Това е основният избор, пред който се изправят всички младежи, обучавани в държавните училища. Еволюцията в една от няколкото й форми се преподава като установен факт и в Англия еволюционистите отчаяно се борят креационизмът да не се преподава в училище. Нито еволюцията, нито креационизмът могат да бъдат доказани чрез научни изследвания. Те могат само да бъдат приети като факт, следователно и двете убеждения са религиозни по същността си, а не научни. Ученият еволюционист и ученият креационист изучават едни и същи данни, различни са само техните заключения. Предположенията и на двамата се основават върху вярванията им, на еволюциониста – че няма Бог, на креациониста – че Бог съществува. На еволюциониста – че животът е възникнал случайно, на креациониста – че Бог е сътворил живота. Очевидно е, че и двете убеждения не могат да бъдат верни едновременно. Ето защо някои правят опити да смекчат тяхната позиция, като полагат усилия да ги свържат и да оформят някакво междинно становище. Но можем ли да вярваме на някого само защото умее ясно да показва, че е високоинтелигентен и има много познания? Трябва да признаем, че и високоинтелигентният човек може да се заблуждава и не е непогрешим.
Тъй като се занимавах с наука и бях убеден еволюционист, започнах да задавам въпроси (както би трябвало да постъпва всеки добър учен), за да установя фактите, които стоят в основата на еволюционната теория. Бях поразен, когато открих, че няма твърди доказателства, че еволюцията се е случила и продължава, нито има неоспорими свидетелства откога точно съществува земята. Също така разбрах, че тези, които ми преподаваха и ме изпитваха, бяха неспособни да предоставят необходимите убедителни доказателства за онова, на което ме обучаваха и което очакваха да възпроизведа в моите изследвания.
Освен това с времето установих, че има две различни групи еволюционисти. Едните бяха много ядосани, когато задавах въпроси, на които не можеха да отговорят, а другите отхвърляха въпросите ми, защото ги определяха като наивни. Срещнах само двама еволюционисти, готови да обсъждат тази тема. За съжаление тогава нямах знания за креационизма и не можех да отговоря на въпроса им какво бих поставил на мястото на еволюцията.
Цялото разбиране за еволюцията по това време се основаваше върху теорията и предположенията на Чарлз Дарвин. Когато прочетох неговия труд „Произход на видовете“ осъзнах колко ограничени са неговите доводи и че теорията му се гради върху хипотези без доказателства. В началото на всяка глава той излага едно предположение и до края на главата разсъждава върху него. В заключение обобщава, че е доказал становището си, а следващата глава изгражда върху това „доказателство“. Но очевидно не борави с никакви научни факти. Тогава се замислих над въпроса за „естествения подбор“ т.е. оцеляване на най-приспособените. Несъмнено – ужасяващ подход. Силните унищожават слабите.
По-интелигентният измества човека с по-слабо развит ум. Жестока смърт е жребият на тези, които еволюцията определя като по-маловажни в битката за оцеляване. Това не само противоречеше на картината, която виждах около себе си – изобилие от красота, всяко животно и растение има своето място в цялата схема на живота, – и даваше основание да се развива т.нар. евгеника (наука, чиято цел е да се подобряват качествата на човешката раса чрез специален подбор, както и да се преследват хора, смятани за по-низши по скалата на еволюцията). Евгениката произлиза от теорията за еволюцията, и Хитлер избива евреите, тъй като е убеден, че не са пълноценни човешки същества. Сталин преследва и убива тези, които не харесва, и десетки хиляди части от телата на австралийските аборигени може да се видят в различни части на света като музейни експонати. Много от тях са избивани с цел учените да изследват техните черепи или мозъци. И всичко това – в името на Дарвиновата еволюция! Неодарвинизмът се зароди по същото време и тъй като живеех в област от Англия, която е богата на вкаменелости, събирах много останки и се срещах със специалисти, които очаквах да ми помогнат за разпознаването и датирането им. Те бяха прекарали по-голямата част от живота си в изучаване на конкретни части от тези вкаменелости, но не можеха да отговорят на моя по-голям въпрос за произхода на различните форми на живот. Тогава се обърнах към по-ранни автори като Лайъл, който пише книгата „Принципите на геологията“, оказала голямо влияние върху Дарвин. Там Лайъл твърди, че земята е на милиони години. После разбрах, че авторът всъщност е адвокат, който се е занимавал с право за кратко и не е имал образование по геология – бил е пълен дилетант в тази област. А Дарвин се оказа провалил се богослов със склонност към изкуството, но в крайна сметка избрал да бъде нещо като натуралист. Капитанът на „Бийгъл“, кораба, на който Дарвин плава до островите Галапагос, в дневниците си не пише особено ласкаво за неговите способности. По-късно, за мое учудване, разбрах че Дарвин е плагиатствал повечето от теориите си, и то много от тях – от своя дядо.
