Снощи чух президент на съседна държава да казва публично пред свои симпатизанти (според превода на EURONEWS): „Само ако някой наруши условията, камък върху камък няма да остане и една глава няма да остане върху раменете им!“ И това е човек, който днес предлага да бъде миротворец между две враждуващи християнски страни. Думите му ме възмутиха и ме провокираха да се обърна към моите сънародници с поздрава: „Честита политическа, религиозна, икономическа и социална свобода, българи!“.
Нека благодарим на Бога за всички тези, които се бориха и проляха кръвта си за освобождението на нашата малка, но много красива земя. В тази земя аз като бесарабски българин живея повече от 30 години и с времето все повече я опознавам и обиквам. За жалост, тя не е оценена от всички, които живеят тук, не я пазим, а често с отношението си доказваме, че не я заслужаваме. Исторически България преминава през различни етапи на политическо, религиозно, социално и икономическо влияние, тормоз, потисничество, заради които и моите прапрародители са се преселили в друга държава, така че имам с какво да сравнявам. Там, където са се преселили, се е наложило буквално да се окопават в земята в землянки, като семена, хвърлени в почвата, от една страна, с цел да запазят живота и вярата си, най-доброто, което били взели от родината, а от друга страна, за да „възкръснат“, да се изправят и да дадат бъдеще на своето потомство да расте свободно. Тук мога да пиша много, но завършвам с едно: дано никой повече да не преживява тяхната съдба! Дано никога вече да не настанява в България такова чуждо „присъствие“, нито да се налага подобно преселване!
Ние сме свободни днес. Политическата си свобода трябва да ценим не само на 3 март или 22 септември, но още по-важно е правилно да се ползваме от нея, да не се поддаваме на чужди политики и идеологии, като радикален ислямизъм, неолиберализъм и други, налагани отвън, да я опазим от тези, които много обещават, красиво говорят с ласкателни думи и изкуствени усмивки, а отвътре са крадци и продажници, както и Христос казва за такива: „по плодовете ще ги познаете“. Социално също сме свободни: никой не може да се оплаче, че е ограничаван или подценяван по полов, възрастов или етнически признак. Икономическата свобода на българина днес, независимо че не е лесно в най-бедната държава от ЕС и има много какво да се желае, също я има. Сега у нас е възможно човек да се образова и реализира, да твори и изгражда, да се труди и да се издържа. Пиша тези редове като човек, който знае какво е да си лишен от правото да следваш висше образование, от правото да работиш там, където ти харесва. И защо? Поради религиозните ми убеждения. Също поради своя къртовски труд „богатите“ ми родители бяха екстрадирани в Сибир за 8 години като кулаци. А аз днес, в свободна България, успях да завърша три висши образования след 40-годишна възраст и работя и служа по призванието ми от Бога.
Религиозната свобода у нас също е факт. Бихме желали нещо повече, естествено, но дано опазим и това, което имаме. А имаме право да споделяме вярата си с всички законосъобразни средства, никой не ни наказва за „прозелитство“. Днес у нас християни работят като преподаватели, лекари, заемат общественозначими държавни позиции и никой не ги пита за техните убеждения. Това преди 30 години беше немислимо, особено в СССР. Днес дори медиите проявяват интерес и показват живота и вярата ни в свои предавания. Като човек, повярвал по време на атеистичния комунизъм, преследван и съден за християнски възгледи и дейност, мога да направя обективно сравнение и убедено да насърча българите да се възползваме от своята свобода правилно, навреме и да помним – това е моята молитва.
Скъпи мои сънародници, поради всичко казано Ви призовавам – нека търсим днес истинската свобода, която имаме в Иисус Христос, за да бъдем Христови. Искам да Ви припомня думите на един българин, които звучат тъжно актуално и днес: „Заробен човек не значи човек, комуто деспот някакъв връзва ръцете и ограничава волята и начинанията. Човек може да е с развързани ръце, да се държи волно и независимо – и да бъде раб. Казваме раб, а не роб. Роб… е физическият заробеник. Раб… е духовният заробеник, робуващият на пороците. Рабът може да не бъде роб: това обстоятелство обаче не го прави волен… Българинът не е свободен: българинът е само освободен. Жално е, че тази истина не е смогнала още да си пробие път в България“ – пише Стоян Михайловски (1856 – 1927).
Дори във всички социално-политически сфери на нашето общество да имаме свобода – на избор, на убеждения, на действия, ако не сме свободни от старата греховна природа чрез жива вяра във възкръсналия Господ, тази свобода не ни ползва. За жалост обществото ни днес продължава да е духовно-нравствено болно и да робува на своите страсти, похоти и зависимости. И най-жалък е фактът, че на освободения гражданин от свободна България днес му харесва греховното робство. А това значи, че няма никакво желание да е СВОБОДЕН, което вече е трагедия – лична, обществена, национална…
Рабството на греховната природа в едно сърце, изпълнено със завист, алчност, кражби, клевета, омраза, гняв, убийство, прелюбодейство, опорочава всички добри свободи, които имаме днес. Те могат да бъдат правилно ползвани, оценени, опазени само от истински свободни личности, не раби по Михайловски. Но кои са те? Отговорът на Христос гласи: „Ако Синът ви освободи, наистина ще бъдете свободни!“.
Честита свобода в Христос на тези, които са свободни!
И голяма питанка към останалите освободени българи:
свободни ли сме, търсим ли и желаем ли истинската свобода?
3 март 2025
