Алексей Тропкин
Четиво за10 мин

Истинският мир е от Божия Дух

Ние възприемаме мира като хармония в живота, когато човек изпитва вътрешен покой и удовлетворение, а в отношенията с другите се радва на взаимно разбиране, доверие и съгласие. Затова отсъствието на мира може да се опише с думите: вражда, конфликт, дисхармония, разстроеност, безпокойство и т.н. Именно това понятие за мира ще бъде предмет на нашето внимание тук.

 

Мирът в света
В прощалния Си разговор с учениците, когато им казва, че е настъпило времето да се разделят, Иисус ги насърчава със следните думи: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не така, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се плаши“ (Йоан 14:27). Докато Христос е с учениците, те чувстват увереност и защита. Но когато разбират, че остават сами, страхове и безпокойства започват да изпълват сърцата им, защото осъзнават, че ще трябва да живеят в този свят на злото и пороците. В свят, който не обича Христос, следователно ще мрази и онези, които са станали Негови ученици.

 Наистина, от думите на Христос става ясно, че хората около нас също се стремят към мира. Състоянието на покой и безопасност е общочовешка ценност. По време на ранната Църква съществува понятието „римски мир“. С помощта на качествени закони, мощна войска и жестока дисциплина Рим успява да създаде империя, която за известно време осигурява мирно съвместно съществуване на народи и градове, до този момент водили безкрайни войни помежду си. Но подобен мир струва скъпо на хората и се оказва доста относителен. Непрекъснато избухват въстания, формират се банди престъпници, процъфтяват корупцията и насилието. Хората все така си завиждат, враждуват и се карат. Мнозина са разочаровани, че не могат да осигурят на своето семейство икономическа стабилност и безопасност.

Оттогава са изминали стотици години, но принципни промени в обществото не са настъпили. Политиците обещават мир и сигурност, а получаваме корупция, недоволство сред хората, граждански войни, разруха и мъка. Колкото и да е развито съвременното общество, то не е способно да осигури мир в целия свят.
Още по-зле стоят нещата в аспекта на мира, свързан с личния живот на човека. Относително мирният живот на обществото съвсем не означава, че всеки от нас живее с усещането за покой и радост, като се наслаждава на дните си. Нерядко срещаме хора, които имат всичко, но нямат мир в сърцето. На тези от нас, които успяват да изпитат душевен мир, е известно колко нетрайно е това състояние. Колкото и да се опитваме, не можем да опазим дълго мира в сърцето си.

 Трябва да признаем, че в обичайната ни среда дълбокото и продължително усещане за мир като израз на хармония в живота е невъзможно. Защото живеем в покварен свят, сред хора с бунтарски и егоистичен дух. Княз на този свят е сатана (Еф. 2:2), а той по своята природа е разрушител. Всичко цялостно, правилно, хармонично за него е омразно, тъй като противоречи на същността му. Затова е мъдър онзи, който е разбрал, че няма как да очаква съвършен мир в този свят – тук просто го няма. Такова заключение помага не само да се избегнат дълбоките разочарования от несбъднатите надежди, а и да започне търсене на истинския източник на мира, способен да утоли жаждата за пълноценен живот.

 

 Христовият мир

Нека се върнем към думите на Христос: „Моя мир ви давам; Аз ви давам не така, както светът дава…“ Иисус предлага на учениците Си качествено различен мир, който не съществува в поднебесния свят. Освен това Той посочва източника – става дума за Неговия мир. Предложението на Иисус Христос изглежда като алтернатива, въпреки че всъщност земният мир е алтернатива на истинския, Божия мир. Ние знаем, че Творецът на цялото мироздание и източникът на всички живи създания е Бог. Той е сътворил света в съвършена хармония. И сам оценява делото Си като „много добро“ (Бит. 1:31). Да създаде такава жизнена среда, за Него е било нещо естествено, защото е съвършен Бог (Мат. 5:48), Бог на мира (Фил. 4:9).

Трагичните последствия от факта, че хората са се обърнали към алтернативния източник на живота, са се проявили в това, че те са изгубили мира. Мирът с Бога е бил изгубен преди всичко чрез греха. Изчезнали са онези открити и прости отношения между светия Творец и Неговото любимо творение. Хората са започнали да се страхуват и да се крият от Бога (Бит. 3:8). Светът се е рушал като падащи плочки на домино. Внимателно балансираното душевно равновесие на човека се е разстроило дотолкова, че той е станал враг на самия себе си. Ето как описва състоянието на падналия човек ап. Яков: „Откъде у вас тези вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви? Желаете, а нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите. Просите, а не получавате, защото зле просите – за да го разпилеете във вашите сладострастия“ (Як. 4:1-3). Библията говори ясно, че липсата на мир между хората е следствие на вътрешния конфликт у самия човек. Нашите покварени сърца са изпълнени с противоречиви желания. С този проблем би трябвало да отидем към източника на мира – Бога, – но вместо това очакваме удовлетворение от заобикалящата ни среда и се ядосваме, че не получаваме желаното. Ако се осмеляваме да поискаме нещо от Бога, го правим само така, че да бъде по нашата воля.