Но това, което най-много ме изненада, беше че в неговите разработки животните и растенията се явяваха напълно формирани и никъде не беше открита вкаменелост на преходна форма. Дори да се намекваше, че такива преходни форми ще бъдат предоставени при по-нататъшните изследвания, тези обещания оставаха неизпълнени. И днес нищо не се е променило. Никъде в света не може да се намери пълна геологическа редица, и т. нар. вдлъбнатини с наченки на хриле в човешкия ембрион всъщност са просто гънки, които по-късно се развиват като различните части на челюстта. В действителност развитието на човешкия ембрион в утробата не повтаря стадиите на развитие, през които според еволюционистите човекът е преминал от случайното развитие на живота до пълното му оформяне като homo sapiens. Разбрах, че са ми преподавали лъжи. Никой не беше способен да обясни как химичните елементи са се превърнали в живи организми, нито да обоснове конкретно прехода между човекоподобните маймуни (шимпанзетата) и човека (само 200 гена са различни при човека). Докато изследвах тези теории, открих, че всички факти на практика са доказателства срещу еволюцията.
За съжаление се оказа, че има и християни, които заемат компромисна позиция, като се стараят да пригодят към своята теория дългия период от време, необходим за разгръщането на еволюцията. Сякаш този „дълъг период“ е доказан факт.
Така се сблъсках с „теорията за промеждутъка“, предложена от Дж. Дарби и други автори в Англия. Според нея съществува явен промеждутък от време, делящ събитията от ст. 1 и ст. 2 в Бит. 1 гл. За да се избегне това, в някои преводи ст. 2 гласи: „земята стана неустроена и пуста…“. Но еврейската дума, използвана тук (хав йав] е от корен с основно значение „съществувам, съм“. Няма и намек за „ставам“, затова най-добрият превод е „земята беше неустроена и пуста“. Това не е единствената причина да се отхвърли тази теория, въпреки че е напълно достатъчна за отхвърлянето й. Още по-сериозен недостатък на теорията за промеждутъка е, че тя отрича на практика много библейски твърдения. Ако Земята е била образувана първоначално и после е трябвало да бъде разрушена от Бога, това означава, че е имало смърт преди грехопадението на Адам. А и Бог едва ли би оценил делото Си като „твърде добро“, ако то включваше смърт и разрушение, както е според теорията за промеждутъка. Има още няколко теории, които защитават дългия период от време – разбирането, че думата „ден“ може да означава много по-дълъг отрязък, отколкото 24 часа (например теориите за дългата епоха и за теистичната еволюция). Еврейската дума за „ден“ тук е „йом“ и някои изследователи отбелязват, че на други места в Писанието „йом“ се използва за периоди от време, различни от 24 часа. Това е вярно, и тук може да се посочат много примери. Но не един и двама тълкуватели на еврейския текст и специалисти по еврейски твърдят, че тук, когато е употребена за първи път в Писанието, думата има буквален смисъл. Довод в полза на това разбиране са и употребените заедно с нея числителни – „ден първи, втори…“ А на седмия ден Бог си почива. Така пред нас е седмица от седем дни, едва ли тук става дума за седмица от дълги векове. Бог благославя седмия ден и го отделя, което и ние като християни трябва да правим – този ден да посвещаваме на Бога. За да е още по-ясно, ни се казва, че във всеки от тези дни има „вечер и сутрин“. На еврейски това представлява студената и топлата част от деня, като е спазен еврейският обичай – денонощието започва от студената част (от залеза) и следва топлата (от изгрева). Могат да се посочат още много подобни теории – например за „накъсаната“ еволюция, т.е. еволюция, която няколко пъти прекъсва и продължава отново (на проф. Дж. Гулд) или за „семената от космоса“. Но тук няма да се спираме на тях. Интересна е теорията на проф. Майкъл Бехе за „интелигентния дизайн“ („разумно сътворения свят“). Съгласен съм, че навсякъде се откриват а) вкаменелости от напълно оформени и изведнъж възникнали организми (б) тези вкаменелости са разумно устроени. Бехе обаче не признава че там, където има разумно устройство, трябва да има и разум, който твори, т.е. Творец. Така според теорията за „неразчленимата сложност“ окото трябва да е напълно формирано с всички частици и клетки в него (около 160 милиона фотоклетки), с кръвта и мускулите, които са му необходими, с нервните разклонения, които го свързват с мозъка, да са налице и да функционират нормално всички нужни за него части от мозъка, за да възникне образ в съзнанието на човека. По-нататък конкретните участъци от мозъка трябва да са способни да запазват и възпроизвеждат информацията, в противен случай наблюдаваният обект не би могъл да бъде разпознат. Всичко е изключително сложно обвързано и трябва да е налице и да функционира правилно, за да действа цялата система. Несъмнено трябва да признаем, че зад всичко това стои Създател (Бог), Който твори съвършено.
