Древните египтяни са приписвали магическа сила на всяко изречено слово. Те били изключително вещи в окултните практики и за тях познаването на нечие име криело опасността то да бъде използвано в заклинания против неговия притежател. По тази причина името на фараона винаги било ограждано от овално очертание, т. нар. „картуш“, и често – пазено в тайна.
Днес се случва точно обратното. Почти няма тийнейджър, който да не мечтае един ден името му да бъде известно. Да се споменава по новините, да се пише по вестниците, хората да го разпознават. Така неговата цел обикновено е да си изгради име първо сред съучениците, после сред колегите и в обществото. Този порив не е нищо ново под слънцето, защото е типичен за грешното човешко естество. Още в началото на Библията виждаме такова желание у хората: „Хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име!“ (Бит. 11:4). Богословите смятат, че водач на тези хора е бил Нимрод, внук на Хам. Изследователят Дейвид Ливингстън извежда значението на неговото име от еврейския глагол „марад“ – „разбунтувал се”. От този глагол се получава конструкцията „нимрод“ – „бунтуващият се“. Така се оказва, че Нимрод може изобщо да не е собствено име[1]. Каква ирония! Човекът, който е искал да си спечели име, е назован с подигравателно прозвище, изразяващо истинската му същност. Днес са немалко примерите за лични имена, превърнали се в нарицателни – Казанова, Брут, Юда Искариотски и др. Красноречив е фактът, че всяко от тях се използва в негативен смисъл.
В „Ромео и Жулиета“, известната трагедия на Шекспир, Жулиета разсъждава на глас:
Какво е едно име? Туй, което
зовем ний „роза“, ще ухае сладко
под всяко друго име. Точно тъй
Ромео и без името „Ромео“
ще пази всички свои съвършенства,
които не от името му идат.[2]
Позволявам си да се съглася с думите на героинята – името е просто дума, използвана за идентификация. Душата е същността на това, което представляваме, не името. Онова, което те прави различен, е твоята неповторима личност, създадена от Бога.
Чул разсъжденията на възлюбената си, Ромео ѝ отвръща:
Как, светиньо,
със името си да ти кажа кой съм?[3]
И е прав – името не е достатъчно, за да разкрие човешката личност в пълнота. Тя придава смисъла на името, а не обратното.
Но каква цена сме готови да платим, за да изградим образ и име, които да се харесат на голяма маса хора? Склонни ли сме да допускаме компромиси с убежденията, вярата и дори самите себе си за тази цел? Иисус пита Своите ученици: „Защото каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си?“ (Марк 8:36). Истинският ти струваш много повече, отколкото целия свят, събран заедно. Душата ти е вечна – където и да отиде след смъртта, ще живее завинаги. Изборът, който ще направиш приживе, е необратим и окончателен. От теб зависи дали ще се оставиш на стремежа към човешка слава, която самият Иисус не приема (Йоан 5:41), или ще се задоволиш с радостта, че името ти е сред написаните на небесата (Лука 10:20).
Ако едно име не стига, за да разкрие човека, колко повече е нужно, за да се обхване Божието естество? Ограниченият човешки разум никога няма да може да схване Бога напълно и всецяло, но Той милостиво ни се е открил в Свещеното Писание, където срещаме множество Негови имена. Всяко от тях изявява характерна особеност на същността Му. Когато Мойсей пита Бога за Неговото име, Той разкрива основната Си характеристика чрез свещената тетраграма YHWH – вечно Съществуващия. Бог ни открива Себе Си чрез Своето име. То не ни е нужно, за да Го идентифицираме, както при човешките имена. Бог е вечен и единствен, Той е източникът на всичко видимо и невидимо. И тъй като името на Бога е част от самия Него, то е също толкова свещено. Това име не е просто съвкупност от звуци като останалите думи. Имената на Бог Отец и на Иисус Христос имат сила и носят благодат, когато са произнесени с вяра, благоговение и почит. В Притчи 30:4 пише: „Кой е възлизал на небето и слизал? Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е вързал водата в дреха? Кой е поставил всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли?“ Името на Христос е също толкова важно, могъщо и свято, колкото на Неговия Отец. Самият Иисус неколкократно изявява силата на Своето име: „Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя“ (Йоан 14:14); „…С името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им навреди; на болни ще възлагат ръце и те ще бъдат здрави“ (Марк 16:17-18).
Думите са невидими, силата – също, но резултатът от тяхното действие е реален. Чрез словото Бог ни поверява голяма отговорност и власт, които изискват сериозно отношение. Затова ни е дадена третата заповед. Ако изповядваме Господното име неразумно, когато се молим за нещо в името на Иисус Христос, Бог няма да изяви силата Си като отговор. За християнина, който иска мъдрост свише, Божието име е най-силното оръжие в битката със злото и греха. То се превръща в неповторима ценност, на която така характерните за грешната човешка природа празнословие и бъбривост не могат да противостоят. Библията неведнъж ни предупреждава да внимаваме за думите, които изговаряме (Пс. 140:3; Мат. 12:37; Йов 35:13).
Огледайте се около вас. Вероятно сте чували хора да произнасят Божието име в празните си разговори и шеги. А питали ли сте се дали те осъзнават какво казват? Наскоро попаднах в подобна ситуация. Запознах се с едно малко момче. В речта му често присъстваше възклицанието: „Господи!“ То се беше превърнало в паразитна фраза с мултифункционален характер. Обясних му, че когато се обръща към Бога така, това означава, че Го приема за Господар на живота си и трябва да изрича името Му с благоговение, а не в моменти на удивление или уплаха. Трябваше да му направя забележка още два пъти, но на третия то се спря на първата сричка. За съжаление има дори хора, които изричат Божието име и веднага след това започват да псуват цветущо. Те не оценяват силата на изреченото слово и не си дават сметка какво вършат. Но има и друга група хора, които постъпват още по-зле. Тяхното отношение към Господ е пренебрежително и си позволяват да богохулстват. В Свещеното Писание обаче четем за тях: „За нечестивеца няма да има добро и кратко време ще пребъде онзи, който не благоговее пред Бога“ (Екл. 8:13).
И така, ако искаме Бог да се прояви и да се прослави в живота ни, трябва да се научим да издигаме Неговия авторитет първо у нас самите. От това зависи нашата победа в духовния и физическия свят. В Деяния 3 гл. ап. Петър произнася с вяра името на Иисус и сам Христос укрепва краката на куция човек. И за новородения християнин Божието име има огромно значение най-вече защото единствено когато човек искрено се покае и призове името на Иисус Христос, греховете му се прощават. Тогава Светият Дух влиза във вътрешното естество на човека и възкресява мъртвия му дух (Деян. 2:38). И чрез никой друг няма спасение, „защото под небето няма друго име, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12).
