Обещанието и последствията от него
Не успях да се запозная с него лично. Нито да го слушам на живо. Но влиянието му в университетското градче на Кеймбридж се усещаше навсякъде още по мое време. Имах привилегията да прекарам три години от живота си сред хората с най-висок IQ (коефициент на интелигентност) в света. И ето, на 31 март 2018 г. многолюдно тържествено шествие с най-големи почести съпроводи в последния му път героя на модерността, иконата на прогресивното мислене, астрофизика Стивън Хокинг. Ковчегът с тялото му беше разположен в лимузина, която се движеше бавно по старите криволичещи улици на Кеймбридж, с техните древни, на места хилядолетни сгради.
Гигант на науката
Имена като „Имануил колидж“, „Джизъс колидж“, „Тринити колидж“, „Корпус Кристи Колидж“, „Тринити хол“ напомнят за християните, основали тези елитни университети. Водени и вдъхновени от Божието слово, те са смятали висшето образование за свещен дълг. Мисионерът Чарлс Стъд и шестимата му приятели, поетът Джон Милтън, християнският философ К. С. Луис са само няколко от известните Кеймбриджки християни, чиято пламенна любов към благовестието е оставила неизличима следа в световното Тяло Христово.
Има обаче и други известни възпитаници на университета в Кеймбридж. Поетът Самюъл Колридж пише своите легендарни произведения под въздействието на наркотици. Лорд Байрон, който излага на показ пред всички сексуалните си извращения. Естествоизпитателят Чарлс Дарвин – първият, допуснал идеята за творение без Творец.
И накрая Стивън Хокинг. Той несъмнено беше достоен за възхищение заради смелата му борба с неговото тежко заболяване (амиотрофична латерална склероза), което още в младостта му е заплашвало да го парализира. Също така заради силата на ума, открил връзка между общата теория на относителността, теорията за гравитацията на Айнщайн и квантовата механика, която направи физиката достъпна за изучаване от неспециалисти. Наистина през септември 2010 г. в една вестникарска статия Хокинг заявява уверено, че „в съвременната физика няма място за Бога при създаването на Вселената“. Подобно на Чарлс Дарвин, който отхвърля необходимостта от Творец в биологичната сфера, Хокинг твърди, че ролята на Твореца е излишна и в областта на физиката.
И ето ковчегът с тялото на човека, който открито изповядва атеизъм, е внесен в най-голямата и най-стара църква в историческия център на Кеймбридж. Тук ухае на тамян. Под звуците на молитвени песнопения тленните останки на Хокинг намират своя последен пристан в Уестминстърското абатство, където са погребани също Джордж Фридрих Хендел и Исак Нютон.
След смъртта му гласът на астрофизика с всеобщо ликуване е изпратен в космоса като част от информационен пакет, създаден в чест на Хокинг от учени от Европейската космическа агенция. Гласовият запис на „посланието за мир и надежда“, предавано с помощта на радиовълни, ще пътува до най-близката черна дупка – на разстояние 3457 светлинни години. Това е последното завещание на гиганта на науката.
Бомба със закъснител
Никой от авторите на множеството хвалебствия не забеляза тъжната ирония в живота на Хокинг. Гласът на гения, който притежаваше едва ли не свръхчовешка сила на мислене, в крайна сметка заглъхна именно в онази черна дупка, с помощта на която цял живот се опитваше да докаже, че няма Бог. Не се забелязват признаци светът да е станал по-добро място благодарение на работата на Хокинг. Мухите все още изсмукват последните сили от изтощените тела на умиращи от глад деца. В Близкия изток много градове, които някога са били оживени търговски центрове, все още лежат в руини. Телата на бебета, убити в утробата, все още се изхвърлят в контейнерите за отпадъци към клиниките. Независимо дали съществуват черни дупки, или не, успоредно с прогреса на обществото, което тъне в лукс, могат да се видят съпътстващите белези на неговата смърт: навсякъде властват експлоатацията на хора, терорът и смъртта.
