Ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира (Ис. 9:6).
ВСЕОБЩАТА НУЖДА ОТ ИЗЦЕЛЕНИЕ НА ДУШАТА
Грехът довежда Адам до смъртта, както казва Бог: „В който ден вкусиш от него [плода на дървото за познаване на доброто и злото], непременно ще умреш“ (Бит. 2:17). Адам не умира физически, но умира духовно и „чрез греха… смъртта преминава във всички хора“ (Римл. 5:12). А след духовната смърт неизменно идва физическата. Веднъж вкусило от злото, човечеството вече не може да се откаже от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Грехът е разрушил и е променил цялата природа на човека. Светът е нелечимо болен: „цял свят лежи в злото“ (I Йоан 5:19). Но независимо от всички беди, към които води грехът, той има своите апологети и учители, които „се грижат“ за душите и раздават наставления, подобни на съвета на змията: „Не, няма да умрете… и ще бъдете като богове“ (Бит. 3:4-5). Хората са се лишили от разума си и иронията е, че „наричайки себе си мъдри, те обезумяха“ (Римл. 1:22). Това е безумието в одеждите на мъдростта. И въпреки че „няма мъдрост, няма разум, няма кроеж срещу Господ“ (Пр. 21:30), човечеството упорито продължава да търси полза в съвета на змията.
Една от проповедите за лъжеучителите, която чух още в студентските си години, започна с много тъжна история, която искам да споделя.
„През зимата по една от безкрайните сибирски железопътни линии, при сковаващ мраз от минус четиридесет градуса, се движел обикновен съветски влак. В овехтялото купе пътували жена с бебе и мъж на средна възраст. Когато кондукторът донесъл чай, жената го помолила да я събуди през нощта, преди влакът да пристигне на нейната гара.
Разбира се! Не се притеснявайте, непременно ще ви събудя – отговорил любезно той.
Спътникът в купето също казал, че познава тези места и може да покаже на младата майка къде трябва да слезе. Настъпила нощта, разговорите стихнали, колелата на влака потропвали равномерно.
След няколко часа, посред нощ, влакът започнал да намалява скоростта си и накрая спрял. Мъжът се събудил, погледнал часовника си, побутнал жената и казал:
Госпожо, това е вашата спирка, трябва да слизате.
Тя станала бързо, облякла лекото си палтенце, взела детето и излязла в коридора. Вратата на вагона не била заключена и жената слязла на снега, като притискала детето към гърдите си. Влакът потеглил и постепенно набрал обичайната си скорост. След няколко часа в купето надникнал кондукторът.
А къде е жената с детето? След половин час трябва да слиза – казал той.
Тя вече слезе – промърморил събуденият мъж.
Как така слезе? Кога? Къде?
В два часа през нощта, там, където имаше спирка…
Но това беше спирка по техническа причина! – възкликнал кондукторът. – Там няма никаква гара, няма хора! Минус четиридесет градуса е! Очаква я сигурна смърт!“
В наше време мнозина поемат лесно ролята на съветници, които знаят истината. Те заемат позицията на учители, без да се интересуват от последствията на своите съвети. Но колко много може да значи за душата един съвет и колко силно може да повлияе той върху бъдещето на човека и дори върху неговата вечна участ! Нима не чрез „добрия“ съвет на змията Ева е била хваната в плена на греха? Нима Адам е бил наказан не поради това, че „е послушал гласа на жената“?
ЧУДЕН СЪВЕТНИК
Учението за Бога е сърцевината на цялата Библия. Но е удивително, че Духът винаги ни разкрива Бога във връзка с нещо, което се отнася за човека. Всяко Божие име има смисъл по отношение на човека и изявява качество, жизненоважно за него. Бог е Творец и ние като творение зависим от Него. Той е любов и ние трябва да отразяваме Неговото милосърдие. Още едно удивително качество срещаме в името Месия: Чуден Съветник. Ако светът е паднал в грях заради хитрия съвет на сатана, не е изненадващо, че изцелението и възстановяването на хората също стават чрез съвет, но от Онзи, чието спасително Слово възражда за живот. Ако светът е погинал чрез съвета на дявола, животът идва при нас, защото „Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината“ (Як. 1:18), чрез словото на благовестието. Творецът не е оставил хората без надежда. Още преди да обяви наказанието за нечестието на Адам и Ева, Бог дава обещание за техния Потомък, Който ще порази змията. Това обещание неизменно се повтаря в много следващи пророчества и чрез надеждата за неговото изпълнение придобиват мир с Бога всички, които Го търсят. И обещанието се изпълнява чрез живота, смъртта и възкресението на Христос. Смъртта е победена. Злобата на сатана е потъпкана с евангелската вест!
