Интервю с адвокат Владимир Шейтанов1
– Г-н Шейтанов, има подозрения, че някои текстове в Закона за социалните услуги, в Закона за закрила на детето и в Правилника са лобистки?
– Това не са само подозрения и го казвам с почти пълна убеденост, тъй като целият текст на Закона за социалните услуги е изработен в интерес на грантаджийски неправителствени организации (НПО), които ще действат в бъдеще като доставчици на социални услуги. Има очевиден конфликт на интереси при съставянето на закона. Интересно е, след като Социалното министерство няма сили и професионален капацитет да изработи дори собствения си Закон за социалните услуги, какъв ще бъде неговият капацитет да контролира изпълнението на този закон, който без съмнение е доста сложен за прилагане?
– Какво мислите за формулировката „дете в риск“? Наистина ли това може да е всяко българско дете и защо?
– Преди да отговоря на въпроса Ви, като юрист, който се занимава с международно право няколко десетилетия, искам да ви информирам, че в последните 1-2 седмици потокът от български граждани, живеещи в чужбина и разтревожени от този закон, е изключително интензивен. Не е имало друг закон, по който българите в чужбина да са толкова активни в коментарите си. Принцип в законодателството и в нормотворческата практика е законовите термини да бъдат ясни, конкретни и прецизни, за да няма противоречиво тълкуване и противоречива съдебна практика. Понятията в Закона за социалните услуги (ЗСУ) обаче са толкова широки и неясни, че обхващат цялата вселена. Трябва да уточня, че Законът за социалните услуги ще се прилага не само за деца, а и за нашите родители, които са в надтрудоспособна възраст. При това неговото прилагане трябва да се предшества от създаване на Национална карта за социалните услуги (с нея се идентифицират лицата в риск – бел. ред.). В българските училища, детски градини и ясли се събират доста подробни данни по инструкция на Министерството на образованието и науката, а може би и на Министерството на труда и социалната политика, включително за това, какви са отношенията в семейството, какво работят майката и бащата, в България или в чужбина работят, колко пъти са се карали родителите през последния месец, има ли спорни въпроси между тях и детето, удовлетворени ли са всички негови желания. Родителите са, меко казано, разтревожени и непрекъснато питат дали да дават информация на директори и класни ръководители. Това се прави независимо от правовия ред, установен в Конституцията, Семейния кодекс, Закона за лицата и семейството, Международната конвенция за правата на детето. В тази конвенция, между другото, преди 30 години никой не си е поставял за цел да събира толкова подробна информация за семейните отношения на гражданите.
Дори с невъоръжено око виждаме едно престараване от „бащите“ на Закона за социалните услуги, както винаги се престарава незнаещият и неможещият. Той държи да бъде похвален от по-горното ниво и на тази база гради своето самочувствие на всезнаещ и всеможещ чиновник, без да се съобразява със социалните последици от своето законотворчество.
– Насилието не е ли прекалено широко понятие в закона – от изнасилване до причиняване на болка без увреждане на здравето? Например дърпане на ухо, пляскане по дупето?
– В Закона за закрила на детето, Закона срещу домашното насилие, Закона за социалните услуги и други нормативни и поднормативни актове границите между насилие и нормално поведение на човек и родител са така размити, че всяко действие, дори да е позволено по Закона за лицата и семейството, може да се тълкува като насилие. Наказателният кодекс е надминат няколко пъти. Тук имаме не само насилие, с което се причинява дребна, средна и тежка телесна повреда, но дори и „опасност за социалното развитие на лицето“. Очевидно ни поставят на изпитание дали можем да живеем с отнети деца, доколко ще издържим, какво ще бъде поведението ни. И като капак на всичко – това ще се финансира от нашите собствени средства, от собствения ни държавен и общински бюджет.
– Какви са правата на мултидисциплинарните екипи?
– В закона е предвидено създаване на мултидисциплинарни екипи под ръководството на социален работник, който ще разпорежда на прокурора, на полицая и на останалите членове. И по този абсурден начин, със силата на държавната принуда, с парите на данъкоплатците ще се разрушава семейството – тъканта на обществото.
– Полицаят и прокурорът няма ли да се противопоставят, ако сигналът е абсурден?
– За съжаление, това е правоприлагащ орган, който има правомощия само да изпълнява закона. Освен това по закон те са подчинени на социалния работник. С часове мога да изброявам имена на българи, които тези дни ми се обаждат от страни, където е въведено подобно законодателство – на хора с различни съдби, изпаднали в дълбока депресия, а някои направо загубили разсъдъка си, защото са им отнели децата. На този фон ме учудва поведението на представители на Социалното министерство, които публично изричат неистини, като защитават на всяка цена този закон, чиято порочност и вредоносност за населението са толкова очевадни. Трудно ми е да преценя дали парите, властта, или служебното положение са мотив за подобни деяния. Питам се докога ще мамят родителите, докога ще провеждат социална политика чрез измама!
– Законодателството гарантира ли, че частните фирми и НПО-тата като доставчици на социални услуги ще бъдат почтени?
– Внасянето на стоково-парични отношения в социалната сфера ще я превърне в това, което днес представлява здравната ни система. Тоест в една огромна черна дупка, където се изливат милиарди левове, а пациентите са все по-болни. Същото ще стане и с платените социални услуги. „Пазарът“ е несъвместим със социалната помощ.
– От министерството казват, че досега не се е спекулирало и че НПО-тата не работят с цел печалба.
– А парите под масата? А корупцията? А българските бебета за международно осиновяване? Защо тогава България е сред първите шест страни по брой на международните осиновявания, след държави като Китай, Русия, Индия, Турция и др.? Една от огромните слабости на Закона за социалните услуги и съпътстващите го 29 законови и подзаконови актове е, че с тях може да се спекулира. Те много лесно могат да бъдат опорочени и няма гаранции срещу това. До момента никой не е успял да издигне стена пред корупцията. Наивно е да се мисли, че ще успеем да изградим такава стена именно в социалната сфера.
– Има ли нещо вярно в опасенията, че законодателството ни копира норвежкото, а Норвегия губи делата за отнемане на деца в Европейския съд?
– Да, верни са тези опасения. Към момента от 34 дела Норвегия е осъдена по две. Другите се чакат през тази година. В рамките на месец и половина норвежката система за закрила на детето бе осъдена от Европейския съд, като голямото жури излезе с решение за преосмисляне и реформиране на цялостната им система за защита на правата на детето. Тоест всеки един български казус оттук нататък в Европейския съд ще бъде отсъждан на базата на тези прецеденти. И ако „бащите“ на нашия Закон за социалните услуги не го оттеглят, България ще плаща стотици хиляди евро глоби, защото на базата на тези прецеденти всички български дела ще бъдат загубени от държавата. Санкциите са неминуеми. Много по-разумно би било тези средства да се дадат на българските семейства.
https://www.168chasa.bg/article/7940984
1 Шейтанов, Вл. Европейският съд осъди Норве-
гия и ние ще плащаме огромни глоби. – 168 часа,
7.12.2019. Публикува се с разрешение
https://rod-bg.com/
сп. Прозорец
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2019 <<<