Колкото и впечатляващ да е съвременният технически прогрес, два факта остават непроменени: тленността на човешкото тяло и низостта на човешкото сърце. Божието слово говори за тези два факта с невероятна упоритост. Вечното послание на благовестието днес е по-актуално от когато и да било. Творческият дух на човека, създаден по подобие на Бога, но разграничил се от това подобие, е бомба със закъснител. Врагът на човешките души добре знае какво говори, когато съблазнява Адам и Ева с думите: „Ще бъдете като богове“ (Бит. 3:5). Но всъщност той забравя да им прочете „условията по сделката“. Хората наистина ще бъдат като богове. Човешкият разум без морален компас обаче рано или късно преминава в хаос. Творческите сили на хората, способни да създадат рай, в крайна сметка превръщат всеки рай в ад.
Този модел се повтаря във всички области на живота
Същата атомна енергия, с помощта на която би било възможно екологично чисто и евтино да се заредят с електрическа светлина и най-бедните страни по света (от един килограм уран могат да се получат около 350 000 киловатчаса енергия), попада в ръцете на терористични държави. Целият Близък изток се превръща в политически заложник, а над Израел надвисва заплашителен меч.
Пренаталните (предродови) прегледи ни позволяват да наблюдаваме развитието на детето в майчината утроба с помощта на видеокамери за цветни триизмерни изображения. Деленето на първите клетки, мъничкото туптящо сърце, миниатюрните ръчички и крачета – всичко си е на мястото, всичко е съвършено и прекрасно. И то е изцяло програмирано генетично още в момента, когато се сливат сперматозоидът и яйцеклетката. Чудесата в медицината стават реалност благодарение на пренаталната диагностика. Например внукът на моя приятелка беше диагностициран със спина бифида и му направиха операция на гръбначния мозък още преди да се роди. Измерването на дебелината на врата на плода позволява да се определи рискът от синдром на Даун в началото на бременността. Чрез кръвни тестове, като т. нар. Пренатест, се откриват хромозомни аномалии в плода.
И какъв е резултатът? Процентът на абортите никога не е бил толкова висок. Само през първата половина на 2019 г. в Германия 56 550 бебета са убити в майчината си утроба. Същата жена политик, която наскоро предупреди за опасностите от шоколадовия крем „Нутела“, безсрамно се застъпва за абортите. Американският елит гневно осъжда разделянето на нелегалните мигранти от децата им на границата между САЩ и Мексико. Но същите хора мълчаливо одобряват продажбата на части от телата на абортирани бебета чрез Асоциацията за планирано родителство.
Изкуственото оплождане (чрез метода инвитро), което позволява на бездетни двойки да имат дете, в същото време допринася за отхвърлянето на традиционните семейни ценности в полза на нравствената неангажираност. Майка лесбийка има с партньорката си дете, което е износено от сурогатна майка. Донорът на сперма е неизвестен. И този случай не е изолиран. Детето може само да реши какво да бъде: момче, момиче или нещо по средата. Джендър мафията му предлага шестдесет различни вида пол, от които да избере, и горко на всеки, дръзнал да постави под въпрос това безумие.
След няколко години мултисексуалните родители ще получат и правото да решават кого биха искали да намесят в генетичния материал на детето си: малко от котка, от куче или от крокодил? „Сигурно можем да добавим малко от прасе?“ – пита нова изследователска школа, която желае да експериментира с генетично сливане между човек и животно. „Редактиране на генома“ се нарича тази нова наука. Още малко и наистина ще изобретим първите инкубатори за чудовища.
И е логично, че в този свободен от нравствени ценности климат нашите идеологизирани средства за масова информация не се уморяват да се присмиват и да наричат закостенели нормалните майки, които смятат своята женственост и майчинството си за дар от Бога. Британският вестник „Дейли мейл“ редовно и с удоволствие публикува репортажи за „смели родители“, дръзнали да признаят публично колко много съжаляват, че са имали деца.
В това отношение примерите са безбройни:
- Децата в страните от Третия свят нямат какво да ядат, докато в Европа изхвърлят излишната храна и едно от всеки седем деца е с наднормено тегло.
