по материали на сп. „Вера и Жизнь“
Четиво за12 мин.

Това не е само богословски въпрос и ние не го задаваме, за да спорим. Тази тема се отнася лично до всеки от нас. Искаме да изследваме честно какво ни учи Библията за бъдещето на Божите деца, които живеят на земята днес.

Вярващите не се съмняват, че живеем в последните времена и Иисус Христос скоро ще се върне, за да установи Своето Царство на земята. Тогава Божите светии ще бъдат грабнати на облаците, за да срещнат Господ във въздуха (I Сол. 4:17), и после ще се върнат, за да царуват с Него. Но преди второто идване на Христос, за да царува, ще настъпи времето на Голямата скръб – такава, каквато не е имало още от създаването на света (Мат. 24:21). Тук ще зададем един въпрос: дали светиите ще бъдат грабнати за среща с Господ преди Голямата скръб, или ще останат на земята, докато премине скръбта, а после ще бъдат грабнати и веднага ще се върнат на земята заедно с Христос?

 

  1. Още апостолите очаквали Неговото пришествие.

Ще разгледаме този въпрос първо в исторически план. Дали апостолите и учениците в първи век са очаквали пришествието на Христос всяка минута, или са вярвали, че преди това ще настъпи Голямата скръб? Апостол Павел пише: „Ето, казвам ви тайна: всички няма да умрем, но всички ще се изменим изведнъж, в един миг“ (I Кор. 15:51-52); „После ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господ във въздуха, и така винаги ще бъдем с Господ“ (I Сол. 4:17). Той се надявал и сам да участва в Грабването. Неслучайно се обръща към Тит с думите: „Защото се яви Божията благодат… като ни учи… да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво… и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и наш Спасител Иисус Христос“ (Тит 2:11-13). Това показва, че Павел и Тит са очаквали идването на Господ. Апостол Петър също вярвал в скорошната среща с Господ: „Но е близо краят на всичко… и когато се яви Пастироначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата“ (I Пет. 4:7; 5:4).

Апостол Яков пише: „И така, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието на Господ… защото пришествието на Господ е наближило“ (Як. 5:7-8). Тези вярващи трябвало да понесат гоненията от страна на богатите – а не Голямата скръб – и се очаквало те да бъдат освободени от страданията си по време на Господното пришествие.

Апостол Йоан предупреждава: „Деца, последно време е…“ (I Йоан 2:18). Той очаквал и се молел за пришествието на Христос: „Ела, Господи Иисусе!“ (Откр. 22:20).

Ранните християни възприемали пришествието на Господ като „блажена надежда“ (Тит. 2:13). Те вярвали, че Христос ще се яви на тези, „които Го очакват за спасение“, и на „всички, които са възлюбили Неговото явяване“, ще бъде даден „венецът на правдата“ (Евр. 9:28; II Тим. 4:8).

Господ Иисус Христос искал Неговите последователи постоянно да бодърстват и да очакват скорошното Му пришествие. Първата Църква Му се покорявала и очаквала, че Неговото идване е предстоящо.

 

  1. Отците на Църквата също Го очаквали.

И поколенията след апостолите очаквали пришествието на Христос. Те също се надявали да избегнат Голямата скръб, която ще настъпи след него. Ириней Лионски, който е живял през 140 – 202 г. сл. Хр., пише в своята книга „Против ересите“: „Затова, когато накрая Църквата бъде грабната внезапно от тази земя, ще настъпи такава скръб, каквато не е имало от самото начало…“.

 

  1. Христос казва на Своите ученици да Го чакат.

„И така, бъдете будни, понеже не знаете в кой час ще дойде вашият Господ… Затова бъдете и вие готови, понеже в който час не мислите, ще дойде Човешкият Син“ (Мат. 24:42, 44). Тези думи и много други свидетелстват, че учениците трябвало постоянно да помнят за предстоящото идване на Иисус.

Краят на земния път и очакването на християнина за бъдещето били свързани с пришествието на Господ, а не на антихриста. Ако Христос е щял да дойде за Своите светии след появата на антихриста и Голямата скръб, не би имало нужда те да бодърстват – нещо, което Иисус неведнъж им заповядва да правят, защото антихриста и Голямата скръб биха били достатъчно ясен признак за Неговото предстоящо пришествие.

 

4.Времето на Христовото идване е неизвестно.

Христос неведнъж подчертавал, че времето на Неговото пришествие, за да вземе Църквата, е неизвестно дори за самия Него. „А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете кога ще настане времето“ (Mарк 13:32-33).

Има и други стихове, които потвърждават убеждението, че идването на Христос е наближило. През всички векове на своето съществуване Църквата смятала, че времето на Христовото идване е неизвестно, затова вярвала, че то може да се случи всеки момент: „И вие ще приличате на онези хора, които очакват господаря си кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага щом дойде и почука“ (Лука 12:36; I Йоан 2:18; I Кор. 1:7; Откр. 16:15); „Ако не бъдеш буден, ще дойда върху тебе като крадец и няма да узнаеш в кой час ще дойда върху тебе“ (Откр. 3:3).

