За да разберем каква е разликата между греха на сатана и този на Адам, трябва преди всичко да определим повода, предпоставките и прелюдията при възникването на греха на небето и земята.
Грехът на земята „взима повод от заповедта“ (Римл. 7:8). Ако нямаше заповед, не би имало грях. Следователно основополагащ момент за възникването на греха в Едем е Божията заповед.
Заповедта сама по себе си е „свята, праведна и добра“ (Римл. 7:12). Но „доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: а грехът, за да се яви, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, така че чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен“ (Римл. 7:13).
Бог дава заповеди само на разумните създания, които имат свободна воля. За всичко, което няма съзнание, Той е постановил закон, който се изпълнява чрез силите на естествените закономерности. Например нашата планета Земя, като се върти около оста си, за сто години не закъснява и с една хилядна част от секундата. Тук имаме абсолютно подчинение на законите на битието.
При съзнателните същества е различно. Обърнете внимание, че заповедта, дадена на Адам в Едем, не изисква от него да върши нещо, да действа, да работи. Напротив, тя му казва да не действа, да не се напряга физически, да не върши нищо в определено отношение. С други думи, заповедта не обременява с нищо Адам и Ева.
Подобна пасивна заповед действа винаги в живота на всеки човек – тя се разбира от само себе си. Нима здравият смисъл не ни казва: „Не пий отрова, защото ще загубиш живота си“?! Нима не е ясно, че да пътуваме с кола срещу насрещното движение, е смъртоносно? Живеем в тялото си само защото спазваме подсъзнателно тази заповед. Който я нарушава, е самоубиец.
И така, както за Бога е невъзможно да управлява материалния, физически свят, без да използва закони, така не може да се създаде духовно единство от съзнателните, които имат волята да създават, без да се използват словото, постановленията, заповедите и законът.
Изходна точка за възникването на греха е БОЖИЯТА ЗАПОВЕД и по-точно отношението към нея на разумните създания както на небето, така и на земята. А ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че причината за цялото зло се крие в желанието на сърцето у ангела или човека да владее това, което не му е било дадено от Бога. В Десетте Божи заповеди е написано точно така: „Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, нито вола му, нито осела му, нито някакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти“ (Изх. 20:17).
Възможността да възникне грехът на дявола и опасността от този грях се е криела в неговото желание да стане равен на Бога. Този стремеж не е бил неправилен по отношение на конкретна Божия заповед, а спрямо подразбиращата се Божия воля като цяло. „В сърцето си мислеше: „Ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния“ (Ис. 14:13-14). Но това е било дръзко своеволие, прищявка (Пр. 18:1).
Какво би трябвало да направи сатана, за да остане и устои в истината? Да изпълнява Божията, а не своята воля, да служи на Господ, да Му бъде угоден, да Му се покланя и да Го слави – така, както постъпват винаги всички жители на небето (Ис. 6:1-3; Дан. 7:10; Откр. 4:1-11). С една дума, трябвало да не желае нищо повече от това, което му било позволено от Бога… Божията воля е висш закон за битието на всички небесни жители и за хората на земята. Тя трябва непременно да се изпълнява от всички разумни създания.
Възможно ли е Бог да е предопределил някои ангели и хора да не изпълняват Неговата воля и да й противодействат? Това е пълен абсурд! Божията воля не може да включва едновременно и изпълнение, и съпротива спрямо себе си от страна на хората или ангелите…
От друга страна, Бог не може да сътвори такива разумни и притежаващи воля създания, които няма как да не Го слушат. Те не биха били хора, а роботи.
Белег за това, дали святият човек се е отклонил от руслото на Божията воля, е състоянието на неговата съвест, която би трябвало да пребъдва в Светия Дух (Римл. 9:1). Господ не пленява човека, така че да го лиши от възможността да не Му се подчини. Всички разумни създания могат да изберат да не Му се покорят.
