
Попитах един познат от какво се страхува най-много. „В края на живота си, когато съм на смъртно легло, да разбера, че е имало нещо прекрасно, за което не съм знаел и от което не съм се възползвал“ – отговори той. И аз мислех за това преди – бих била ужасена в края на пътя си изведнъж да разбера, че е имало нещо добро за мен, но аз не съм се възползвала от него. Трагично е да не вкусиш от най-доброто, да го подминеш безгрижно и целия си живот да завиждаш на някои хора около теб, които го имат. И да ги наричаш прсто късметлии.
Аз съм една от „късметлиите“. Намерих доброто, най-прекрасното нещо, от което вкусвам всеки ден, и съм щастлив човек. Щастлива съм не защото живея в луксозна къща или карам луксозна кола, не защото мечтите ми са изпълнени, имам много приятели или съм призната, а заради това прекрасно нещо, което не ме подмина и от което вкусвам всеки ден. Това добро е милостта Божия. Тя е реална, очаква ни и е на разположение на всеки, който иска да я получи.
Какво е милост?
Една майка влязла при Наполеон, за да моли милост за сина си. Императорът й отговорил, че младежът е извършил едно престъпление два пъти и справедливата присъда за това повторно деяние е смърт.
- Но аз не искам справедливост – казала майката, – аз пледирам и ви моля за милост.
- Вашият син не заслужава милост! – отвърнал Наполеон.
- Но ваше височество – проплакала жената, – нямаше да бъде милост, ако той я заслужаваше. А това, което аз искам, е милост!
- И така, той пожалил сина на жената.
Милостта е незаслужен дар! Получаваме нещо, което не заслужаваме. Милостта е отмяна на справедливостта, отмяна на наказанието.
Добре – казал императорът, – ще му окажа милост.
- Защо тази майка получава милост за сина си? Какво се очаква от пледиращия, за да му бъде оказана милост? Майката от нашата история има правилно разбиране за това, коя е тя, кой е човекът, с когото говори, както и – какво заслужава и какво не заслужава синът й. Неправилното разбиране на тези неща кара човека да има претенции, да си мисли, че заслужава милост. Такива хора обаче няма как да я получат.
Представете си, че майката беше дошла при императора с думите:
- Абе, ти за какъв се мислиш? Как може да постъпваш така със сина ми? Той ти служи толкова години, а ти искаш най-безпощадно да му отнемеш живота заради някаква дреболия!
А ако не беше дошла при императора, както постъпват много други майки? Ако беше чакала той сам да отиде при нея? В края на краищата нейният син е дал толкова години от живота си, за да служи в императорската армия!
Тук виждаме неправилно разбиране за това, в каква позиция е пледиращият спрямо императора, за това в каква позиция е онзи, който единствен има властта и правото да помилва един човешки живот, както и за това, какво заслужава виновният. В резултат на подобни изкривени представи се пораждат необосновани претенции и най-лошото е, че вместо милост резултатът е смърт и заслужено наказание.
По какъв начин можем да предразположим Божието сърце, както прави тази майка? Какво трябва да разберем, за да бъдем чути и помилвани? Какво се изисква от човека, за да му окаже Бог милост? Или Бог раздава Своята милост наляво и надясно, за всички хора? Кое кара Божието сърце да помилва виновния, да отмени присъдата, да даде добро вместо злото, което заслужаваме? Бог дава милост на всички и повече милост на хората с правилно разбиране за себе си, за Него и за наказанието, което е справедливо да понесат.
Както в случая с императора, когато търси милост, човек трябва да се обърне към онзи, който има право и власт да му я окаже. Ако майката на виновния се беше обърнала към слугата на императора или към друг човек, който няма нито правото, нито властта да помилва сина й, едва ли нейната молба би била удовлетворена. Също така е важно човек да осъзнае кой е той пред Бога, да разбере, че е грешен и не заслужава да влезе в присъствието на святия Бог. Трябва да имаме правилното разбиране за това, какво заслужаваме да получим (смърт) и какво – не (милост, която е незаслужен дар). Когато си даваме сметка за всички тези неща, молбата ни ще бъде изказана с дълбоко смирение, а не с претенции към Бога.
Нека видим още един човек, който се обръща към Бога за милост. Случаят е описан в Лука 18:35-42: „А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: „Какво е това?“ Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: „Иисусе, Сине Давидов, помилвай ме!“ Тези, които вървяха напред, го смъмриха, за да мълчи; но той още по-високо викаше: „Сине Давидов, помилвай ме!“ Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато онзи се приближи до Него, го попита: „Какво искаш да ти сторя?“ Той рече: „Господи, да прогледам.“ Иисус му рече: „Прогледай! Твоята вяра те спаси.”
Защо молбата на слепеца е удовлетворена? Той идва при своя Бог с правилното разбиране за себе си, за всемогъщия и святия Бог, единствения способен да го спаси, и Го моли за милост, защото осъзнава, че не заслужава дара, за който моли.
Бог не е Наполеон, нито милостта Му е като Наполеоновата. Божията милост е много повече от човешката, тя е съвършена и Бог я дава на всички. На абсолютно всички: на добрите и лошите, на тези, които я искат, и на тези, които я пренебрегват. Защото всички сме много скъпи за Бога – дори когато не ценим, не търсим и не осъзнаваме скъпоценната милост, която Той проявява към нас. В Библията се казва, че Бог дава дъжд и слънце на всички хора, както на добрите, така и на лошите. На някои Той дава повече милост, на други – по-малко, на всеки според търсенията му.
Кой човек е милостив?
Ето защо милостив може да бъде само онзи човек, който е преживял милостта Божия, изпитал е вкуса и насладата на незаслужения дар. Да бъде истински милостив може само този, на когото е въздадено не според заслуженото, а според Божията милост. Милостта е способна да промени човешкото сърце, справедливостта никога не променя сърцето. Милостивите хора са променени заради незаслужения дар, който са получили. Те не спират да дават незаслуженото на хората около тях, защото имат дълбокото разбиране, че и те, като грешни и отделени от Бога, са получили незаслужено от небесните дарове.
Има две групи хора. Едните са преживели и вкусили, осъзнали и оценили милостта Божия, в резултат на което искат и получават повече милост. Другите също получават милост от Бога, но не я ценят и не търсят повече милост. Всеки сам избира от кои да бъде. Въпросът е един: Какво искаш? Какво те задоволява – повече или по-малко милост?