Съдбовното падение на човека
Съдбовното падение на човека в Едем не било случайно. Изкушението на Адам и Ева от страна на сатана било тактически обмислено.
При първата стъпка той предложил на Ева да види: „Видя жената…“ (Бит. 3:6). Така се престъпва прагът на вратата, отворена от сатана. „Погледни, разгледай какво е това, което Бог забранява“ – внушава й той.
Колко е важно да бъдем внимателни и да не се докосваме с мислите си до онова, което Бог забранява. Причините, поради които много хора отпадат от вярата, често са неизвестни. Но когато изследваш отблизо отпадналия член на църквата и провериш мисленето му, се оказва, че преди да извърши грях, той се е докосвал до греха с мислите си.
Втората стъпка е осъществяване на предложеното удоволствие: „Видя жената, че дървото е добро за ядене…“ (Бит. 3:6). Това означава, че преди Ева изобщо не си го е представяла като толкова „добро“. Ето как се познава злото! По този начин сатана прави сладък всеки грях. И както Ева в рая била прелъстена от „захаросания“ грях, така и сега извън рая всеки, който се съгласява с нещо нечисто, се отравя.
Следващата стъпка е убеждаването, че в греха няма нищо освен добро, както е казано: „Пожеланото е приятно…“ (Бит. 3:6). Достойно е да пожелаеш, достойно е да вземеш. Така учителят наставлява Ева и в предвкусването тя вече вижда изпълнение на неговите думи. Тогава у нея възниква въпросът: „Защо да не се възползвам от прекрасния съвет? Не бива да има нищо забранено, забраненото трябва да се отстрани“. Чрез разглеждане и разсъждение се зачева похот, похотта ражда грях, а извършеният грях ражда смърт (Як. 1:15). Когато похотта е заченала в нас, остава последната крачка. Тя е преход към действие. И веднага се казва: „Взе от плодовете му и яде…“ (Бит. 3:6). Нищо не се споменава за това, Ева да е изпитвала някакъв страх или трепет. Страх от Бога може да има само в началото на изкушението, но когато му се поддадем, вече няма страх. Който греши, не се страхува.
И Ева губи двете велики цели, които е имала преди в Бога.
Сега тя има друга цел. Жената още не знае какво ще излезе от това, но не се страхува. Дадените на човека от Господ свобода, власт да избира каквото иска, в което и се състои бъдещето на цялото човечество, са били унизени, употребени за едно ядене, за задоволяване на вкуса, похотта, желанието на плътта.
Ще разгледаме това действие по-внимателно и ще видим как човек избира доброто или злото, Бога или сатана. Жената е избрала сатана, неговото предложение – той е победил. Такова е било нейното падение.
Но все пак това още не е било падението на Адам. Главата, родоначалникът още не е бил повален, а все пак той е бил основната цел на сатана. Дяволът само започнал чрез жената, за да атакува внезапно Адам. Сатана винаги действа така. Веднага след като жената паднала, той получил най-доброто оръдие, което съществувало на този свят.
Не казвайте, че жената е най-безпомощното, най-слабото същество. Да, тя наистина е слаба, що се отнася до физическите сили, но е най-силното оръдие по отношение на влиянието. Тя е слаба да противостои, но е силна да прелъстява.
Сатана знаел добре, че ще спечели веднага след като жената падне. И ние виждаме неговата голяма победа. Казва се: „Даде и на мъжа си…“ (Бит. 3:6).
Никакви трикове не са нужни повече на сатана, за да накара Адам да съгреши. Виждаме, че Адам без всякаква съпротива взима плода и яде от него. Забраненият плод в ръката на жената, който й е подарил наслада, веднага доставя наслада и на мъжа. Та тя не умира, а се наслаждава, защо и той да не вкуси? Поради вкуса на плода Ева лекомислено си въобразява, че ще получи нещо добро, а Адам го опитва с отворени очи заради жената.
Нима не е било достатъчно всичко, приготвено в рая за душите им? Как е могъл Адам с такава лекота да вземе и да яде? Причината е в приятелството между двамата. И днес много грехове се вършат заради приятелство. Какво жалко приятелство! Така Адам заради жена си поглъща отрова. Ако тя е съгрешила пред Бога, той е съгрешил спрямо Бога и спрямо жена си. Неговият грях е много по-долен от нейния. Адам се е поддал без каквато и да било борба и съпротива. Бил е поразен преди царят, идващ срещу него, да го приближи (Лука 14:31-32). Ако в I Тим. 2:14 като че ли вината се приписва на Ева, все пак във всички други пасажи от Свещеното Писание, където се говори за греха, навлязъл в света, това се вменява на Адам. Ева е прелъстена, но той би могъл да устои (Римл. 5:12-14; I Кор. 15:22).
Последствия от грехопадението на първите хора
Първото последствие е: „Тогава се отвориха очите на двамата“ (Бит. 3:7). Адам и Ева познали злото, като го извършили, и познали доброто, в което са били, но го изгубили. Как са се отворили очите им, когато видели от каква висота в каква бездна са паднали! Как са се унизили и в каква кал са затънали, отровени до най-дълбоката си същност, паднали под робството на сатана! И какво са изгубили? Мнозина четат и не разбират. Те са се лишили от Божията слава (Римл. 3:23). Тъкмо тогава осъзнали своята голота. Разбрали, че са били излъгани от сатана. И в наши дни очите на хората се отварят, след като съгрешат. Те се обръщат назад, но напразно, поглеждат напред, но там няма надежда. Отворените очи са покрити със срам, съвестта на тези хора започва да ги гризе. Страхът от осъзнаването на вината пада върху съвестта.
