Начало Статии Основи на вярата Господ, лъжец или луд?

Господ, лъжец или луд?

Божествеността на Христос

Отговорът на въпроса кой е бил Иисус произтича от сведенията за Него. Тази информация идва от четирите Евангелия, които ни разказват какво е говорил Той за Себе Си и какво са говорили другите за Него. И четирите Евангелия потвърждават божествеността на Иисус с удивителна сила.

Самият Той нарича Себе Си „Божия Син“, т.е. приписва си божествена природа. Нали синът има същата природа като бащата, той идва от същия род и притежава идентична същност. Иисус нарича Бога Свой Отец: „Аз и Отец сме едно“ (Йоан 10:30); „Който е видял Мене, видял е Отец“ (Йоан 14:9).

Той също така уверява, че е безгрешен: „Кой от вас ще Ме укори за грях?“ (Йоан 8:46). Твърди, че може да прощава грехове: всички грехове, на всеки грешник. Евреите протестират: „Кой може да прощава грехове освен единствено Бог?“ (Лука 5:21). Единственият, Който има право да прощава всички грехове, е Този, срещу Когото е насочен всеки грях – Бог. Аз имам право да Ви простя за греховете, които сте извършили срещу мене, но не и за греховете Ви срещу другите хора.

Иисус заявява, че ни спасява от греха и смъртта: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Йоан 11:25). Той казва, че е дошъл при нас от небето, а не от земята, и отново ще слезе от небето на земята в края на времената, за да съди всички (Мат. 25:31-46). В същото време Иисус ни е дал да вкусим плътта Му и потвърждава, че така ще имаме вечен живот (Йоан 6:51).

Той променя името на Симон и го нарича Петър (Йоан 1:42). Евреите са убедени, че само Бог е способен да променя имената, тъй като името на човека не е произволно прозвище, а отразява неговата истинска същност, която единствен Господ може да назове. В Стария Завет само Бог променя имената, а с тях и съдбите на хората: Аврам става Авраам, Сара – Сарра, Яков – Израил. Правоверен евреин, който официално променя името си по собствено желание, бива прогонен от общността.

Иисус постоянно насочва хората към Себе Си: „Елате при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28). А Буда казва: „Не гледайте мене, вникнете в моята дхарма (учение)“. Той също съветва: „Бъдете светилници сами на себе си“. А Иисус казва: „Аз съм светлината на света“ (Йоан 8:12). Лао Дзъ учи за „пътя“ (дао), докато Иисус заявява: „Аз съм пътят“ (Йоан 14:6).

Буда, Конфуций, Мохамед и другите основатели на религии не изпълняват пророчества, не вършат чудеса и не възкръсват от мъртвите. Иисус прави всичко това. Най-очевидният и най-ужасяващият факт е, че самият Той предизвиква да бъде разпънат (или убит с камъни) с думите: „Истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм“ (Йоан 8:58). Той нарича Себе си със свещеното име, което Бог разкрива на Мойсей – името, с което Бог сам назовава Себе Си (Изх. 3:14). Ако Иисус не беше Бог, Той би бил най-големият богохулник в цялата човешка история. Според еврейския Закон никой не би заслужавал разпъване на кръст повече от Него.

Защо е важен въпросът за божествеността на Христос

Този въпрос е изключително важен поне по две причини.

Божествеността на Христос е възможно най-християнската идея. Християнин е преди всичко този, който вярва в божествеността на Христос.

Учението за божествеността на Иисус е главният ключ, който отваря всички други доктринални врати на християнството. Всеки християнин вярва в другите истини на своята вяра не защото е доказал истинността им чрез богословско изследване или личен мистичен опит, а защото се доверява на божествения авторитет на Онзи, Който ни е разкрил тези истини, записани в Библията и предавани от Църквата.