ВСЕКИ ОТ ТЯХ ЩЕ БЪДЕ КАТО ЗАЩИТА ОТ ВЯТЪР
„Ето, Царят ще царува по правда и князете ще управляват по закон; и всеки от тях ще бъде като защита от вятър и подслон за лошо време, като водни извори в степи, като сянка от висока скала в жадна земя“ (Ис. 32:1–2).
В тези стихове има четири прекрасни образа за служението на любовта. Самият Бог описва характера на служението, към което Той призовава Църквата. Иисус ни дава пример за това служение. Вятърът на живота може да бъде толкова опасен – неговите пориви понякога събарят човека. Но Божите деца трябва да бъдат един за друг като убежище в нещастията, като топло скривалище по време на леден дъжд.
Ако сме искрени, ще се съгласим, че Господ никога няма да ни остави без грижата за нас, която е внушил на другите. Някой е пожелал да сподели с нас благовестието, някой ни е призовал към покаяние, някой ни е помогнал да разберем Писанието и да израснем в благодатта, някой ни е насочил да открием дарбите си и призванието си. Божите деца са един за друг като воден извор в суха, камениста земя.
ДУШЕГРИЖИТЕЛСТВО
Душегрижителството е грижа за душата или любещо увещание и вразумяване, което е част от служението на Църквата и действие на многообразната Божия благодат, дадена на вярващите наред с проповедите, поучението и наставничеството. За разлика от проповядването, душегрижителството се осъществява най-вече в лични беседи, а за разлика от ученичеството, то е ограничено с временни задачи – решение на конкретни сърдечни проблеми. В широк смисъл душегрижителството отразява онова влияние, което хората оказват върху мислите, желанията и решенията на другите.
Душегрижителството е служение в Църквата. То принадлежи на Църквата. Никакво наставление в света не може да докосне онази дълбочина на човека, която достига Божието слово. Остро като двуостър меч, то прониква така, че разделя душата от духа, стига до самите основи на нашата поквара и извършва там своята изцеляваща работа. Светът се опитва да се справи с последствията от греха, но е напълно неспособен да види причините за него, които се коренят в оставянето на Бога и поклонението на нещо сътворено (Римл. 1:25).
Дитрих Бонхьофер, израснал в изтънчената съвременна психологизирана култура, възприел психотерапевтичната практика на големите психиатри от XX в., стига до следния извод за знанието и мъдростта, които имат решаващо значение в живота ни: „Най-опитният психолог или познавач на човешката природа знае много по-малко за човешкото сърце и от най-непросветения християнин, който живее в подножието на Христовия кръст. Най-голямата психологическа проницателност, способност и опит са безсилни да разберат едно: какво е грехът. Светската мъдрост знае, че има скърби, немощи и неуспехи, но не знае, че има човешка нечестивост. Така тя не разбира, че човекът може да бъде погубен само от своя грях и да бъде изцелен само от Божията прошка. Единствено християнинът знае това. В присъствието на психиатъра мога да бъда само болен човек. В присъствието на брата християнин смея да бъда грешник. Психиатърът трябва първо да изследва моето сърце, но той никога не може да измери неговата истинска дълбочина. Братът християнин, когато ме види, съзнава: „Това е същият грешник като мене – нечестив човек, който иска да се изповяда и жадува за Божията прошка“. Психиатърът ме оценява, като че ли Бог не съществува. Моят брат ме вижда такъв, какъвто съм пред Бога, Който съди и проявява милост благодарение на кръста на Иисус Христос“.
В определен смисъл ние всички сме болни и се нуждаем от изцеление, защото грехът е най-големият проблем на всеки човек. Според Божието слово всеки от нас се нуждае от изцеление на душата чрез наставление във вярата. От друга страна, всеки вярващ е призован да служи като душегрижител. „Вие сте солта на земята… Вие сте светлината на света“ – се казва в Мат. 5:13-14.
Днес, както във времената на пророк Малахия, чуваме светът да проповядва: „Напразно е служенето на Бога… Ние смятаме надменните за щастливи“. Но въпреки тези повсеместни съвети, хората, които се боят от Бога, си казват един на друг, както в онези времена: „Внимава Господ и чува това“ (Мал. 3:14-16).
Търсещите Бога не бездействат, а „СИ КАЗВАТ ЕДИН НА ДРУГ“, те се срещат, насърчават се и се наставляват за надежда в Бога. Това е всъщност истинската грижа за душата. „Защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Иисус Христос“ – пише ап. Павел и обобщава: „Поради това увещавайте се помежду си и се назидавайте един друг, както и правите“ (I Сол. 5:9, 11).
Алексей Толочянц
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2019 <<<
