Това лято за първи път стрелях с лък. И трите ми опита се разминаха с целта. Не просто с десетката, а и със самата мишена. Пълна трагедия! И все пак, ако потренирам, имам реални шансове да се поправя, защото притежавам човешкия потенциал да се усъвършенствам.
На гръцки език моята несполука се обозначава с думата „хамартия“ („разминавам се с целта, пропускам я“) и на някого може да се стори странно, но именно тази дума е преведена в нашите Библии като „грях“. Затова най-краткото определение на греха е: „Всичко във вселената, което се разминава с Божията воля“.
Не зная вие как сте, но аз отдавна съм разбрал, че човешката ми способност да се усъвършенствам никога няма да ми помогне да уцеля мишената, поставена от Бога (т.е. да спра да извършвам грехове). Дали тя е твърде далечна, или аз – твърде некадърен „стрелец“, фактът си остава. Ето това се казва истински грешник! Не търся успокоение, но мисля, че всеки разумен човек е длъжен да каже това за себе си…
Каква е целта, поставена от Бога, защо винаги се разминаваме с нея и как да спрем да го правим ще се изясни на всеки, който прочете внимателно настоящия „Прозорец“. Всеки от материалите не само изявява важен аспект от смъртоносния за човека проблем, наречен „грях“, но и дава насоки за решението му. Точно както прави любещият Отец, Който направлява лъка в ръцете на послушното Си дете.
Затова ще завърша с оптимистична нотка. Макар да споделих за тоталния си неуспех в борбата с греха, истината е, че вече много години нерядко целя не просто мишената на Божията воля, а десетката в центъра й. Това се оказва напълно възможно, но само при силно желание, чрез смирена молитва и разпознаване на Божията воля. И разбира се – единствено с помощта на Бога, Който пламенно желае победата на Своите деца над греха.
За онези, които не могат да се съгласят с примиренческото (или лукаво): „Ами, всички сме грешни!“, е моето традиционно, но сърдечно пожелание – благодатно време с новия брой!
Йордан Пеянски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2019 <<<