Ако Христос беше само човек, би трябвало да е правил грешки. Затова всеки, който иска да отхвърли някоя от Неговите непопулярни заповеди, ще пожелае да оспори и божествеността Му. Но в Иисусовото учение, ако го възприемаме цялостно, а не само като онова в него, което ни звучи близко и познато, със сигурност има по нещо обидно и неприятно за всеки от нас.

Християните трябва да осъзнаят колко трудно, скандално, спорно, очевидно неправдоподобно и абсурдно изглежда Христовото учение за другите. Вярващите трябва да си дават сметка за това, първо, с апологетична цел – за да разберат душевното състояние на онези, на които свидетелстват за истинността на християнската вяра, и второ, за да осмислят собствената си вяра, така разбираема и позната в цялата й невероятност.

Аргументи за божествеността на Христос

Сега да преминем към още по-убедителни аргументи, които доказват не просто възможността, а реалността на Христовата божественост.

Доверете се на Христос. Всеки, който е чел Евангелията, ще се съгласи, че Иисус е бил добър и мъдър Човек, велик и дълбок Учител. Повечето невярващи и дори мнозина представители на други религии (например Ганди) смятат Христос за най-великия учител по морал в историята на Земята. Накратко, Христос вдъхва неизмеримо доверие, но ако един учител заслужава доверие, трябва да се вярва и на учението му. Ако Христос е достоен за доверие, трябва да се доверим и на думите Му, особено когато говори за Себе Си. Ако не Му вярваме в това отношение, всъщност изобщо Му отказваме доверието си, а следователно се съмняваме и в Неговата доброта, и в мъдростта Му.

Невъзможност за алтернатива. Каква е алтернативата на нашето заключение, че Иисус е Бог? Какво имат да кажат невярващите за този аргумент? Иисус твърди, че е Бог. Той заслужава доверие, следователно действително е Бог. Това заключение следва от предпоставките. Коя от тях можем да отхвърлим? Нека вземем първата предпоставка: Иисус твърди, че е Бог. Да допуснем, че Новият Завет ни заблуждава, а традиционното християнство е мит, вълшебна приказка, колективна фантазия. Но подобно предположение повдига още по-трудни въпроси от това, как човек може да бъде Бог. Ето пет подобни въпроса:

Ако Евангелията лъжат, кой е измислил тази лъжа и с каква цел? Ако това са били апостолите на Иисус, каква полза са имали те от своите лъжи? Мъченическата смърт едва ли е привлекателно основание за лъжа. Лъжецът винаги действа за собствена изгода.

Защо хиляди хора заради тази измама са приели страдание и смърт, щом са знаели, че е лъжа? Каква сила е изпращала християните в леговището на лъва с химни на уста? Коя лъжа е способна да промени света толкова много?

Ако това не е било умишлена лъжа, а халюцинация или мит, искрено приети за истина, кои са били първите наивни глупаци, повярвали в тях? Трудно е да се намери друга идея, към която евреите да се отнасят с по-голямо недоверие. Представете си: в продължение на векове трансцендентният Бог забранява строго на Своите избрани да Го заменят с каквото и да било творение, както правят езичниците. И изведнъж този Бог Творец става творение, човек, при това разпънат като престъпник. Едва ли подобен мит би се зародил естествено в съзнанието на евреите!

Ако митът е създаден от езичници, а не от евреи, как се е превърнал в основно учение от Новия Завет? От двадесет и седемте книги на Новия Завет двадесет и пет са написани от евреи.

Които и да са измислили този мит, езичници или евреи, не биха могли да го представят, докато са били живи онези, които са познавали реалния Иисус, тъй като свидетелствата на очевидците биха опровергали публично всякакви подобни измислици.

Тома от Аквино твърди, че ако не е имало въплъщение, тогава се е случило още по-голямо чудо: обръщане на целия свят към нова вяра с помощта на най-голямата лъжа в историята – морална промяна, която е довела мнозина до самоотверженост, отказ от светски наслади и невиждани дотогава висини на святост, благодарение на една проста измислица.

