Църквата на Иисус Христос, придобита от Него с такава любов и чрез такива страдания, по замисъла на Бога е предназначена за най-висша цел и е водена към тази цел. Тя се състои от милиони местни църкви, като всяка от тях изпълнява своята мисия сред обстоятелствата, в които се намира. Не всички дарове в Църквата са еднакви, но Бог изпраща в нея различни хора, като им дава с особени, уникални дарове, за да се изпълнят Неговите намерения.
Следването на Божията воля е отговорност на цялата Църква. Разбира се, по-голяма е отговорността на водачите, но ние всички сме длъжни да изпълняваме онова, което се очаква от Църквата.
Напълно неразумно е да се осъжда Църквата или да се говори отвисоко за нея, след като ти си част от тази Църква. Когато се загубят чистотата и братолюбието във взаимоотношенията, вече е посадено горчиво семе и има нужда от покаяние. Напълно недопустимо е да се пренебрегват събранията на вярващите, където ние, освен че прославяме Бога и се наставляваме с Неговото Слово, укрепваме своето единство, за да израстваме в любовта: „Така че да не бъдем вече младенци, залюлявани и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на хората, по хитрото изкуство на измамата, а с истинска любов да растем по всичко в Онзи, Който е Глава – Христос, от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарени свръзки, при действието на всяка част според силите й, нараства, за да се съзижда в любов“ (Еф. 4:14-16).
След като дава всички Свои наставления на учениците, Христос отива при Бог Отец. Апостолите, ръководени от Светия Дух, чрез благовестие основават местни църкви, които поучават вярващите как да служат на Господ. Не след дълго Христос дава чрез ап. Йоан оценка на отделните пастири и църкви. Това се вижда много ясно в книгата Откровение, втора и трета глава. Оценките и забележките към тези седем църкви и техните водачи съвсем не си приличат. Някои изследователи виждат в различните послания към църквите тук хронологичния път в развитието на цялата Църква. Аз не възразявам. Но и днес Христовата Църква във всяка част на света живее в съвсем различни условия: при абсолютна свобода или сред гонения, дори до смърт, заради вярата.
Пътят към вечността при всеки християнин е неповторим и всяка църква има свое призвание. В Посланието към ефесяните се говори по удивителен начин за това призвание. Апостол Павел се моли: „Бог на нашия Господ Иисус Христос, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, така че да разберете в какво се състои надеждата на тези, които са призовани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светиите и колко е безмерно величието на Неговата мощ в нас, които вярваме чрез действието на крепката Му сила. С тази сила Той действа в Христос, като Го възкреси от мъртвите и Го постави от дясната Си страна на небесата“ (Еф. 1:17-20).
Спасеният човек е отново сътворен. Силата, способна да направи това, е същата, която възкресява Христос от мъртвите, т.е. Божията сила. Чрез нея човек, на когото е било чуждо и противно всичко Божие, който е воювал срещу Божието, с любов и радост се покорява на Бога и наистина смята за огромна чест да Му служи, защото Божията любов му се открива.
Христос, Който смирява Себе Си до смърт, е въздигнат до най-високото положение във вечността (Еф. 1:21-22). Но Той се издига там заедно с Църквата, която е Неговото тяло. С други думи, заедно с нас, Божите деца. Ето къде Господ иска да въведе спасените!
За да проникнем в тайните на вечните намерения на Бога, е необходимо Неговото откровение и то (не просто като знание, а като дълбоко осъзнаване) идва чрез молитвите на ходатаи. Затова ще запитаме нашите служители днес: за какво се молим в църквата? Само за нуждите, за благополучие и благоденствие? На всички много ни харесва 13 глава от книгата Деяния на апостолите. Учениците се молят, смиряват се, постят, вслушват се и Бог отговаря…
Нека се върнем към седемте църкви в Азия. На някои от тях са обещани „бели одежди“, на други – „бяло камъче, на което е написано ново име“, или – да бъдат „стълб в храма“, да имат „власт над езичниците“, да получат „венеца на живота“, „да седнат на престола“. На едни Бог обещава: „няма да залича името ви от книгата на живота“, на други: „ще ви дам да ядете от дървото на живота“ (Откр. 2-3 гл.).
Във всички тези различни обещания, има и нещо общо: Христос очаква победа! Неговата Църква е Църква на победители. Той не приема извинения и оправдания, а очаква победа от Своята славна Църква, от Своите, призовани за такава невероятна слава, за такава висота. Божият Син е направил всичко за това, осигурил е всичко, предоставил е всичко, дал е достъп до цялата Своя сила.
