Сп. „Вера и жизнь“
Четиво за2 мин.

Ако сте здрави, вие притежавате несметно богатство! За да го съхраните, приемете този съвет: редовно ползвайте лекарствата, които съм изпробвала лично. Действат безотказно!

Тези лекарства не могат да се приготвят или купят. Те са неосезаеми, безтегловни и невидими за окото, но притежават чудодейна сила – създават прекрасно настроение, вдъхват бодрост и оптимизъм, правят човека привлекателен, приятен и симпатичен. Те са особено полезни за семействата. В личните взаимоотношения вършат чудеса – премахват обидите, помагат за изграждането на взаимоотношения, които дори ако любовта е пламенна, невинаги възниква веднага…

Тези лекарства са думите! Да, да. Думите са лекарство. Ето някои от тях: „Как се чувстваш, мили?“ или „Ако ти е неприятно, няма да говоря толкова високо“, или „Скъпи, извини ме за закъснението“. Има много подобни фрази.

Във всеки случай от устата ни избликват именно онези думи, които идват от сърцето. Нека в сърцата ни се раждат добри, топли и светли думи. За нас, християните не може да бъде иначе. Ако не е така, трябва да изпитаме себе си.

Думите-лекарства се допълват от погледа и усмивката. Когато човекът, с когото разговаряте, гледа намръщено или настрани, не очаквайте нищо добро! Нашият поглед има разрушително или насърчително въздействие върху събеседника. Християнинът трябва винаги да гледа събеседника си добронамерено. Очите са огледало на душата.

И така, чудесните лекарства се състоят от думи, интонация, поглед, усмивка.

Дозировката е по ваша преценка.

Сп. „Вера и жизнь“

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2025 <<<


СПОДЕЛИ