Още първите християнски апологети обсъждат дилемата: „Aut deus aut homo malus“ – „Или Бог, или лош човек“. Това е класически аргумент. В логическа форма можем да го изразим така:

Иисус е или Бог (ако не е излъгал за Себе Си), или лош човек (ако е излъгал).
Но Исус не е бил лош човек.
Следователно Той е бил (е) Бог.

Едва ли някой ще оспори втората предпоставка. Тогава истинността на първата неизменно води до истинността на заключението. Следователно невярващите в Христос трябва да оспорят първата предпоставка. А какво я потвърждава?

Здравият разум. Ако някой нарича себе си Бог, но всъщност не е Бог, той очевидно не е добър, а лош човек.

Иисус не би могъл да бъде просто „добър човек“: като обявява Себе Си за Бог, Той изключва такава възможност. Нали лъжецът няма как да бъде добър човек. Този, който лъже за самата си същност, безусловно е лъжец. А човек, който нарича себе си Бог, със сигурност лъже за самата си същност.

Би било удобно да се каже, че Иисус не е бил нито лош човек, нито Бог, а просто добър човек. Да Го наречем лош човек, ще бъде обидно за християните, а да Го наречем Бог, ще бъде обидно за нехристияните. Да кажем: „Нито едното, нито другото“, означава да се опитаме да не оскърбим никого. Ето защо нехристияните често говорят така.

Но по този начин те действат противно на логиката.

Иисус или е вярвал, че е Бог, или не е вярвал. Ако е вярвал, значи е бил луд. Ако не е вярвал, значи е бил лъжец. Освен ако наистина не е Бог.

Защо Иисус не би могъл да бъде нито лъжец, нито луд? Неговият характер изключва и двете възможности. Всички признават, че Той е бил мъдър и добър. Но лудият е противоположност на мъдреца, а лъжецът е противоположност на добрия човек.

В психиатричните клиники има хора, които искрено вярват в своята божественост. „Комплексът за божественост“ е често срещана форма на психична патология. Нейните характерни признаци са широко известни: егоизъм, нарцисизъм, упоритост, глупост, предсказуемост, неспособност да се изграждат отношения с други хора, неумение да разбираш и да обичаш другите такива, каквито са. И така, очевидно говорим за пълна противоположност на Личността на Иисус! Никой друг в историята не е притежавал, както е при Него, пълнотата на тези три качества, към които се стреми всяко разумно същество: мъдрост, любов и творческа сила.

От друга страна, ако Иисус е бил лъжец, Той трябва да е бил най-пресметливият, хитър, коварен, зъл, порочен, сатанински измамник, когото светът някога е познавал, като е успял да съблазни милиони хора да предадат безсмъртните си души в ръцете му. Ако традиционното християнство е изградено на лъжа, това несъмнено е най-голямата и най-злата лъжа в света, а Иисус е най-големият и най-злият лъжец в света. Но Христос е бил морално безупречен във всяко отношение. Той е притежавал всяка възможна добродетел и в същото време е съумявал да бъде мек и непреклонен, нежен и яростен в гнева Си. В крайна сметка Иисус умира за Своята „лъжа“. Какво би накарало един злонамерен лъжец и егоист да предприеме подобна стъпка?

Може би тази „лъжа“ е измислена от Неговите ученици и самият Той няма нищо общо с нея? Но същите аргументи се отнасят и за учениците Му, и за всеки друг, който би могъл първи да измисли такава „лъжа“:

Никой от последователите на Иисус не проявява психологическите черти на лъжец.
Те нямат мотив да лъжат, защото техните думи им причиняват същото, което изпитва Иисус: страдание и смърт. Мъченичеството им доказва тяхната искреност.
Освен това те не са можели да се надяват „лъжата“ им да успее, защото са знаели прекрасно колко шокирани трябва да са били евреите от това ужасяващо богохулство.

