Ако наблюдаваме съвременния свят, на пръв поглед изглежда, че толкова активните в миналото божества на езическите народи днес вече са безработни или доброволно са се пенсионирали. И все пак е много съмнително стоящите зад тях демони да са ограничили дейността си само във времената на Стария Завет или само в очевидните древни и съвременни окултни практики. Истината е, че в различните епохи злите духове не променят нито същността си, нито дейността си, а само се преобличат, за да намерят покой, хитро или агресивно настанили се в човешки души. И колкото повече, толкова повече…
Дори малките деца знаят, че Бог и сатана си съперничат за сърцата ни. Надявам се, че това беше показано достатъчно ясно и в предишната ни беседа, в която разкрихме същността на идолопоклонството. Видяхме, че прелъстителните демони са особено изкусни в своите „любовни“ похождения, защото знаем, че способността на нечистите духове да въздействат върху разума, чувствата и волята на човека е много голяма.
Разбира се, това може да се случи само в рамките на Божието допускане и най-вече – на нашето човешко допускане, но подобава да признаем и нещо повече – в рамките на нашето желание. Това е така и защото демоните са много изкусни да говорят „по сърцето“ на човека. А израза „по сърце“ можем да намерим в самата Библия: „Дина, дъщеря на Лия, която тя роди на Яков, излезе да погледа дъщерите на оная земя. И видя я Сихем, син на евееца Емор, княза на оная земя, взе я, спа с нея и я изнасили. И прилепи се душата му към Дина, Якововата дъщеря, и той обикна момичето и говореше на момичето по сърце“ (Битие 34:1-3).
Сихем е не само идолопоклонник, но според Писанията е и част от този свят, чийто баща е дяволът. Изкушението, на което Дина неразумно се е подложила, несъмнено идва от демоничния свят, а Сихем е бил само негов проводник. Тук обаче виждаме, че самата Дина, макар и изнасилена, се поддава на внушенията на своя изнасилвач именно защото той й говори „по сърцето й“.
Проблемът с идолопоклонството е не само демонично, но и човешки обусловен, защото ако човекът е категорично верен на своя Създател, няма да бъде податлив на каквито и да било изкусителни действия от страна на други претенденти за сърцето му. Ето как го казва Писанието: „Никой, когато е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог не се изкушава от зло, а и Сам Той не изкушава никого, но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт“ (Яков 1:13-15).
Ако разгледаме кои са някои от най-изявените съвременни страсти в света, можем да видим и какво се има предвид под „собствена страст“, която е основният строителен материал за сърдечните жертвеници на всички древни и съвременни идоли-божества.
Има две възможни поклонения – на Създателя или на друг обект, който си присвоява ролята на бог. Вече отбелязахме, че луцифер и колегите му от демоничния свят са „богове“, изявяващи се под формата на почитаеми същества, които често имат и някаква видима проекция – статуи, картини, обекти от материалната вселена и пр. Демоните обаче никак не възразяват към техния отбор да бъдат причислени и самите хора – затова и сатана лъже първите човеци, че ако се разбунтуват на Божията заповед, ще станат като Бога. И първата лъжа, безкритично приета от човека, е именно тази: „Но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло“ (Битие 3:5).
На пръв поглед така и става – след грехопадението човекът се самообожествява с любезната подкрепа на злите духове. Именно това е и една от основните форми на съвременното идолопоклонство – човекопоклонството във всичките му проявления. А то може да придобива най-разнообразни форми.
Една от главните същностни характеристики на Бога е, че единствено Той има право да взема еднолични решения, а всички Негови разумни творения подобава да следват Неговата воля и инструкции. Ето обаче един библейски пасаж, където се разкрива, че в падналото си състояние човекът проявява такова упорство в непокорството си спрямо Бога, че то е отъждествено с идолопоклонство и магьосничество: „Защото непокорството е също такъв грях, какъвто е магьосничеството, и упорството е също като идолопоклонството. Задето ти отхвърли думата на Господ, то и Той те отхвърли, за да не бъдеш цар“ (I Царе 15:23).
Да отхвърлиш Словото на Бога значи да отхвърлиш Него и да поставиш на Негово място теб самия. Затова самопоклонението като отвратително проявление на греховната ни същност е идолопоклонство от висш порядък. „Аз знам! Аз мога! Аз разбирам!“ – човешкият „Аз“ е на трона, „Аз“-ът е превъзвишен, „Аз“-ът получава поклонение. А всички околни одобряват тази нагласа и поведение, защото именно това е стандартът, който всички следват. Нима не е това основната задача на почти всички съвременни идеологии – да възвишат човека и човечеството като самодостатъчни и самодоволни. И то без да проявяват способност да прозрат, че няма нищо по-далеч от истината.
