човекът започнал да изгражда в ума си бог по свой образ и подобие, да си прави идоли.
Първата глава на Посланието към римляните ни дава ясна картина за състоянието на езическия свят: „…заблудиха се в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи; наричайки себе си мъдри, те обезумяха и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек“ (ст. 21-23). Дори стигнали по-далече – представяли Бога като подобен на птици, четириноги и влечуги. Бог бил свален от Своя престол и хората създали свой бог в собствения си ум.
Трябва да обърнем внимание, че преди потопа не е имало идолослужение. Но тъй като хората отхвърлили Бога, Той ги оставил да вършат ужасните неща, за които четем в първата глава на Посланието към римляните. Човекът унизил Бога, като Го уподобил на себе си, а после паднал по-ниско и от творението.
Днес има много езичници, които твърдят, че възприемат всевъзможните изображения не като Бог, а само като символ на Бога. Но това е още по-лошо. Жалък е богът, който може да бъде изобразен с помощта на глина или нарисуван с бои. Ако човек се покланя на това, което са направили ръцете му, това е най-голямото оскърбление за Бога. Така истината се превръща в лъжа.
Втората стъпка от падението на човека е развратът. Този, който се опитва да оскверни Бога, сам ще бъде осквернен от собствената си плът. Такава е природата на хомосексуализма. Какъв позор пада върху човечеството, когато един мъж съжителства с друг мъж! Каквото посее човек, това и ще пожъне. Развратът води до много болести, до отслабване на цели поколения, до израждане, до духовна слепота, до лишаване от ум – именно това е възмездието като следствие на тези грехове.
Но има още една стъпка на отпадане от Бога: „Понеже не се опитаха да имат Бога в разума си…“ (Римл. 1:28). Докато затъва все по-дълбоко в греха, човек заглушава своето съзнание дотолкова, че в ума му не остава място за Бога.
Библията учи, че Бог изпълва вселената. Бог е вездесъщ, но съществува едно място, където няма Бог – това е разумът на човека, комуто богът на този свят, сатана, е заслепил ума.
Какво става с такива хора? Отговора намираме в Римл. 1:24-32: „Затова Бог, според похотите на сърцата им, ги предаде на нечистотата… те замениха Божията истина с лъжа… Бог ги предаде на срамни страсти… на извратен ум – да вършат онова, което не е прилично“.
Такъв е човекът, в чиито ум и сърце няма Бог. Жалко състояние! И страшно!
Иван Каргел
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2019 <<<
