Начало Иван Вълков Иван Вълков - статии Честита Нова 2015 г.

Честита Нова 2015 г.

Четиво за9 мин.

Скъпи братя и сестри, скъпи приятели, скъпи сънародници, честита Нова година!

Тази година напълно осъзнато пиша новогодишния поздрав с малко закъснение. Хората по света си честитят Новата година, преди да са навлезли в нея, а не всички поздравени успяват да я посрещнат. Буквално минути преди часовникът да отбележи 24:00, десетки млади хора в Шанхай не успяха да преминат тази граница и останаха в старата 2014-а завинаги – останаха в историята на безумието и хаоса, на заблудата и измамата. (Те загиват при блъсканица в навечерието на 2015 г., когато се втурват да събират фалшиви долари, пръснати от покрива на висока сграда.)

Но ще оставим тази трагедия да се възприема от някои като случайност, подобно на падането на Силоамската кула, избила десетки, за което споменава Христос в Евангелието от Лука (13:4). На въпроса на учениците защо се е случило това Той отговаря, че всички ще загинат така, ако не се покаят. И няма значение кога ще загинат – преди Нова година, по време на посрещането й или после. Това са знаци за всички времена и поколения като предупреждение от Бога към нас да спрем поне за миг и да се замислим, да си зададем въпроси и да си отговорим.

В тези празнични дни, когато и от страна на държавата се даде възможност човек да празнува, да се радва на Рождество Христово, да се повесели в навечерието на Новата година, мисля, че за новородените Божии чеда най-полезното е да намерят време да се уединят и да си направят един анализ, равносметка пред себе си и Бога. Да разгледат миналата година, как е преминала, в какво са успели и в какво – не, къде са останали само с желанието да променят нещата и поради какви причини нищо не се е променило.

Първото, което искам да напомня, е, че ако сме търсили в тези празнични дни само развлечение и веселие на плътта, нека видим какъв е резултатът от това и как то впоследствие се отразява през цялата година. Нека бъдем честни и в уединение с Бога да се попитаме доколко се наситиха нашите души от тези дългоочаквани празнични моменти и мигове. Удовлетворени и задоволени ли сме и, главното, успяхме ли да запазим мира, който ни е подарен от Христос. При наблюденията си над живота на хората видях нещо, което намерих и в Библията още през юношеските си години: „Весели се в младостта си, младежо, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи където сърцето те тегли и където ти видят очите; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд“ (Екл. 11:9). Тази истина се вряза в сърцето и съзнанието ми, тя стана за мен мярка в живота ми, чрез която постоянно се вглеждах и проверявах как изграждам себе си като християнин.

Нека заедно да поразсъждаваме за тази истина. Когато човекът се посвещава само на това, да весели сърцето си със земни удоволствия, стига до безумие като Навал, а краят му е смърт (І Цар. 25 гл.). Неговият живот става като на цар Валтасар, който има всичко и си мисли, че му остава само едно – да пийне от чашата, взета от Господния храм. Тогава ще е стигнал върха на щастието и славата. Но с това свършва не само веселието и развлечението, а и самият му живот. Така пада цялата Вавилонска империя, която не е създавал той, а дядо му Навуходоносор. Когато Валтасар вдига тост (да предположим, по време на някой празник, а защо не и при посрещане на Новата година), той вижда една човешка китка на бялата стена пред него, която написва: „Претеглен си на везните и си намерен твърде лек“ (Дан. 5:27). Несъмнено онзи, който се предава на развлечения и веселие, е много лек.

Ако разгледаме накратко съдбите на още някои исторически личности, можем напълно да се съгласим с ап. Яков: „Никой, когато е в изкушение, да не казва: „Бог ме изкушава“, защото Бог от зло не се изкушава и сам не изкушава никого, но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт. Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя. Всяко дадено добро и всеки съвършен дар идва от горе, слиза от Отец на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна“ (1:13-17). А тези дарове са мирът, покоят и радостта в Светия Дух, които са белег на Царството Божие. Те нямат нищо общо със земните и светските развлечения и удоволствия, но единствени дават дълбоко удовлетворение в духа и душата, покорени на духа и благодатта от Божия престол.

Светското веселие и развлечение винаги е било плод на плътските страсти, които, като се разпалят, никога не се задоволяват с постигнатото, а набират една психофизическа инерция – искат още и още по-силна доза удоволствие, докато в миг стават неконтролируеми от съзнанието и волята на човека, да не говорим за съвестта и духа му, които са доста потиснати и доведени до душевна депресия и духовна смърт. Такава е последователността на всяка нарко-, алкохолна, сексуална, хазартна, интернет и други зависимости.

Ето още един пример – цар Ирод Антипа, като се развеселява по време на празника, у него се разпалват всичките му страсти. Историческите факти говорят за неговото „величие и могъщество“ (въпреки че това е много субективно), но да видим докъде стига той, когато получава бурни овации и комплименти, които предизвикват и бурни емоции. Всички почести и слава – тогавашните фойерверки – са насочени към него. И не само това, той отнема жената на брат си Филип – Иродиада, – като осъзнато нарушава и в това Закона на Мойсей. Ето защо го изобличава Йоан Кръстител: „А четвъртовластникът Ирод, изобличаван от него [Йоан Кръстител] заради братовата си жена Иродиада и заради всичко лошо, което бе направил Ирод…“ (Лука 3:19). Изведнъж Ирод Антипа си спомня, че има още нещо, което трябва да постигне, още един забранен плод, който трябва да откъсне и да отхапе от него поне във въжделените си помисли. Това е дъщерята на жена му, която изиграва пред него еротичен танц. Дяволът му внушава, че тук е черешката на тортата, откъснеш ли нея, ще си напълно задоволен и ставаш истински цар, който може да си позволи всичко. Между другото днес все по-често се разпространяват реклами от типа: „Изживей мига!“ или: „Живей за мига!“ Изпълняват се думите на ап. Йоан: „Защото всичко, което е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, – не е от Отец, а – от този свят“ (I Йоан 2:16).