Църквата се сблъсква с огромна съпротива. Срещу нея е мобилизирана цялата мощ и сила на този свят с най-язвителни клевети, подигравки, откровени лъжи, унижения, гонения. Но Христовата Църква е победителка. И Христос има право да очаква нейната победа. Той пръв преминава през всичко това и излиза победител. И сега Иисус е в нас, за да побеждаваме с Неговата сила. Ето я простичката тайна на победата: „Този, Който е във вас, е по-голям от онзи, който е в света“ (I Йоан 4:4).
Мнозина могат да кажат: „Лесно ти е да говориш. Ако беше поживял с моя невярващ мъж… жена… Твоите деца са големи, а моите са тийнейджъри… Десет души живеем в две стаи… Съседите ми вече ме изкараха извън релси… Ние постоянно живеем в бедност“. Но всъщност разбираме, че това не са причини да не се справим. Причината е, че недостатъчно сме се обогатили с благодат за всяко изпитание. А може би това не е изпитание, а следствие от нашето нежелание да следваме Божите наставления. „Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, необходимо за живот и благочестие“ (II Пет. 1:3).
В Посланието към ефесяните е описана потресаваща перспектива за развитието на Църквата. Още на земята Църквата изразява мъдростта на великия Бог, тя проявява изумителна вярност, способна е да преодолява атаките на дявола, на света и на човешкото плътско естество. Но когато открива тайната на Църквата, Светият Дух чрез ап. Павел предупреждава, че пътят към тази слава е път на борба, противостоене, вярност до смърт. И Посланието завършва с конкретен призив да се въоръжим, за да устоим и да победим в най-неочакваните ситуации, „в лош ден“: „Братя мои, укрепвайте се в Господ и в мощта на Неговата сила; облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против световните управници на тъмнината от този век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете да се възпротивите в лош ден, и като надвиете всичко, да устоите. И така, стойте, като препашете кръста си с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението, и духовния меч, който е Божието слово“ (Еф. 6:10-17).
Какво е важно за нас при разрешаването на конфликтни ситуации, при нападки от страна на различни хора: позицията на силните на деня, на политиците, на масмедиите или на Словото? Достатъчно ли е Божието Слово в нашето сърце, за да отговори на всяко предизвикателство? „С всяка молитва и молба се молете духом във всяко време и се старайте за същото с всяко постоянство и молба за всички светии“ (Еф. 6:18).
И така, Бог е изкупил хората, срещу които е бил насочен Неговият страшен гняв с ужасни последици, простил им е, обещал им е невероятно бъдеще, което те дори не могат да си представят. Но пътят към това минава през противостоене на целия свят и на греховната природа вътре в нас. Рицари, призовани на престола на славата, не се съблазнявайте от суетата на света, който отива към гибел! Докато вървите към невероятната чест и слава, обещани от Бога, останете верни и излезте победители! Предоставени са ви всички доспехи, цялото въоръжение и цялата сила за това. Вземете ги и се сражавайте достойно за високото звание и чест, които са ви оказани. „Който побеждава, ще наследи всичко“ (Откр. 21:7).
Примерът с Израил в Йерихон не ми дава покой. Хиляди падат по време на битката – и нито един от тях не е израилтянин. Огромна победа! Струва ли си да обръщаш внимание на дреболиите?! Нима Бог се интересува от златото или дрехите, скрити от Ахан (Иис. Нав. 7 гл.)? Да. Хиляди се покайват, делото се разраства. Нима за Бога имат значение стотинките? Нима за Него е важно с какво се занимавам през свободното си време? Важно е.
Църквата на Иисус, в която Той действа, е издигната на такава висота, че е страшно дори да си я представиш. И това е реална висота. Христовата Църква е свята, очистена, силна. Тя е победоносна Църква, защото е слята в едно цяло с Христос. Тя е Неговото Тяло.
Когато се замислям над истината за Църквата, понякога се питам: нима и аз принадлежа на това чудо?! Толкова огромна слава, най-високо положение във вечността и… аз съм там.
„Бог… покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на Църквата, която е Негово Тяло, пълнота на Този, Който изпълва всичко във всичко“ (Еф. 1:22-23). Иска ти се да паднеш пред Бога и да прошепнеш: „Колко са непостижими Твоите съдби и неизследими Твоите пътища!“ (Римл. 11:33). И още по-тихо да добавиш: „Ти и мене виждаш, Господи, в тази слава, сред Твоята невероятна святост. Благодаря Ти! Научи ме в дълбоко смирение, с благоговение и трепет, без празни думи да се наслаждавам на Твоето величие, премъдрост и огромна милост!“.
Слава на Тебе, Господи, че си решил да издигнеш Църквата, като за това си създал нас и си направил всичко, за да станем част от тази тайна. Ти осъществяваш чрез нас Своите победи и така си пожелал да ни въведеш във вечната слава! Амин!
Василий Давидюк
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2018 <<<
