Когато Бог Адам твореше
и ваеше красивий лик,
усмихваше се и шептеше
на Своя творчески език:
– Бъди, Адаме, с две очи!
Виж, два са пътя на земята!
единият води в небесата –
търси и сам избирай ти!
Аз давам ти и две уши,
за да дочуваш двата гласа,
кои говорят в твоя дух.
Към Мен единият те тласка,
а другият смъртта донася –
кому ще подариш ти слух?
Аз давам ти и две нозе.
върви където щеш, но знай:
на всеки, който Мен познай,
пей хор от ангели: „Блазе му!“.
Аз давам ти и две ръце,
но роб на двама господари
ти не бъди, а запомни:
два верни имай в тях другари –
за труд пред Моето лице.
Как искам да не се погубиш
и само Мен за да възлюбиш,
виж, давам ти едно сърце!
Архимандрит Серафим
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2020 <<<
