Този случай съм запомнил за цял живот. Преди 15 години в нашата църква имаше една сестра, която наближаваше пенсионна възраст и участваше активно в няколко служения. Изведнъж се разболя. Рак. Разбира се, цялата църква се молеше горещо за нея. Като пастир много пъти я посещавах – и в болницата, и в дома й. Искрено се молех за нейното изцеление. Но тя се влоши. Вероятно болестта се беше отразила и на духовното й състояние, тъй като започна да звъни на сестрите от църквата и да разпространява клюки.
Отнасях се към нея с уважение и любов и бях много натъжен от този грях. Още повече, че той се отрази негативно не само на сестрата, но и на църквата. Знаех, че трябва да говоря с нея за това, да й кажа какво учи Библията. Но как да разговарям на такава тема с тежко болен човек, който скоро може да умре? Някои свещенослужители ме съветваха да не я занимавам в такова състояние. След много молитви и размишления над Словото все пак реших да поговоря с нея – меко и с любов.
Реакцията й беше много остра:
Вие да не искате да ме довършите?
А вечерта се обади дъщеря й, която след много неприятни думи каза:
Кракът Ви повече да не стъпи в нашата къща!
Тази безсънна нощ беше една от най-трудните в живота ми. Молих се много, разкайвах се, виках към Бога, молих за милост към сестрата, молих Бог да ми покаже в какво съм сгрешил и как да действам занапред. Чувствах се опустошен и разбит.
На следващия ден сестрата ми се обади, извини се за резките думи, разкая се. Разбрах, че двете с дъщеря й също са се молили много, мислили са за конкретната ситуация и са разбрали, че аз им желая само добро, че съм действал според Божието слово. После се обади дъщеря й и каза същото. Как се зарадвах! Отношенията ни отново станаха топли и приятелски.
След известно време дъщерята ме помоли да отида у тях, тъй като майка й вече се чувстваше много зле. Когато пристигнах, видях, че сестрата е изтощена от физическите болки и страданията. Тя се изповяда, още веднъж поиска прошка от църквата и от мене. Помолих се за нея – молих се Бог да я приеме. Двадесет минути по-късно тя отиде при Бога с мир.
„Любовта… не се радва на неправдата, а се радва на истината“ – казва ап. Павел (I Кор. 13:6). Тоест първата част на стиха се отнася до постъпките на човека.
Когато ап. Павел научава за неправилното отношение на коринтските вярващи към греха сред тях, той започва да ги укорява: „А вие сте се възгордели, вместо по-скоро да плачете, за да се махне сред вас онзи, който е извършил тази работа!“ (I Кор. 5:2). Апостолът много обича коринтяните. Той ги учи не само как да се отнасят към греха, а и ги призовава към действия. И в основата на тези действия трябва да бъде любовта.
Как реагираме, когато видим неправилното поведение на наши братя и сестри в църквата? Ако не предприемем нищо, значи не ги обичаме. Можем да говорим много за любовта към ближния, но реакцията ни към неговото прегрешение е индикатор за нашата любов.
* * *
В Библията има добър пример, който показва нагледно какво означава да обичаш, като разкриваш грешките на ближните, и да ги обичаш, като покриваш техните грешки, също така и последствията от двата подхода. Говоря за Ной, когато двамата му синове покриват голотата на баща си.
Възниква въпросът: наистина ли е необходимо да се покриват с любов всички злодеяния и грехове на хората? В крайна сметка това може да се превърне в прикриване, което има негативни последици. За да не се случи така, изразът „любовта покрива (претърпява) всичко“ (I Кор. 13:7) трябва да се разбира в контекста на другите характеристики на любовта. Например „Любовта не се радва на неправда“ (I Кор. 13:6).
Библията ни учи да изобличаваме греха: „Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брат си“ (Мат. 18:15).
Иисус в някои случаи изобличава хората за греховете им, в други ги покрива с любов. Например Той многократно изобличава и осъжда фарисеите, но в същото време покрива с любов греха на жената, уличена в прелюбодеяние, и не я осъжда. Най-важното е, че Иисус на кръста покрива всички наши грехове със Своята любов.
Как да разберем кога е нужно да покрием греха и кога – да го изобличим?
Преди всичко трябва да помолим Бога за мъдрост по този въпрос. Въз основа на примери от Библията можем да направим следните изводи: по принцип злодеянията и греховете на хората трябва да се покриват, когато се извършват рядко, случайно, не целенасочено. Когато са предизвикани не от бунт, а от незрелостта или слабостта на човека. Освен това – когато той се бори с тези грехове, разкайва се за тях или поне е близо до това. Но в ситуациите, когато прегрешенията се отразяват негативно на Божието дело, на църквата, те със сигурност трябва да бъдат изобличени. Например Павел укорява Петър, когато той постъпва лицемерно, а заради него започват и другите да проявяват лицемерие.
Но преди всичко трябва да се научим да обичаме хората, както ги обича Иисус, Който „пречупена тръстика няма да строши и тлеещ лен няма да угаси“ (Ис. 42:3).
В книгата Притчи се казва: „Омразата повдига раздори, а любовта покрива всички грехове“ (10:12). Нека изобличаваме с любов. Човешките грехове са нещо очаквано. И дори е изненадващо, ако някой дълго време не греши. Библията ни учи да бъдем снизходителни към греховете на хората: „Благоразумието прави човека бавен на гняв и за него е слава да бъде снизходителен към грешки“ (Пр. 19:11). Това е особено важно в семейството, където виждаме много добре недостатъците и грешките на нашите ближни (неизмитите чинии, разхвърляните вещи, закъсненията, небрежността и т.н.). Но ако искаме да имаме щастливо семейство, трябва да се научим да покриваме с любов грешките на ближния. „Който потулва грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел“ (Пр. 17:9).
Господи, дай ни мъдрост и ни научи да покриваме всичко с любов, както постъпва Иисус Христос.
Виктор Танцюра
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2021 <<<