- Сложните операции за трансплантация на органи спасяват живота на множество пациенти. Но успоредно с това процъфтява ужасен бизнес – търговия с човешки органи, които се вземат от затворници, изтърпяващи присъди в страни от третия свят, и се продават с фантастични цени на световния пазар.
- Индия и Пакистан притежават атомни оръжия, но не са в състояние да построят устойчиви на земетресения къщи за своите жители.
- Младите хора общуват с целия свят чрез едно щракване на мишката, но не могат да водят разговор на масата по време на вечеря.
- Роботите и инструментите извършват висококачествена работа, която повишава производствената ефективност, а детският труд продължава да бъде експлоатиран безпрепятствено в развиващите се страни.
- Дигиталният свят на порнографията е наситен със специфични продукти, но все по-малко двойки са в състояние да изградят пълноценни сексуални отношения помежду си.
- Еко- и биопродукти, отказ от пластмасови изделия – такива са актуалните лозунги на екоактивистите. Въпреки това нашите океани са замърсени с планини от вредни отломки, които, наред с другото, попадат в червата на птици и животни, като причиняват тяхната масова смърт.
Веднага щом човек започне да определя самостоятелно кое е добро и кое е лошо, той става жертва на собствения си егоизъм. Малко хора биха си помислили да действат, без да преследват лични интереси, да планират дългосрочно в полза на другите, а не на себе си, да обичат ближните си без скрити мотиви. Призивът за това трябва да дойде отвън. И той идва. Като гръм прозвучава глас от планината Синай и тези думи са изсечени в камък за вечни векове: „Не се покланяй на други богове, не убивай, не лъжи, не кради, не прелюбодействай, не пожелавай нищо чуждо, не лъжесвидетелствай“ (Изх. 20 гл.).
Когато се отказва от тези заповеди, защото ги смята за твърде ограничаващи, човек не намира желаната свобода. Напротив, той създава алтернативно творение по своя преценка и извращенията на това творение в наше време стават все по-чудовищни. Връща се законът на джунглата – превъзходството на силните над слабите. Творението, което желае да бъде творец, може да произведе само един плод – разрушение. След като джинът е пуснат от бутилката, не е толкова лесно да се вкара обратно. И най-лошото в това развитие е, че то вече плаши съвсем малко хора. Малцина са готови да отидат на барикадите.
Няма нищо ново под слънцето
Как би изглеждал свят, в който хората използват своите способности в съответствие с Десетте заповеди, за слава на Създателя и за доброто на техните ближни? Такъв свят би бил без полиция, затвори и бракоразводни адвокати. И вероятно без психиатри.
Успокоява ме мисълта, че в тези тенденции няма нищо ново, дори мащабите им днес да изглеждат по-драматични от всякога. Библията разказва как хората безразсъдно се отдавали на сексуални извращения (Лев. 18:22; Римл. 1:26-27; Юда 1:7), принасяли малки деца в жертва на Молох (Лев. 18:21; IV Цар. 16:3), общували сексуално с животни (Лев. 18:23), почитали света и природата наоколо като божества (Римл. 1:25), силните експлоатирали слабите, за да подобрят начина си на живот (Ам. 8:6), заплашвали цели народи с унищожение (Пс. 82:5). И в библейските времена „посланието за мир и надежда“ на Стивън Хокинг, образно казано, би изчезнало в черна дупка на разстояние много светлинни години от мрачната реалност, господстваща на нашата планета.
Но това сякаш не притеснявало никого и тогава. Поне докато злото не дойдело до вратата на нечий дом. В края на IX век пр. Хр. пророк Илия възприема нравствения упадък в своята страна със същото отчаяние, с което го гледаме и ние днес. А сънародниците му се веселят и празнуват, докато са на ръба на пропастта. Но в драматичната верига от събития Бог прави точно това, което ние, християните, толкова силно желаем: Той заявява за Себе Си. Напълно открито – като огнена топка от небето и дългоочакван проливен дъжд след суша (III Цар. 18 гл.). И целият народ извиква в един глас: „Господ е Бог!“, а Илия, застанал в центъра на езическата власт, бърза да извести, че Господ отново се е възцарил в Израил. Той бил „избран“ демократично, със съгласието на всички израилтяни. Точно тогава царицата обещава голяма награда за главата на пророка. И хората, наскоро изразили своята солидарност с Илия, вече преминават към всекидневните си дела – планиране на отпуска, събиране на дини, празнуване на сватба, метене на двора.
