
Гладис Олуърд е християнска мисионерка в Китай. Родена е през 1902 г. в Едмънтън, Великобритания. В ранната си младост работи като домашна прислужница. След като приема Божия призив да стане мисионерка, Гладис получава възможност да завърши тримесечен курс, провеждан от организацията „Мисионери във вътрешността на Китай“ („China Inland Mission“). Но тъй като не успява да напредне в изучаването на китайския език, от ръководството на организацията й казват, че няма да се справи на мисионерското поле и прекратяват обучението й.
Призивът в живота на Гладис Олуърд обаче е по-силен от обезсърчението след провала в обучението й и на 15 октомври 1932 г., след като дава всичките си спестявания за билет, тридесетгодишната мисионерка се отправя с влак към Китай – град Янченг, провинция Шанси. При опасното пътуване тя прекосява Сибир с Транссибирската железница. В град Владивосток руските комунистически власти се опитват да задържат госпожица Олуърд, но тя успява да избяга от тях и с един търговски кораб, плаващ под японски флаг, напуска Русия.
Когато пристига в Янченг, Олуърд работи с възрастната мисионерка Джейни Лоусън. Двете откриват странноприемница на име „Ханът на осемте щастия“. Там Гладис и госпожа Лоусън не само осигуряват храна и подслон за пътуващите, но и разказват библейски истории с надеждата да стигнат до сърцата на гостите в хана с благата вест за Божия Син Иисус Христос. За няколко години много хора приемат Христос в сърцата си, което оказва влияние не само върху личния живот на новоповярвалите, а и върху духовния климат в целия регион.
В „Ханът на осемте щастия “ Гладис се грижи за над 200 осиротели деца. През 1938 г., когато областта е нападната от японски военни сили, Олуърд се ангажира да изведе децата далече от опасната военна зона. Самата тя е водач на втората група от 100 сираци. След многодневен поход мисионерката отвежда беззащитните момчета и момичета на сигурно място. Преходът обаче завършва с тежки поражения върху здравето на мисионерката, която е принудена да се върне за известно време във Великобритания.
Когато стъпва на родна земя, се оказва, че някогашната домашна прислужница е станала известна личност заради своята дейност в Китай. Общественото внимание към нея и работата й предизвиква много хора към активност в християнските си служения.
Когато след години Гладис се връща в Китай, става ясно, че животът й е в голяма опасност, защото новата комунистическа власт е изключително враждебно настроена към християнството и към мисионерската дейност на хора като Олуърд. Прогонена от китайските власти през 1958 г., Гладис се установява в Тайван. Там основава сиропиталище, където работи до смъртта си през 1970 г. Тя умира на 3 януари 1970 г., малко след 68-ия си рожден ден, и е погребана в Гуанду, Ню Тайпе, Тайван.
Цитати от Гладис Олуърд
„Ако Бог Ви е призовал в Китай или на някое друго място и вие сте сигурни в собственото си сърце, нека нищо не ви спира…“
„Тревожех се за пътуването си, а Бог ми помагаше през целия път. Това ме накара да осъзная, че съм много слаба. Моята смелост е заради Него. Какво спокойствие само заля душата ми! Макар да знаех, че е много вероятно да бъда задържана на границата, имах мир в себе си, защото бях убедена, че Той никога не се проваля.“
„Орелът, който се рее във въздуха, не се притеснява как ще прекоси реката.“
Явор Костов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2023 <<<