Еволюцията повдига много проблеми, които не могат да бъдат разрешени рационално. Един от тях е „Камбрийският взрив“. Еволюционистите въвеждат множество названия за твърде дългите периоди от време в развитието на земята, които те отстояват. Най-ранният от тях е предкамбрийският период. Към него спадат основните скали, по които не са открити разпознаваеми вкаменелости. След него е камбрийският пласт, в който изобилстват вкаменелости от твърде сложно устроени и напълно оформени организми. Внезапната поява на такива растения и животни се нарича „Камбрийски взрив“. Никой еволюционист не е способен да обясни този проблем, тъй като според техните очаквания би трябвало там да се открият частично формирани преходни растителни и животински видове като стъпки в развитието към познатите и разпространените днес. Едноклетъчните организми имат твърде сложно устройство и колкото повече ги изследват учените, толкова по-сложни се оказват. Дарвин ги е смятал за прости организми, тъй като не е имал представа колко съвършено са устроени. Струпването на огромни количества вкаменелости в определени земни пластове не може да се обясни по друг начин освен чрез потопа, описан в Библията. На много места по света има погребани в земята долини, покрити с утайка, която съдържа извънредно много вкаменелости. Сградите на университета в Бургас са покрити с варовик и по него могат да се видят хиляди раковини или парчета от рапани и миди, които са били живи, когато са погребани в земните пластове. Тези останки затрудняват много учените, които смятат, че земята е твърде стара и така отхвърлят катастрофи като всеобщия потоп. В музея в Несебър има части от варовик, съдържащи огромни количества начупени черупки на морски животни. Мога да посоча и доста други, фактори, които еволюционистите не са способни да обяснят, но човек, за когото Свещеното Писание е достоверно, може.
Трябва ли да приемем, че Библията е пълна с грешки? От хора ли е написана, или действително е Божие Слово? Според мен е по-честно да отхвърлим Библията, отколкото да избираме части от нея, които подхождат на нашите теории, и в същото време да отхвърляме други части, които не ни задоволяват.
Непонятно ми е как хората като цяло приемат Библията, когато текстът й не противоречи с теориите на определени учени, но при най-малко разминаване предпочитат да се придържат към думите на ненадеждни, непостоянни във възгледите си учени, отколкото към Словото на Бога.
Най-големи затруднения самият аз изпитах, когато изведнъж разбрах, че не мога да приема хипотезата за твърде отдавна възникналата Земя, а трябва да се съглася с казаното в Библията. Не е ли Земята само на няколко хиляди години? Моята колекция от вкаменелости съдържаше свидетелства за милиони години и аз възприемах Земята тъкмо така. Грешах ли? Бях поразен, когато разбрах че не съществуват конкретни дати за възникването на Земята и всички периоди, които дотогава бях приемал, всъщност се основаваха на предположения. Започнах да проучвам методиките за датиране, които използваха лабораториите, и с изумление открих, че много от тях са фрапиращо неточни, когато се прилагат за познати образци на вече датирани със сигурност скални пластове или организми.
Както и че тези лаборатории често отказват да датират определени образци, когато подозират че действителната им дата е известна.
И така, след като започнах да възприемам Земята като „млада“ планета, много от проблемите, с които се сблъсквах, намериха решение. Например отвесните стръмни скали които видях в Царева ливада това лято, не е възможно да са образувани за повече от няколко хиляди години. Ако бяха формирани в продължение на милиони години, щяха да са разтрошени от ерозията и да станат полегати и заоблени с голямо количество сипеи в основата си.
Ако приемем най-важните закони на физиката, трябва да отречем еволюцията. Ако приемем това, което се знае за генните мутации, трябва да отречем еволюцията. Ако разбираме математиката на случайното и произволно разпространение, трябва да отречем еволюцията.
Науката се противопоставя на еволюционния модел, който повдига много повече проблеми и въпроси, отколкото може да разреши. Започнах тази статия с твърдението, че еволюцията, както и креационизмът изискват вяра, за да бъдат приети, защото и двата модела са религиозни и не могат да бъдат доказани. Но остава въпросът: „В кой от двата има смисъл, т.е. не отрича физическите, химическите и природните закони?“ Отговорът е – креационизмът. Точната и доказуема наука показва, че еволюцията е грешен модел, противоречащ на всички природни закони. Основният е, че сътворението изисква Всезнаещ, Всевиждащ, Премъдър Бог, Който има силата да твори и да разрушава, както и правото да съди света, създаден от самия Него. Преди почти две хиляди години един рибар е написал писмо до други християни и в него е предвидил с плашеща точност светогледа на ХХІ век. Там той твърди, че хората ще осмиват истината, когато им се казва, и ще отричат второто идване на Господ. Ще приемат теорията, че нещата стават днес по абсолютно същия начин, по който са ставали в миналото, а това е необходимо изискване за еволюционния възглед, ще отричат съзнателно достоверността на сътворението и потопа. Прочетете ІІ Пет. 3:3-7. Седмият стих обаче свърша с ужасяващото предупреждение, че за тази земя е определен период от време, преди да бъде съдена, и предупреждението е насочено конкретно към „нечестивите хора“. Надявам се и се моля да не се страхувате от този съд, защото сте приели Христос като свой Спасител.
(Алан Уилис оглавява дълги години преподаването по научните дисциплини в една гимназия в Англия. Бил е ръководител на научноизследователска група и на научното дружество, което въвежда образование в Южна Англия)
