Има много държави, в които хората копнеят да дойдат миротворците – силни, въоръжени мъже с каски, обучени да въдворяват ред и спокойствие. Този образ ни е познат от много филми и видеоигри, но всъщност е съвсем реален. Може ли обаче човек с оръжие да се нарече миротворец? Мирът не означава само липса на война и насилие. Мир трябва да има и между самите нас, в отношенията ни, в поведението ни един към друг.
Нормално е да се борим за спокойствие и ред там, където има война и насилие, но аз искам да погледнем към нашия дом. Нека видим какво става у дома, където има „мир“, тук, в България, в нашия град, квартал, в нашето училище. Ние живеем в държава, където има ред и спокойствие. Но така ли е в действителност? Колко често четем статии или гледаме репортажи за побои в училище, насилие между децата, посягане на авторитети като учител, възрастен човек, полицай, дори родител. Такава агресия не съответства на виждането за мир. Имаме все по-голяма нужда от помощ, за да запазим мира, а кой може да помогне? Може би трябва да поканим герой като Рамбо? Но как да се бориш срещу агресията с агресия, да отвръщаш на злото със зло? Има ли смисъл? В Библията се казва: „Не въздавайте на никого зло за зло“ (Римл.12:17), а този, който ни учи как да направим това, е истинският Миротворец – Иисус Христос.
„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9). Много юноши и младежи през голяма част от времето си мислят за всякакви безсмислени неща. Но сякаш не ги интересува мирът у самите тях, нито начинът, по който говорят и се държат с околните. Повечето хора излъчват и сеят агресия и неприязън към всичко около тях заради стреса и всекидневните натоварвания, на които са подложени. Търсят ли обаче решение на този проблем? По-скоро се заблуждават, че всичко е добре. А точно в този момент трябва да извикаме Миротвореца.
В живота на Иисус има много ситуации, когато е заплашван, гонен и поругаван, но Той не се спира пред всичко това. Христос продължава да носи мира в Себе Си, докато изцелява и прощава греховете на хората. Неведнъж Той умиротворява цели тълпи, но не с оръжие, а с казана дума. Ако се научим да говорим като Него, да постъпваме като Него и изобщо животът ни поне малко се доближи до Неговия, нашите души ще бъдат смирени и ще носим мир: „Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29). Самият Господ ни дава рецептата как и ние да станем миротворци. На практика това не е лесно. Трудно се учим да не отговаряме, когато ни ядосат, да не ругаем, да уважаваме по-възрастните, да поздравяваме. Но ако не можем да променим това, наистина оставаме в състояние на враждебност и агресия. Смирението е далеч от нас и ако не се доближим до Този, Който носи мира в Себе Си, не можем да се наречем „Божии синове“. Приемем ли Христос обаче, за нас това обещание става все по-реално.
Откакто аз самият открих образеца за умиротворение и го приех в живота си, съм променил много от нещата, които водеха към размирие в душата ми. Все още имам да променям и изграждам, но всеки ден изпитвам огромна радост от това, че се уча от нашия Спасител. Когато се разхождам, често срещам младежи. Наскоро видях една група, която крещеше неистово. Помислих, че се е случило нещо, а те празнували своя абитуриентски бал. Но не приличаха на празнуващи, а по-скоро – на скандиращи преди битка. Все повече млади хора се отегчават от живота, от училището, от всички занимания. Това избликва у тях като едно агресивно и нападателно поведение. Младежите и юношите се превръщат в оръдия за насилие и похот. А просто трябва да повикат на помощ Миротвореца. Този, Който ни учи и ни помага да бъдем умиротворени първо с Него, после с нас самите и с всички хора. Ако Го последваме, ще получим блаженството да се наречем миротворци, като му дадем да сътвори мир първо в нас, а и ще се наречем с Неговото име – Божии синове.