Това умопомрачение е характерно за всеки, който не познава лично своя Създател и не е послушен на Неговото Слово. Дори „смиреното“ поклонение на други хора, а не на самия себе си, е проява на същата духовна гордост и кощунство, които първо обземат луцифер, а след това другите демони и човека. Зная, че твърдението ми ще скандализира мнозина, но именно това е класическият съвременен хуманизъм. Християнинът обаче не е такъв „хуманист“ – когато обитателите на древна Ликаония (днешна Анатолия) започват да се покланят на Павел и Варнава, тези благочестиви светии потресени възразяват с думите: „Мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тия лъжливи богове към Живия Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях“ (Деяния на апостолите 14:15).
Днес се смеем на безумието на отявлените идолопоклонници от древността, но те май са „света вода ненапита“, защото поне са се покланяли на обекти, различни от тях. Днешното идолопоклонство има един главен обект и това е „Аз“-ът. Но точно колкото са безполезни онези дървени идоли, които е трябвало да се прикрепват с гвоздеи, за да не се клатят, толкова и съвременният самовлюбен идолопоклонник е същото окаяно същество. Нещо повече – процесът на помрачение на човешкото сърце се задълбочава все повече и придобива все по-извратени форми.
Какви проявления има днес това самообожествяване на човека, проявено най-често в себепоклонение? Преобладаващият материализъм днес изглежда, че е изтласкал разнообразните религиозни идолопоклоннически практики, но може да се окаже, че самият материализъм е сред основните съвременни идолопоклонства. Стремежът за придобиване на все повече неща е овеществяване на желанието на грешника да придобие изгубения рай. Но понеже не търсим рая по Божия начин и според Неговото Слово, всичко, което страстно пожелаваме, рано или късно „срива се до камък“. Най-често – рано.
Да имаме все повече и по-нови неща е изконно греховна нагласа, но днес е цяла религиозна система. И въпреки че всички знаем за отдавна въведения принцип на „проектираното разваляне“ на нашите придобивки, това не ни прави особено впечатление. Сигурно знаете, че от „Фолксваген“ смятат Голф-II за най-големия провал на компанията, защото са го направили твърде здрав и почти вечен. Затова пък в следващите версии на модела „грешката“ е поправена, за да се удовлетвори трескавата потребност на съвременния потребител да сменя възможно най-често своите притежания.
Дори и да не се развалят физически, според съвременната религия нещата ни след един сезон вече са „развалени“, защото модата им е отминала. Те отиват на склад, а на тяхно място трябва да дойде модерното за сезона. Нека обаче се замислим, че този принцип няма само икономически измерения, но че те са преди всичко духовни – демоните въвеждат тази система, за да ни вкарат в лудата надпревара да се чувстваме значими чрез своите най-модерни притежания. Това, разбира се, е зле прикрита форма на алчност. А тя освен всичко друго нарушава и десетата Божия заповед за пожелаването.
Зад всичко това прозира желанието да бъдем щастливи. Щастливи обаче никога не сме, няма и да бъдем по никакъв земен начин, защото единственото истинско щастие (нещо повече – блаженство) е да имаме Бога в живота си и да получаваме всичко необходимо от Неговата щедра ръка, която дава точно толкова и точно това, от което обективно се нуждаем. А както мнозина от нас могат да свидетелстват – по начин, който ще намали възможността сърцето ни да се прилепи към онова, което Той ни е дал…
Освен материални неща, нашият съвременник търси и чувствена или физическа наслада на всяка цена. Вече отбелязахме, че зад идолопоклонството задължително е скрит блуден дух. Но този блуден дух не е просто греховна човешка нагласа, а са реални духовни сили, които провокират сексуалния нагон и други хормонално обусловени телесни страсти. Бие на очи, че днес тези сфери от човешкия живот са основна тема за разговор и върхов професионален интерес на медиите и производителите на всякакви продукти. Всичко това е провокирано от замяната на дълбоките взаимоотношения с Бога и чистите отношения към околните с временните празни отношения с хора и преживявания, които според Божието Слово са греховни.
През вековете и особено днес себереализацията (себеактуализацията) като върховна човешка потребност се търси чрез изграждане на кариера и стремеж към забогатяване, а последното е специално заклеймено в Новия Завет като идолопоклонство: „сребролюбието, което е идолослужение“ (Колосяни 3:5). А Господ Иисус ясно предупреждава: „Не можете да служите на Бога и на мамона“ (Матей 6:24).