 И тук стигаме до ролята на Иисус Христос. Без Него бихме били обречени на саморазрушение. Нашият любещ Отец изпраща в света Своя Син, за да възстанови разрушения мир. Добрата вест на надеждата звучи от дълбините на вековете: „Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира“ (Ис. 9:6). Обещаният Месия ще бъде Княз на мира. Той ще отнеме властта от този, който си е присвоил незаконно, и ще установи Божието Царство, Царството на праведност, мир и радост (Римл. 14:17).
Апостол Павел, като разкрива тайната на Божия замисъл за спасението чрез Иисус Христос, казва: „В Него благоволи Отец да обитава цялата пълнота и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му. И вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела, сега ви помири в тялото на Неговата плът чрез смъртта Му, за да ви представи свети, непорочни и безукорни пред Себе си…“ (Кол. 1:19 – 22). И така, Христос, Който принася Себе Си в жертва, помирява святото небе с грешната земя, като става източник на мир за всички, повярвали в благовестието. „И така, като сме оправдани с вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия“ (Римл. 5:1-2). Нещо повече, Писанието казва, че в Христос Бог ни е подарил всяка пълнота. В това число – и пълнотата на мира, истинския мир, реалната хармония на един свят и радостен живот.

 

Плодът на Духа

Въпреки че в прощалната вечер учениците на Иисус не разбират всичко, което Той им казва, те интуитивно чувстват и вярват, че най-доброто в живота им е свързано с Него. Как биха могли да не тъгуват и да не се тревожат, когато узнават, че Господ ги оставя?! Тогава те още не знаят, че Бог в Своя план е приготвил нещо по-добро. Всъщност Той не ги оставя. Той ще им стане още по-близък. Неговият Дух, Който обитава сред тях и предава Христовата благодат, сега ще живее у тях: „И Аз ще помоля Отец, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея и вие ще живеете. В този ден ще разберете, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз – във вас“ (Йоан 14:16-20). 

В светлината на тези думи става ясно какво е имал предвид Христос, когато казва, че вярващият в Него няма повече да ожаднява и няма да има нужда да търси извор на вода, който дава живот (Йоан 4:14). Защото сега изобилният източник на Божията благодат, който ни е подарен в Христос, се намира у самите нас, вярващите (Йоан 7:37-39). Светият Дух е най-големият Божи дар за всеки, който повярва в благовестието, приеме и обикне Христос. Когато идва в живота ни, Той установява Божието Царство вътре в нас: „Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир, и радост в Светия Дух“ (Римл. 14:17). Ето защо ап. Павел определя мира като плод на Светия Дух наред с любовта, радостта, дълготърпението. Духът – това е лозата, а плодът на лозата е любов, радост, мир… (Гал. 5:22). Именно за това говори Христос, като сравнява Себе Си с лоза: „Пребъдете в Мене и Аз – във вас. Както пръчката сама по себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, така и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие – пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз – в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо“ (Йоан 15:4-5). 

 И така, този, който истински вярва в Иисус Христос, има Божия дар – Светия Дух, – и знае какво е Божият мир, вечният мир, който пронизва цялото естество, носи наслада от общуването с Бога, покой в душата, ред в мислите, прошка за онези, които са те обидили, и съзидателен труд в Неговото Царство.
Бъдете заедно с Божия Дух
За съжаление житейският опит показва, че вярващите невинаги живеят в Божия мир. Причината е, че макар вече да сме граждани на небесното Царство, живеем сред развратени и враждебни към Бога хора. Нещо повече, независимо че сме новородени от Духа за живот с Бога, все още не сме избавени от изкривената от греха плътска природа. Затова вътре в нас остава конфликтът на интереси: „Плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противят един на друг, за да не правите онова, което бихте пожелали“ (Гал. 5:17). Желанието на сърцето на всяко Божие дете е да постъпва в съгласие с волята на Бога и по този начин да пази Божия мир в сърцето си. Желанията на плътта обаче чрез навиците ни влекат към греховните наслади, които сме изпитвали в живота си преди. И ако отново се обръщаме към стария източник, за да търсим временна и жалка утеха, жънем същите плодове, които сме имали преди срещата ни с Христос. А те, като тежък махмурлук след бурно пиршество, оставят горчива утайка на разочарование и обърканост. Затова ап. Павел ни призовава да не търсим мира в бутилката, а да се изпълваме с Духа (Еф. 5:18) и да постъпваме по духа: „Аз казвам: живейте духом и няма да изпълнявате прищевките на плътта“ (Гал. 5:16). 
Но някой ще попита: а как да се изпълваме с Духа и какво означава да постъпваме по духа? Нека си припомним наставленията на Христос: „Духът е който животвори; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот“ (Йоан 6:63). Явно Словото на Христос и силата на Светия Дух действат заедно. Затова пътят на Духа е път на послушание към Словото на Христос. Иисус казва: „Ако ме обичате, опазете Моите заповеди“ (Йоан 14:15) и още: „Ако вие пребъдете в Словото Ми, наистина сте Мои ученици“ (Йоан 8:31). И така, ние се изпълваме с Духа, когато избираме да слушаме Божието Слово и полагаме усилия, за да изпълним Божията воля. Плодът на такъв начин на живот ще бъде божественият мир, обещан от Господ: „Който слуша Мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло“ (Пр. 1:33).

А как да се справим с желанията, които бушуват у нас и не ни дават покой? На това Писанието също дава прост отговор: „Не се грижете за нищо, а във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христос Иисус“ (Фил. 4:6-7). Затова не се притеснявайте, излагайте пред Бога всичко такова, каквото е, и нека Господ подреди нещата по местата им. Ако вашите желания са Му угодни, Той ще даде сила да ги осъществите в живота си (Фил. 2:13), но ако са от плътта, ще даде благодат да се усмири греховната страст (I Кор. 10:13). 

Като постъпвате по този начин, ще опазите и ще умножите Божия мир в живота си.

Алексей Тропкин 


СПОДЕЛИ