 

  1. Фази на Христовото пришествие.

По времето на апостол Павел някои хора учели, че възкресението от мъртвите вече се е случило (II Тим. 2:18) и настъпва Христовият ден (II Сол. 2:2). Павел излага ясно последователността на пророческите събития във II Сол. 2 гл. Той казва, че първо ще има отстъпление. После посочва, че тайната на беззаконието вече действа, но няма да се открие напълно, докато не се оттегли „онзи, който я задържа сега“ (ст. 7). Когато тази Сила или Лице, или Тялото, или Духът „се отдръпне“, тогава ще се открие беззаконникът – човекът на греха (ст. 3, 8).

В началото на тази глава апостолът споменава две фази в пришествието на Господ: първата, когато Той идва, за да ни вземе при Себе Си, и втората, когато целта Му е да накаже антихриста. Между тези събития антихриста ще се въздига и Голямата скръб ще постигне него и подчинените му.

 

  1. Бог винаги извежда праведниците, преди да накаже нечестивите.

Когато Бог искал да унищожи Содом и Гомора, Авраам Го молел: „Не може да бъде Ти да постъпиш така, че да погубиш праведника заедно с нечестивеца…“ (Бит. 18:25). Ангелът казал на Лот: „Побързай, спасявай се там; защото Аз не мога да свърша делото, докато ти не стигнеш там“ (Бит. 19:22-24).

Това е Божият начин. Бог казва, че ще постъпи така и когато наказва нечестивите по време на Голямата скръб. Той ще грабне Своята Църква, която удържа сега, а после ще излее справедливия Си гняв: „Защото вярващите сами разгласяват за нас – какво беше идването ни при вас и как от идолите се обърнахте към Бога, за да служите на живия и истински Бог, и да очаквате от небесата Неговия Син, Когото Той възкреси от мъртвите – Иисус, Който ни избавя от идващия гняв“ (I Сол. 1:9-10).

 

  1. Трябва да се разграничават гоненията и Голямата скръб.

От историята е известно, че Божият народ е понасял гонения и дори мъченичество през всички векове от човешката история. Защо тогава християните, които живеят в последните дни, трябва да се надяват, че ще избегнат страданията? Защото тук има разлика. В Божието слово се казва, че всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Иисус, ще бъдат гонени. Но Голямата скръб няма да е време за гонения над Божия народ, а – особено време за наказание на нечестивите. „Понеже ти запази словото на търпението Ми, и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който ще дойде върху цялата Вселена, за да изкуси живеещите на земята“ (Откр. 3:10). В английския превод е употребена дума, която означава „уседнали на земята“. Голямата скръб е Божие време за наказание на онези, които предпочитат земята пред небето… „И така, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете да избегнете всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Човешкия Син“ (Лука 21:36). „Защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Иисус Христос“ (I Сол. 5:9).

 

  1. Църквата ще бъде завършена, преди да започне седемдесетата седмица, за която говори пророк Даниил.

В седемдесетте седмици, описани от Даниил, в продължение на които Бог има работа със Своя народ, евреите (Дан. 9:24-27), е налице очевидно прекъсване между шестдесет и деветата и седемдесетата седмица. След шестдесет и деветата и „предаването на Христос на смърт“ започва прекъсване, за което в ст. 26 е казано: „и до края на войната ще има опустошение“. После настъпва краят, когато „една седмица ще утвърди завета за мнозина“ – това е седемдесетата седмица (ст. 27). В този промеждутък от време се създава Христовата Църква („Ще създам Моята Църква“, Мат. 16:18) и се полага началото на апостолите и пророците в това поколение. Оттук се вижда ясно, че Господ ще завърши създаването на Своята Църква и ще я грабне на небето преди да се заеме с евреите по време на „скръбта на Яков“ (Йер. 30:7 – това е другото название на Голямата скръб). Господ създава Своята Църква в периода между шестдесет и деветата и седемдесетата седмица, описани от Даниил.

 

  1. Книгата Откровение учи за грабването на Църквата преди Голямата скръб.

Когато разглеждаме пророчествата в книгата Откровение, намираме описание на Църквата и нейната земна история, изложени във 2 и 3 гл. В 4 и 5 гл. на Откровение виждаме Църквата на небето, представена от седналите на престолите двадесет и четирима старци, облечени в бели одежди и със златни венци на главите. Те пеели нова песен: „…и ще царуваме на земята“ (5:9-10) и участвали заедно с Христос в извършването на съда по време на Голямата скръб, а не страдали на земята заедно с нечестивите. След това в 6 – 19 гл. се описва Голямата скръб на земята. В този период светиите на Църквата вече били на небесата.

 

  1. Съдът на Христос и брачната вечеря на Агнеца ще се случат между Грабването на Църквата и явяването на Иисус Христос.