Адам и Ева не са били способни да гледат самите себе си и един друг, без да се срамуват. А дали са можели да гледат Твореца? Съзнанието им било отвратено от самите тях (Тит 1:15). И днес е така.
Срамът у съгрешилия човек е толкова мъчителен, но все пак това е искра на надеждата. У когото няма срам, няма и надежда. Има само две състояния, при които човек не изпитва срам. Първото е, когато съгреши, а второто, когато грехът напълно го е завладял. Тогава той вече не търси изход. Но не е било така с Адам и Ева. Те веднага започнали да търсят изход от своето нещастно положение. Първо се хванали за смокиновите листа, като се стараели да прикрият голотата си, после се криели зад дърветата. А какво е станало с душите им, голи им пред Господ?
Завладели ги страх и трепет. В момента, в който чули Божия глас, побегнали. В такива души все още има надежда.
Второто последствие от грехопадението е тясно свързано с първото: то е отделянето от самия Бог, за което много години по-късно говори пророк Исая (Ис. 59:2). Ние толкова сме свикнали с това състояние, че за нас то не представлява нищо особено. Връзката на любовта, общуването, единението с Господ – всичко било прекъснато и никой не можел да го възстанови. В рая това се е проявило в дивото бягство на първите хора от дърво към дърво, за да намерят убежище, за да не се срещнат с Бога. Ето какво прави грехът у човека и досега! Той започва да бяга от Бога, от децата Му, защото вижда, че те се приближават към Него.
Това отвръщане от Бога до днес е неоспоримо доказателство за ужасяващото грехопадение на човека. Но чрез разделянето от Бога Адам и Ева били отделени от своя живот. Бог бил техният живот, а от деня на грехопадението те вече пребъдвали в смъртта според думите на Господ, които са „да“ и „амин“: „В който ден вкусиш от дървото за познаване на доброто и злото, непременно ще умреш“ (Бит. 2:17). Чрез престъплението на греха те започнали да блуждаят из рая. Много хора, затънали в грехове, блуждаят в този свят като мъртъвци.
Третото последствие е Божията присъда. Бог не ги е оставил да чакат дълго. Присъдата следвала Адам и Ева по петите им. От нея виждаме, че първият грях не е бил само вкусване на плода, а пренебрегване на Бога, преминаване към врага, отдаване на този противник, неблагодарност към скъпоценния Благодетел, непослушание, превъзнасяне на себе си над Господ.
За присъдата на Адам четем в Битие 3:17-19. В нейната основа е проклятието, произнесено от Господ, и накрая идва смъртта. В тази присъда между проклятието и смъртта има тъга, мъка, болест и безкрайни скърби. Физическата смърт не последвала веднага след разрива с Бога, но животът на Бога бил отнет и от тялото на Адам и Ева. Техните тела претърпели промени, при които намалели физическите и нравствените им сили. И това ги довело до гибел. Присъдата на Адам преминала и към Ева, защото те са една плът – след като тя е негова помощница, присъдата се отнася и за нея.
Освен онази мярка на страданията, която била известена на Ева по-рано, настъпило и четвърто последствие – изгонване от рая. Както дяволът бил прогонен от Божието присъствие, така Адам и Ева били изгонени от рая. След като съгрешили, те мигновено се лишили от рая. Това показва, че грехът и близостта до Господ, нечистотата и блаженството по никакъв начин не могат да съжителстват. Както тогава, така и сега Божите деца не са в състояние да живеят в единение с децата на този свят. Ако си Божие чедо и грешиш, това те прогонва от Божието присъствие. Когато се отворили очите на Адам и Ева, те разбрали, че са излъгани. Затова безкрайни сълзи и мъка съпровождали всички техни потомци.
Грехът се оказал неразривно свързан с човека – нe можел да бъде отстранен от него. Затова святото място трябвало да бъде освободено от греха на Адам и херувим с огнен меч бил поставен, за да пази рая, така че човекът в своето греховно състояние да не доближава там. Грехът не се отделя от човека и го води към гибел.
Но не можем да спрем дотук, без да посочим чудното обещание, скъпоценната перла, която Господ е вложил в горчивината на присъдата над хората – Той им казва, че Потомъкът на жената ще поразява змията в главата. И този чуден Потомък е поел върху себе си нашето проклятие: „Праведен за неправедните“ (I Пет. 3:18). И сега Той, извършил изкуплението, търси погиналите и като ги намери, води всяка душа в рая, за да не излезе никога вече оттам.
„Семето на жената“, нашият Спасител и Господ Иисус Христос, не само осъществил нашето спасение, а и ни е дал Своите скъпоценни обещания да доведе спасената душа до вечния град, където вече няма да я грози никаква опасност да изгуби своето блажено състояние.
Иван Каргел
>>> Към І част <<<
>>> Към ІІІ част <<<
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2019 <<<
