еп. Иван Вълков
Четиво за2 мин.

Скъпи братя и сестри! Скъпи приятели и съграждани!

Христос възкресе!

Докато се молех и мислех какви да бъдат посланието и поздравът ми за Възкресение, на екрана за съобщения се появи снимка на познато лице, но в рамка на некролог – бивш съсед, с когото сме живели на една площадка в блока от жк „Люлин 3“. Бяхме добри приятели, но вече 40 дни него го няма.

Съжалявам, че започвам с тъга, но повече от година живеем в пандемия, която отне милиони животи по целия свят, и това ме кара да преосмисля значението на поздрава: „Христос възкресе!“. Ако днес, тук и сега, нямаме надежда за възкресение, накъде сме се насочили, закъде тичаме? Тогава единственото сигурно е, че в един момент ще „възкръсне“ още един портрет, вече с нашето лице, вложен в черна рамка с думите: „Тъжен помен“ .

„Ако Той не бе се родил, ако Той не беше умрял, ако Той не беше възкръснал заради нашите грехове…“ – това са думи на позната християнска песен. Какъв е смисълът на живота ни и на празника Възкресение, ако нямаме тази надежда, че и ние ще възкръснем?

Скъпи читателю, Христос възкръсна, за да възкръснем и ние – първо, от своя греховен живот за един нов, свят, чист живот пред Бога и хората. И после, този нов живот тук и сега с Него ще ни даде увереност, че дори да умрем, отново ще оживеем за вечна радост с Възкръсналия ни Спасител.

Ваш смъртен и възкръснал слуга

Иван Вълков


СПОДЕЛИ