„Нека те се научат първо да почитат своите домашни…“ (I Тим. 5:4).
„Мъж… богобоязлив с целия си дом…“ (Деян. 10:2).
Няма как да не вярваме, че семейството е едно от най-удивителните постановления на Бога. Това природно единение между няколко души, свързани роднински един с друг и по плът, и по дух, не може да е било създадено от хората и разбира се, не може да бъде спряно и унищожено от хората. Както в древността, така и в наши дни, семейството остава нерушимо в океана на бушуващите около него извращения на живота.
Семейството е от Бога
Когато създава първото човешко семейство, Бог предопределя чрез него и във него да изяви Своята невидима слава и съвършенството Си. Семейният живот е трябвало да бъде ежедневно и ежечасно потвърждение за това, че човекът е създаден по Божи образ и подобие. В земното семейство, в любовта на мъжа към жената, на родителите към децата, е трябвало да се отразява любовта на небесния Отец към единородния Му Син, в пълнотата на Светия Дух. Безграничната Божия любов към хората и тяхната взаимна любов към Твореца и един към друг е трябвало да доведе всички до неизразимо блаженство.
Но грехът нарушава семейната хармония. Човекът, изпаднал в грях, изгубва своето подобие на Бога, лишава се от Неговото водителство и благословение. Семейството – преддверието на рая – се превръща в преддверие на ада. Установено от Бога като най-тесен духовен съюз, най-чиста обител на взаимна любов, взаимно служение и подкрепа, семейството се оказва вертеп на вечни конфликти и скандали, вражди и грехове. Така е било и така ще бъде във всяко семейство, което не познава Бога.
Новозаветното семейство е християнско, за разлика от светското. То се гради върху изкупителната жертва на Христос, върху чудото на новородения живот, на Божия живот в душата на вярващия, върху животворящата любов, произтичаща от Светия Дух. Христос възвръща на семейството онази божествена любов, с която то е било озарено в Едем. Бог възстановява съгрешилото семейство, като в Иисус Христос му подарява отново нарушените от грехопадението права и предимства: „Така че както грехът царува, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари с правда за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ“ (Римл. 5:21).
Само Христос може да преобрази душата на човека, да роди в нея вечната, неудържимо действаща сила – любовта. Любовта е положена в основата на християнското семейство. Там Христос е истинската, невидимата Глава на дома. И там, където Христос е начело, семейството ще бъде най-щастливото в света. А и как може да е нещо различно там, където е признат Неговият божествен и единствен авторитет, където с готовност и радостно се подчиняват на Неговото Слово, където благоговейно и неизменно почитат Неговото невидимо присъствие, където Неговите святи и вечни цели са водещи, където търсят Неговото водителство и за всеки нов ден от живота измолват от Бога сили и благословения. Такова християнско огнище не може да остане без семеен олтар, т.е. общо семейно поклонение на Бога.
Семейният олтар и уединената молитва на всеки член от семейството винаги са съдействали за мира, единението и любовта в дома. Да живееш, самият ти изпълнен със Светия дух, да се покланяш на Бога с цялото си домочадие – колко велико духовно благо е това! Неслучайно Господ е оставил на нас, вярващите, обещание за непрестанната Си близост с думите: „Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях…“ (Мат. 18:20). Дори най-малобройното християнско семейство Спасителят не е искал да лиши от това незаменимо благо – Своето благодатно присъствие. За голямо съжаление не всички християнски семейства са разбирали и са оценявали достойно тази грижа на Господ. При някои никога не се е издигал семеен олтар, при други той се пренебрегва и рядко тамянът на обединената сърдечна възхвала се издига към небето. Има християнски семейства, където този олтар отдавна е разрушен, опорочен, осквернен от греха. Божият Дух е угасен, огорчен и никой вече не вярва в искреността на молитвените думи. Каква огромна трагедия!
Дълг на мъжа и бащата е неотложната задача неговото сърце и неговото семейство да бъдат постоянно проникнати от Божието присъствие и всеки, който е част от неговия дом, да стигне до великото решение, изразено с думите на един от Божите мъже в Стария Завет: „Всред моя дом ще ходя с непорочно сърцe“ (Пс. 100:2). Бащата и мъжът трябва да бъдат нагледен пример за личното „ходене пред Бога“. До такова „ходене“ той трябва до доведе всеки член на семейството си. И сам да се научи от Господ как да управлява своя дом. Неспособността на вярващия баща да управлява своето семейство никога няма да бъде призната като извинение. Бог, църквата и дори светът ще порицаят такъв недостоен баща. Справедливостта на заслужения укор се потвърждава от историята на семейството на пророк Илия: „Ще накажа дома му навеки за онази вина, дето той знаеше как синовете му безчестват и не ги обуздаваше…“ (I Цар. 3:13). Бащата никога няма да избегне Божието наказание за всичко, което се върши в семейството безразсъдно, безсрамно и беззаконно с неговото знание.
Да управляваш дома си, е сложна задача, истинско изкуство. Колко малко знае за този труден въпрос християнското семейство и как самата Църква все още не го разбира напълно. А междувременно семейството и Църквата, които пребъдват в Христос, имат всички необходими средства за решаване на най-трудните и досега от никого неразрешени жизнени проблеми. И такива проблеми има много. Грешно и престъпно е да ги игнорираш, да ги подминеш. Напротив, колкото по-дълго ние, вярващите, сме пренебрегвали тези въпроси, толкова по-бързо трябва да се заинтересуваме от тях; колкото по-малко сме подозирали за тях, толкова повече време трябва да им посветим; колкото по-малко изпитваме насъщна нужда и крайна необходимост да се заемем с тях, толкова повече има потребност да ги разрешим.
Християнското семейство (мъж, жена и деца) отново трябва да стане висш идеал за заобикалящия ни свят, да заеме мястото на „град, който стои навръх планина“ (Мат. 5:14). Ние, вярващите, трябва да помним, че структурата на истинското християнско семейство, неговата святост и любов, чистота и благородство никога досега не са били надминати от структурата на какъвто и да било „друг ред“, създаден от човека.
Устоите на истинското християнското семейство през вековете са били подлагани на тежки удари и винаги с чест са издържали изпитанията. Имало е периоди, когато семейството не е отразявало своята небесна светлина, неземният му образ неведнъж е бил замъглен, дори омърсен, но е било достатъчно то да се обърне към Бога – източника на всички блага – и да възстанови своя семеен олтар, за да се издигне отново до недосегаеми за света върхове на любов, нравственост и единство.
Сега, след тежкия период на ужаси, страдания и смърт, когато светът се е заел да лекува раните си, пред Църквата стои въпросът за световното благовестие, пред християнското семейство – необходимостта да се възстанови семейният олтар, пред отделните вярващи – нуждата от уединено молитвено общуване с Бога. Знаете ли това? „Блажени сте, когато го изпълнявате!“ (Йоан 13:17).
Павел Рогозин
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2023 <<<