Бог се открива, но това не впечатлява никого
Вероятно точно това обстоятелство шокира Илия, така че той, изтощен, се оттегля в пустинята с думите: „Господи, прибери душата ми“ (III Цар. 19:4).
И изведнъж чува глас. Нито в земетресението, нито във вятъра, нито в огъня. И със сигурност не в пакет данни, изпратен във Вселената. Бог действа различно. Гласът Му звучи в друга посока – към жителите на Земята. Тихият глас, който изправя отново Илия на крака (III Цар. 19:15), е само началото на нещо по-голямо. По-късно Словото ще стане плът и ще обитава сред нас (Йоан 1:14). Ще ни се дадат мир и надежда в лицето на Спасителя на света. Това е глас, който кънти сред хаоса на падналото човечество, като отменя разрушителните дела на врага. Не черна дупка, а прекрасна ярка светлина, която дава живот.
Иисус Христос – Словото, станало плът, напомня на човечеството за първоначалното му предназначение. Той разказва истории, събуждащи копнежа за живот, при който творението живее според наредбите на Твореца – живот, в който се грижат за слабите и бедните (Лука 14:13-14), обичат и защитават децата (Мат. 19:14), пазят честта на брака – както мъжете, така и жените (Марк 10:6), стопанисват творението като ръка, сочеща към Божията слава (Пс. 18:2-5). Там няма място за убийства, войни и всякакви подлости (Мат. 5:38 и сл.).
Последният отговор, който Иисус дава на подигравателните речи на Своите съвременни Стивън Хокинги, е Голгота. „Ако си Бог, слез от кръста! Покажи ни доказателство!“ – се присмивали те. А Неговият отговор? Христос остава на кръста. До самия край. Неговият отговор? Гробът не може да Го задържи. Смъртното наказание на грешниците няма власт над Безгрешния. Той събира около Себе Си жадуващите, търсещите, вярващите и им обещава място на Своята празнична трапеза в небето. Обещава, че тъмнината няма да остане завинаги и този уморен от греха свят в един прекрасен ден ще се върне към истинското си предназначение.
Докато Той дойде
Иисус се възнася на небето, като обещава, че ще дойде отново. Той оставя и завещание. Неговото послание за надежда и мир трябва да достигне всички хора. Тези, които са приели Словото Му, са призовани да отидат в света и да проповядват благовестието (Мат. 28:19). Те трябва да бъдат светлина и сол в свят, който е загубил ориентира си, да проповядват посланието за помирение с Бога навсякъде, където могат, и да бъдат готови, ако е необходимо, да пожертват живота си за това. Да бъдат във света, но не от света (Йоан 17:16), е Христовата стратегия. Този план има име: Църквата е Божият земен екип. Чрез любовта си един към друг вярващите трябва да покажат, че са Негови ученици (Йоан 13:35), докато Той дойде и сътвори ново небе и нова земя (Откр. 21:1).
Изграждането на такава Църква според поръчението на Господ е нашият отговор на твърдението на Стивън Хокинг, че Бог е ненужен. Няма аргументи против преобразения живот на хората, които са се доверили на Иисус. Нека всеки път, когато на света се появява ново извращение – а това ще стане със сигурност – да се укрепваме взаимно, за да останем верни в своето решение. И с още по-голяма смелост и радост да защитаваме Божите напътствия, да ги следваме вярно както в собствения си живот, така и в живота на нашите общности, като се опитваме да съдействаме за това, Божият любещ, призоваващ, прощаващ и изцеляващ глас да се чува навсякъде чрез нашия характер и начин на живот.
И така, глас в дигитален формат на път към черна дупка? Не, по-добър е гласът, който някога е казал: „Да бъде светлина!“, и продължава да говори днес в живота на всеки, готов да призове името на Бога и да Му повери живота си!
Никола’ Ролкомер
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2021 <<<