И така, Ирод осъществява и тази цел, а това го омайва още повече, съвсем му отнема разума и той започва да обещава и да раздава дори половината царство. Тук „приятелят“ му сатана, който го довежда до това състояние, му поднася друг миг за изживяване – отсечената глава на пророка, поискана от жената на Ирод чрез угодилата му нейна дъщеря Саломия. Както при всички съдби, подчинени на закона на греха и смъртта, развръзката не подминава и Ирод. Животът му изведнъж се променя и преобръща и тази „черешка“ вгорчава душата му. Всички удоволствия и наслади от сладострастието се превръщат в жлъч, от която вътрешностите му се свиват и се разпалва друг огън, който го изгаря. Това е краят на всичко: семейството, царството и живота му. Историята свидетелства, че той умира в затвор далече от родината си. Чрез обезглавяването на пророк Йоан Ирод обрича на смърт своята собствена глава. Въпросът е кога и при кого се е случвало по време на необуздано светско веселие и забавление да получаваш мир в сърцето, да не говорим за мир от Бога. Обратно, свидетелствата неизменно са за оттегляне на благодатта, губене на мира, изпадане в тревожност поради чувство за вина и безпокойство от причинените болки на душата. За светските хора всичко това най-често завършва с депресия и колегите психолози се надпреварват да препоръчват методи за излизане от нея.

И така, честита Нова година на всички! Обаче да не забравяме, че ако влезем в нея със старите дрипи на греховната си плът, нищо ново няма да ни се случи, независимо от тостовете и пожеланията, които сме приемали или отправяли.

Пожелание за възрастните

Нека влезем в тази нова година без стария начин на живот, с който сме свикнали, който сме обикнали и дори се страхуваме да го изгубим. Нека влезем без негативните черти на характера си, на амбициите си, на ината си, на гордостта си, на празното си самочувствие. Нека се отърсим от всякакъв ропот, недоволство, негодувание, завист и омраза и нека влезем със смирено и благодарно сърце, съкрушено и открито за Божията благодат, която носи съвършените дарове от Отец.

Пожелание за младите

Нека тази година да отхвърлим всички плътски страсти, които ни завличат чрез всякакви дяволски измами в съвременния свят, въоръжен технологически за тази цел. Нека изберем пътя на мира, който идва от небето, който идва след победата над всички увлечения и пристрастия. Тук не става въпрос само за тежка зависимост например от алкохол, наркотици, богатство, интернет и т.н. Достатъчно е да сме зависими от човешкото мнение, от страстта да сме уважавани, почитани, забелязвани, признати и други егоистични настроения, които подхранват старата ни природа и я правят способна да доминира над нашия новороден дух и да го умъртвява, така че не само да се лишим от божествения мир, но и да изгубим покоя и радостта на спасението, така ценни за всеки от нас, защото са белег на присъствието на Божието Царство в сърцето ни. А дяволът и всички демонични сили се стремят именно към това: дори ако сме придобили веднъж този дар от Бога, впоследствие да го изгубим или да се лишим от него.

Нека влезем в новата година с желание за победа над сатана чрез пост и молитва, които са най-силното оръжие в духовната битка, но и най-слабото звено в нашия живот. Не забравяйте думите на ап. Йоан: „Пиша ви, младежи, защото победихте лукавия“ (І Йоан 2:13). Дори да присъства някаква страст във вас, нека тя да е страст за победа над греха в себе си, за победа над злото около себе си и победа над дявола и демоничния свят. Няма по-славен миг, който можем да вкусим и изживеем, от това, сатана да бъде съкрушен под нозете ни.

И така, нека помним, че ако хората очакват новата година с нетърпение и се надяват, че ще им се случи нещо хубаво, ново и непознато, за нас има друго обещание. Ние очакваме ново небе и нова земя, където пребъдва правдата. Там наистина всичко ще е ново и прекрасно, и все пак вече познато за нас, макар и частично, като вложеното в сърцето ни по време на нашето новораждане.

На всички, които през миналата година са били победители, честита успешно завършена година, която вече е останала в историята на нашия живот и сега се очаква само награда за победите.

На тези, които са победили изкушенията и съблазните и не са откъснали забранения плод по време на посрещането на празниците, честита победа и Нова година!

Нека влезем в новата година с обновен ум, обновен дух, обновени чувства и емоции, обновена воля и обновена святост. Със сигурност ни очакват много нови и прекрасни преживявания от Бога. Честито – не само много години, но и самата вечност е наша!

А на останалите пожелавам през тази година да бъдат победители, а не победени, да бъдат свободни, а не роби на похотта и страстта. Обичайте славата, която е от Бога, а не тази, която е от хората. И ще познаете един друг живот, който прави човека щастлив не само за миг, а за цяла година и цяла вечност.