Ако Грабването на Църквата беше в края на Голямата скръб, както някои предполагат, как тогава вярващите ще застанат пред Христовото съдилище, когато това събитие следва Грабването? Този съд е необходим, за да се определи какви задължения ще поемат различните светии при царуването си на земята, което ще започне, когато Христос се яви заедно с тях. Ако бяха грабнати миг преди Неговото пришествие и Го бяха срещнали едва тогава, те нямаше да имат време да застанат пред Христовото съдилище, където трябва да се яви всеки християнин, за да получи добро или лошо в зависимост от това, което е вършил, докато е бил в тяло (II Кор. 5:10).

А какво да кажем за чудната брачна вечеря с Агнеца? Та нали и за нея трябва да има време! В Откровение (19:5-9) това славно събитие се описва като непосредствено предшестващо явяването на Христос на „бял кон“. Светиите трябва първо да бъдат взети от земята, за да присъстват на този великолепен пир, от който ще се върнат на бели коне, за да участват в Армагедонската победа. Грабването след Голямата скръб не съответства на заявения от Бога план.

И така, възлюбени, утешавайте се един друг с тази надежда!

 

Ето няколко допълнителни довода, които привежда Уилям Макдоналд:

  1. В Солунци 4:18 е казано, че мисълта за идващото Грабване носи утеха.Денят Господен обаче ще дойде не като утешител, а като крадец през нощта (I Сол. 5:2). Това е време на внезапно погубване (ст. 3) и гняв (ст. 9), от които не е възможно да се скриеш (ст. 3). Грабването, напротив, е перспектива, която радва сърцето, а не внушава страх.

 

  1. Между идването на Христос за Неговите светии и идването Му със Неговите светии трябва да мине определено време.Когато Христос дойде за Своите светии, всички вярващи ще бъдат грабнати от света и ще получат прославени тела (I Кор. 15:51).

Но все пак, когато Христос се върне като Цар на царете, ще Го посрещнат спасени хора все още с обикновени тела – това личи от начина, по който те ще отглеждат децата си (Ис. 65:20-25; Зах. 8:5). Ако Грабването и откриването на Господ като Цар станат едновременно (в края на Голямата скръб), откъде ще се вземат тези хора?

 

  1. Денят Господен може да ни застигне неподготвени само ако дойде като крадец през нощта (I Сол. 5:2).Но ап. Павел заявява достатъчно ясно, че той няма да завари вярващите като крадец през нощта (I Сол. 5:4).

Следователно този Ден изобщо няма да завари вярващите неподготвени. Защо? По две причини: 1) те не са деца на нощта, а на деня (I Сол. 5:4-5); 2) Бог не ги е определил за гняв (I Сол. 5:9).

 

  1. При Грабването вярващите ще отидат в дома на Бог Отец (Йоан 14:3), а няма да останат на земята.

 

  1. В центъра на събитията по време на Голямата скръб ще бъдат евреите. Този период е наречен „усилно време за Яков“ (Йер. 30:7).Обърнете внимание на детайлите в Евангелието от Матей 24 гл.: там се говори за Юдея (ст. 16), за съботата (ст. 20), за святото място (ст. 15). Всички тези понятия нямат никакво отношение към Църквата. 

 

  1. Някои предобрази в Стария Завет говорят за това, че Грабването ще настъпи преди Голямата скръб.Ние не се опитваме да изградим върху тези предобрази учение, но те се вписват много добре в картината на Грабването преди Голямата скръб.

Енох е предобраз на Църквата – той е бил грабнат от земята, преди да се стоварят върху нея водите на Божия съд, докато Ной и неговото семейство – предобраз на вярващия остатък от евреите – Бог е опазил по време на целия потоп.

Историята за Авраам, който се е покорил да принесе в жертва сина си Исаак, е предобраз на действията на Бога, когато принася Своя Син в жертва на Голгота. След това събитие Исаак се споменава за първи път, когато излиза да посрещне своята невеста, за да я отведе вкъщи. Така и Христос се появява за първи път след възнесението Си, когато идва да вземе Своята Невеста – Църквата – и да я отведе у дома, на небесата.

 

Думите на пророк Исая са ярко пророчество за последователната защита на Бога по отношение на Неговата Църква, която Той ще грабне, преди да настъпи Голямата скръб, когато ще дойде наказанието над безбожния свят:

„Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат! Събудете се и тържествувайте вие, повалените в прах; защото Твоята роса е роса на растенията и земята ще изригне мъртъвците. Иди, народе мой, влез в покоите си и затвори след себе си вратите си, скрий се за миг, докато мине гневът; защото ето, Господ излиза от жилището Си да накаже земните жители за тяхното беззаконие и земята ще открие погълнатата от нея кръв, и вече няма да крие своите убити“ (Ис. 26:19-21).

по материали на сп. „Вера и Жизнь“

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2020 <<<

 


СПОДЕЛИ