Когато говорим за древно и съвременно идолопоклонство, не може да подминем и всички форми на суеверие, които днес, противно на очакванията, се роят, вместо материализмът да ги е преустановил. Суеверието е празна, безпочвена вяра („всуе“, старосл. – пусто, празно), че материален обект или ритуал ще даде така желаното от всяко сърце спокойствие и чувство за сигурност. Ах, само да знаеха днешните суеверни хора значението на тази стара българска дума!
Всъщност, дори и тогава не биха спрели да носят червени конци, „сини очи“, да си закачат метли и вещици в домовете, нито пък ще спрат да правят „носещи късмет“ ритуали. Няма да спрат, защото всяка форма на суеверие е продукт от „развойната дейност“ в лабораториите на лъжепророка (вж. Откровение 16:13) и на неговите измамливи и религиозни духове, чиято продукция запълва всяка пазарна ниша в пустите души на празния след грехопадението човек.
Няма да спрат, защото дори след като биват убедени от вярващи хора (или от малкото останал им здрав разум) да спрат със суеверията си, веднага в ума си получават завоалирани или открити заплахи от страна на демоните, съпроводени от суеверен страх (защо ли има точно такъв термин дори в света). Няма да спрат и защото нямат истинска основа в живота си, на която да стъпят, за да са спокойни и за дните си на земята, и за вечността. Да, суеверието, бидейки празна вяра, може да бъде изтласкано само от истинската вяра, опираща се на единствения истински и съвършено достоен за доверие обект – библейския Бог.
Разбира се, не само суеверието, но и по-култивираните „вери“ са продукт на същата сатанинска лаборатория. Всяка, нека повторим – ВСЯКА религия освен твърдо установеното върху Писанията библейско християнство е форма на идолопоклонство – включително и основаните на предания или извънбиблейски източници християнски вероизповедания. Не може и да бъде другояче – Самият Господ ясно е заявил, че всичко, което претендира, че изявява Него, но не се основава върху откритото от Самия Него за Себе Си, е окарикатуряване на Живия Бог и няма да остане ненаказано.
Нека продължим с още някои съвременни форми на идолопоклонство. Натурализмът (природата е началото на всичко) е една от новите (или добре забравени стари) религии. И това също е идолопоклонство, защото поставя в центъра земното. Той също игнорира обективната истина, че природата не се е самозародила и че тя не е вечна, та да я почитаме като „Майката природа“, на която дължим специално уважение и поклонение. Тя съвсем скоро ще бъде унищожена, и то не от нас, а от Онзи, Който я е сътворил и Който ще я пресътвори в нещо много, много по-добро.
Научно-техническият прогрес е неоспорим и в повечето случаи добротворен процес, но в ръцете на демоните днес се е превърнал в поредната религия, защото дава на грешника усещането за значимост без Бога. Но дори само един от съвременните франкенщайновци (изкуственият интелект с безчетните му приложения) вече се превръща в закономерно отмъщение за гордостта, че ще можем да преодолеем безбройните си немощи самостоятелно, без нашия Създател.
* * *
Всичко, което казахме дотук, и още безчет древни и съвременни форми на идолопоклонство, които не успяхме да споменем, се събира в думите на евангелист Йоан: „Не обичайте света, нито което е в света. Ако някой обича света, той няма любовта на Отца. Защото всичко, което е в света – похотта на плътта, похотта на очите и житейската гордост, не е от Отца, а от тоя свят“ (I Йоан 2:15-16).
Чрез изследването на идолопоклонството се опитахме да опишем греховната ни любов към „света“ и всичко, което се намира в него. А според Бога „светът“ е богопротивната обществена система, в която човекът безуспешно се опитва да се научи да живее без Него. Нейният родоначалник и управител с огромна власт е самият луцифер.
Ето обаче какво има в света – точно три неща и нищо повече. И всички форми на идолопоклонство се обясняват с едно от тези трите – похот на плътта, пожелание на очите и житейска гордост.
Дотук разглеждахме какво „Не!“, а ето какво „Да!“. Ето я божествената рецепта за справяне със страшния проблем „идолопоклонство“: „Възлюби Господ, твоя Бог, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си разум“ (Матей 22:37).
Чрез любовта към Бога на всички нива на човешкото ни естество Той се възцарява в сърцата ни и там ще има все по-малко място за идолопоклонство. Именно така по един свръхестествен начин идол след идол в сърцата ни ще падат ден след ден. Оттам и само оттам ще дойде и блаженството, за което се пее в една прекрасна хвалебна песен: „Ти, единствено мое желание, аз хваля Те, амин!“.
„Дечица, пазете себе си от идолите!“ (1 Йоан 5:21).
Йордан Пеянски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2022 <<<
>>> І-ва част започва в бр. 2/2022 г. на сп. Прозорец <<<
↓↓↓ Още 2 видео линка за идолопоклонството ↓↓↓
Същността на идолопоклонството
и
