Тревата изсъхва, цветето увяхва, а словото на нашия Бог ще пребъде вечно.
Ис. 40:8
Като християни ние вярваме и твърдим, че общуваме с живия Бог и че Той е дал на света откровение за Себе Си чрез Своето Слово, което преди всичко има за цел да установим лични и близки отношения с Него. Свещеното Писание е истинното, пълно и завършено откровение на Бога, което Той е дал на човечеството.
Вярваме, че Библията, състояща се от книгите на Стария и Новия Завет, във всичките си части представлява боговдъхновено Божие Слово, независимо от нашето отношение към него. „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата“ (II Тим. З:16).
Така Свещеното Писание е източник на богопознание, основа и показател за нашата вяра и поведение. Чрез Библията ние познаваме истината и определяме всичко, което не е истина. Божието Слово е стандарт и еталон за абсолютната истина. Затова чрез него се определя истинността или лъжливостта на всяко нещо в този свят.
Бог е Авторът на Библията, ето защо ние сме твърдо убедени, че откровението, което са получили писателите на различните библейски книги чрез водителството на Светия Дух в продължение на много векове, е изключително важно и необходимо за човешкия род. Така своя висш авторитет Свещеното Писание придобива не от хората, нито от Църквата или традицията, а от самия Бог. „Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което добре правите, че давате внимание като на светило, което свети на тъмно място, докато се развидели денят и изгрее зорница в сърцата ви, като знаете първо това, че никое пророчество в Писанието не е собствено (на пророка) тълкуване на Божията воля. Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, а светите Божи хора са говорили просветявани от Светия Дух“ (II Пет. 1:19-21). В оригиналния си текст Библията е напълно и дословно боговдъхновена, тя е непогрешима в своето изложение на всичко, за което се отнася.
Защо е необходимо да се говори за изключителната важност и актуалност на Божието Слово в наше време? В своето развитие обществото ни е направило гигантски крачки напред от времето на Реформацията. Осведомеността на човека, неговото интелектуално ниво в XXI в. са несравними с познанията на предишните поколения. Но за съжаление неговото духовно развитие в много сфери води до неправилно и често антихристиянско разбиране и възприятие на Библията. Високото ниво на образованието, новите научни изследвания и открития като че ли би трябвало да утвърждават фундаменталните принципи на християнската вяра. На практика обаче сме свидетели на високомерно отношение към Писанието. „Библията е остаряла“ – казват мнозина интелектуално издигнати наши съвременници. Днес са модни нови тенденции, които сочат, че светът е затънал в антихристиянска философия и е отстъпил от Истината. Често съжителстват взаимноизключващи се явления, които доминират и влияят пагубно на нашата цивилизация.
Човекът оспорва Божието откровение, като се опитва по всякакви начини да го замени със свои методи. Например за разрешаване на вътрешните конфликти се използват методите на психоанализата. Но в действителност без Свещеното Писание психологията сама по себе си не може да излекува душата на човека. Тя е ограничена – способна е да изучава поведението на хората, а не тяхната природа. Извън Божието Слово и Светия Дух няма решение на нито един психологически проблем. Само Бог познава душата и само Той може да я промени или излекува.
Християните знаят, че Писанието е пръв и главен помощник за решаването на каквито и да било проблеми. „Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми“ (Пс. 118:105).
Друга опасност, която застрашава съвременния човек, е мистицизмът. Жаждата за съкровено и тайнствено преживяване действа като духовен наркотик. Духовната реалност се възприема извън Библията и човешкия интелект. Хората търсят истината в самите себе си, отдават голямо значение на своите чувства, на интуицията си и на други вътрешни усещания. В мистичната практика източник на истината са вътрешните преживявания, а не Божието откровение, дадено чрез Писанието.
Днес тази философия се пропагандира особено от движението Ню ейдж и тя поразява не само Изтока, а и Запада. При такова възприятие Свещеното Писание се смята за повърхностно и опростено. Благовестието за спасението се оказва нещо непривлекателно и твърде наивно, на което няма нужда да се обръща внимание. Съкровеното мистично знание, предлагано от последователите на индуизма или будизма, изглежда по-„сериозно” за „прогресивните“ хора в християнските страни. Според тях от тук следва, че Библията се е изчерпала и е станала неактуална за съвременния свят.
Пореден проблем на нашето време е прагматизмът и стремежът към комфорт. Всичко, което не действа в момента и не задоволява моите търсения, всичко, което не ми носи удоволствие и радост, се подлага под съмнение и не се приема като ценност. Хората предпочитат външните, лесни методи за постигане на успех и разрешаване на проблемите. Те не са склонни да се грижат за своето вътрешно просвещение чрез познаването на Божията истина. Библейските принципи се оспорват и подиграват. Вместо това се предлага живот без болка и страдание. Библията се възприема избирателно, спекулативно, а това означава, че човек не може да бъде просветен от истината, не може да я приеме такава, каквато я изявява Бог. За „прогресивните“ хора от нашето съвремие категоричните библейски твърдения звучат нетолерантно, радикално, дори фанатично и опасно. „Библията е само един от пътищата за откриването на истината и съдържа само част от нея. Тя не може да претендира за абсолютна изключителност, следователно няма как да бъде единствен критерий за познаването на Бога“ – възразяват постмодернистите. Според тях всеки от нас е свободен да има своя собствена истина и това е напълно нормално. Не е задължително убежденията ни да са съгласувани с Божието Слово.
За нас, християните от XXI век, е много важно да изследваме Свещеното Писание, да му вярваме и да живеем според него. Така ще бъдем благословени от Бога и Той ще ни даде успех в живота. „Да не се отделя от устата ти тази Книга на Закона; поучавай се от нея денем и нощем, за да изпълняваш точно всичко, написано в нея: тогава ще имаш сполука в пътищата си и ще постъпваш благоразумно“ (Иис. Нав. 1:8).
Нашето пълноценно духовно и интелектуално развитие зависи от това, доколко приемаме и изпълняваме Божието Слово. Ето защо принципът на Реформацията: „Sola Scriptura“ („Само Писанието“) е преобразуващ в живота на всеки християнин, на Църквата и на обществото като цяло. Само Библията може да промени човека по най-кардинален начин. „Защото Божието слово е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, преценява помисли и сърдечни намерения“ (Евр. 4:12).
Нека не забравяме, че в Библията имаме всичко, което ни е необходимо. Чрез тази Книга ни говори самият Бог.