Може би учениците на Иисус са били луди или искрено са се заблуждавали? Може би Неговата божественост е тяхна измислица, която след това са Му приписали и са вмъкнали в текста на Евангелията? За всеки, който е „измислил“ християнството – бил той Иисус, Неговите ученици или членовете на ранната Църква, важат същите аргументи:

Тези, които са написали Евангелията, със сигурност не са били луди. Ако са измислили свой Иисус, те са създали най-убедителния измислен герой в цялата човешка история. Нито един луд човек никога не е измислил нещо, което да прилича поне на една глава от Писанието, да не говорим за цялото Писание.
Лудостта не може да промени толкова много животи към по-добро в продължение на толкова векове. Сравнете ненормалността на това, човек да бъде приет за Бог, с ненормалността на мисълта, че обикновена лудост е предизвикала духовен обрат в живота на милиони хора (прочетете например „Изповедите“ на блажени Августин!). Сами ще се убедите каква планина от невероятности ще Ви се наложи да преглътнете, ако откажете да приемете зрънцето вяра.
Който и да е бил първият „измамен“, как се обяснява неговата самоизмама? Източникът на предполагаемата лудост в този случай е толкова трудно да се установи, колкото източникът и мотивацията на предполагаемата „лъжа“.

Причини за неверието

Защо толкова много хора все още не са убедени в божествеността на Иисус?

Няма рационални причини за това. Разумът, който се противопоставя на християнството, винаги и неизменно е бил побеждаван. Огромна част от хората, които не вярват в божествеността на Христос, постъпват така не защото са се убедили в това с разумни аргументи. Има други причини за тяхното неверие.
Често обект на омраза и отричане не е Христос, а са християните. Както пише Честъртън, „християните са единственият добър аргумент срещу християнството“.
Хората често са отблъснати от Църквата, от нейния авторитет и учението й. Църквата е конкретна, видима социална институция, която изисква нашият ум да вярва и нашата воля да следва път в живота, който противоречи на естествените ни наклонности. Христос прави същото. Църквата не размахва пръчка, но размахва кръст.
В много случаи причината са морални съмнения. Да признаеш божествеността на Иисус, означава да признаеш Неговата абсолютна власт над твоя живот, включително личния и дори интимния ти живот. Може ли един наркоман да мисли ясно и обективно какво е морално правилно, когато става дума за наркотици? И по какво всъщност един страстен любител на секса се различава от него? Всички имаме някакви страсти. Най-малкото – самолюбие (пристрастяване към себе си). Това е грехът – онази болест, която Иисус е дошъл да излекува. Разбира се, раковото образувание ще се страхува от хирурга! И точно това трябва да се очаква. Но то не е причина да се съмняваме в професионализма на хирурга, по-скоро обратното. Нашето старо „аз“ в никакъв случай не е глупаво. То знае, че Христос е дошъл, за да го убие. То знае, че християнството не е безобидна теория, а нещо живо и опасно за него.
Някои хора се страхуват от свръхестественото, защото е тайнствено и е извън техния контрол. Но ако Бог е направил такова странно нещо – да стане човек, то реалността значително превъзхожда онези малки уютни кутийки, в които някои от нас биха се чувствали много удобно да я скрият.
Причината може да бъде и обикновена гордост, нежелание да пуснете юздите на собствения си живот.
Освен това днес просто не е модерно да се вярва, че Христос е нещо повече от човек и духовен учител.
И накрая, трябва да се признае, че най-дълбокото убеждение на всеки съвременен човек е вярата в равенството. Идеята, че само Христос е Бог и че всички религии по света не са равни, оскърбява изконната ни религия на равенството, която не изисква от нас да отхвърляме едно нещо заради друго, какво остава да оправдаваме този свой избор.

Всяка една от тези осем причини не е рационално основание, а само мотив. С други думи, тези причини са субективни, а не обективни, психологически, а не логически.