Тъкмо това е основанието за възлагането на отговорност върху човека за неговото поведение във всичките му пътища и действия. Затова той ще бъде съден от Бога, Който ще определи характера на неговото въздаяние във вечността (II Кор. 5:10; Откр. 22:12). Така всички Божи създания се разделят на последователи и противници, приятели и врагове на Бога (Лука 19:27; Йоан 15:14; Як. 2:23).
Причината тези хора да не се подчиняват на Бога е в израза на тяхното свободно отношение към доброто, светлината и истината. „Осъждането е поради това, че светлината дойде на света, но хората обикнаха повече мрака, отколкото нея, понеже делата им бяха лоши“ (Йоан 3:19).
Не е възможно да не се постановят заповеди за мислещите и притежаващи лична воля създания. Грехът и смъртта са възникнали заради съзнателното нарушаване на тези заповеди. Причината за възникването на греха не е у Бога, не е в Неговото предопределение, а в творението Му, което нарушава произволно святите правила за живота в пълно единение.
Вината пада върху бившия херувим и върху Адам, но не и върху техния Създател. „Който прави грях, е от дявола, защото открай време дяволът съгрешава. Затова и се яви Божият Син, за да разруши делата на дявола“ (I Йоан 3:8). Сатана не устоява в истината поради своето надменно, своеволно желание да стане подобен на Всевишния (Ис. 14:13-15; Йоан 8:44).
Разликата между греха на дявола и греха на Адам се състои в това, че бившият светъл херувим е знаел какво прави и е можел да разбере до какво ще го доведе всичко това. И въпреки неговото „съвършено“ знание и „пълнотата на мъдростта му“ (вж. Йез. 28:12) сатана дръзва да се изправи срещу Божията воля, чрез което и извършва непоправимо беззаконие. По тази причина той е наречен баща на лъжата, злото и греха. Той е първият, който открива и тръгва по широкия път на греха и смъртта. Никой не го е подбуждал да избере този път, никой не го е съблазнявал, не го е изкушавал. Той е извършил това в резултат на безусловно самоизкушение (Як. 1:13-15).
После дяволът измамва Ева, а чрез нея – и нашия праотец Адам. Писанието разкрива това съвсем ясно. Когато Господ я пита: „Защо си сторила това?“, жената отговаря: Змията ме прелъсти и аз ядох“ (Бит. 3:13). Апостол Павел подчертава: „Не Адам беше прелъстен, а жената беше прелъстена и извърши престъпление“ (I Тим. 2:14).
Според нас грехът на дявола е бил по-дързък от греха на Ева и Адам (вж. Числ. 15:30). Заради своята наивност, лековерие и неопитност Ева се е доверила на змията в желанието си да придобие нещо по-добро от това, което Бог е дал на нея и Адам при сътворението. Дяволът от самото начало е знаел, че неговото непокорство към Бога ще го доведе до гибел. Ако Ева е била измамена, дяволът е измамил сам себе си.
По тази причина Бог сметнал за възможно и необходимо поради любовта Си към хората да ги спаси от властта на вечната гибел чрез ЖЕРТВАТА на Своя Агнец, нашия Господ Иисус Христос. Той е изкупил всички грешници чрез скъпоценната Си кръв (Йоан 3:16-18; I Пет. 1:18-19). Докато за изменилите на Бога по своя воля ангели, т.е. без каквото и да било влияние отвън, няма прошка, помилване или спасение. За тях Христос не е страдал, не е умирал и не ги е пощадил…
Всъщност Бог е изправил цялото Си творение пред избор. Затова обективно съществуват два пътя: тесен и широк (Мат. 7:13-14). Единият води към вечен живот, другият – към гибел. И сега, на земята, се решава съдбата на всеки човек. Неговият свободен избор определя – за всеки индивидуално – къде ще прекара вечността. „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк 16:16). „Тогава всеки, който призове името Господно, ще се спаси“ (Деян. 2:21).
Скъпи приятелю, който четеш тези редове, моли се на Господ да ти помогне да не сгрешиш в своя личен избор!
Григорий Авраменко
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2019 <<<
