Начало Статии Лъжеучения Богословският дуализъм на Калвин

Богословският дуализъм на Калвин

Съгласно учението на Жан Калвин ще се спасят единствено онези, които са предопределени за вечен живот още преди създаването на света. Само неотразимата Божия благодат осъществява тяхното спасение, без най-малкото участие на човека в това съдбоносно дело. Но ако е така, Бог няма нужда да се обръща към човека, защото спасението се осъществява едностранно, от Бога, а не във взаимодействие с човека. Според Калвин всяко посредничество тук е излишно, тъй като намалява Божията слава.

Друга характеристика на калвинизма е недоказуемото разделяне на цялото човечество на две категории хора, при които няма преход от едната към другата. Ако спасението ни се осъществява без нашето участие, как можем да обясним преходните или обратимите състояния, на които сме свидетели? Божията воля не може да се колебае или да променя Своите решения на коренно противоположни. Разбира се, не са й присъщи също така непоследователността или половинчатостта. Въпреки това обаче нито в Библията, нито в живота си откриваме черно-бялото богословие, което защитава Калвин.

Ще разгледаме тези две опровержения на калвинизма по-подробно.

I. Според Калвин на земята има само две категории хора: предопределени за славно безсмъртие и предопределени за вечни адски мъчения. Но в Божието слово се твърди, че на всеки етап от нашето доближаване към Христос и следването Му всички търсещи Бога се разделят на две подкатегории: хората от едната успяват, а от другата търпят провал. Приближаването на човека към Бога и преди да повярва, и след това може да бъде както успешно, така и провалено. Нека се спрем на някои библейски примери, които доказват тази истина.
Божието слово призовава невярващи хора: „Подвизавайте се да влезете през тясната врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат и няма да успеят“ (Лука 13:24). Тези думи говорят за това, че не всеки, който търси, може да влезе през тясната врата. Ако всички, които се опитват да влязат, не са били предназначени за това, така че да откликнат на призива на Божията благодат и да повярват в благовестието, те дори нямаше и да пробват да минат през тясната врата. Но ако в Божието царство се опитват да влязат само хората, предопределени от Бога за спасение, тогава защо някои от тях не могат да влязат?

Съгласно учението на Калвин за всички, които са отговорили на призива на Божията благодат, влизането през тясната врата е гарантирано. Несполука тук не може да има. В Писанието обаче се твърди, че от всички, които се опитват да влязат, едни успяват, а други – не. Защо? Защото първите са се посветили изцяло, а вторите не са благоволили да положат усилия и старания, не са служили с усърдие. И това е така, независимо че са били просветени, пробудени, призовани и дори са искали да влязат…

Ако човешкият фактор тук няма никакво значение, тези, които не са се отдали напълно на Божието дело, трябва да влязат през тясната врата без никакви пречки. На практика обаче излиза точно обратното – който е дал всичко от себе си, е влязъл, а който се е надявал на предопределението и в духовния си живот не е включвал своето собствено желание, не е влязъл. Той се е оказал във властта на самоизмамата…

Хората, които са минали през тясната врата и са станали вярващи, са започнали да строят своите духовни домове. Едните положили основата на строежа си върху камък, другите – върху пясък (Мат. 7:24-27). При първите, когато реката придошла, къщата устояла. А при вторите градежът се срутил до основи. Значи едните са строили правилно, другите – не. Благополучието, гаранцията за безопасността на техния строеж се е състояла не в предвечното им избиране, а в точността, с която са изпълнили Божите указания.

Какво представлява Камъкът, върху който първата група хора са положили своята основа? Това е Христос (I Пет. 2:4-8, I Кор. 10:4)! А какво представлява пясъкът? Всичко, което не е Христос. „Друга основа никой не може да положи освен положената, която е Иисус Христос“ (I Кор. 3:11). „Под небето няма друго име, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12). И щом някой започне да проповядва не Разпънатия, Възкръсналия Христос, Който идва в слава, а нещо друго, като само споменава името на Христос, това не е КАМЪКЪТ…

И така, съгласно учението на Калвин всички, които са откликнали на призива на неотразимата Божия благодат, не могат да претърпят духовна катастрофа, падение, провал. Но това се е случвало… И те са разбирали СВОЯТА грешка с голямо закъснение. Онези пък, които са полагали основата на камък, също се разделят на две подгрупи. Едните са строили стените на своя духовен дом от злато, сребро и скъпоценни камъни; а другите – от дърва, сено, слама. И когато огънят пламнал, той опустошил къщите, построени от запалими материали. Тези строители пострадали от своята непредвидливост, недалновидна неопитност и духовна неграмотност. Според Калвин обаче такива неща са невъзможни.

Всички, които са откликнали на призива на Божията благодат, спасените грешници, Бог „присажда“ към Христос, като клонки към Лозата. Всички, които пребъдват в Христос, също се разделят на две групи. Небесният Лозар очиства едните, за да носят повече плод, а другите отсича поради безплодието им (Йоан 15:1-2). Какво очаква отсечените пръчки, каква е тяхната участ?

Събират ги и ги хвърлят в огъня, така че изгарят (Йоан 15:6). Те не достигат Небесното царство. Тяхното предопределение за безсмъртие не успява да им осигури вечна безопасност. Гаранция има само за онези, които изпълняват Словото и заповедите на Бога, които не нарушават Неговите закони. „Затова ви казвам, че Божието царство ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му“ (Мат. 21:43). „Мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраам, Исаак и Яков в Небесното царство, а синовете на Царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще има плач и скърцане със зъби“ (Мат. 8:11-12). Тук също е било необходимо участието на човешкия фактор: полагане на усилия, старание, усърдие и посвещение във вярата, поста, молитвите, дръзновението.

II. Ако човешкото участие в делото на нашето спасение не е нужно, можем да се запитаме защо Бог поставя пред нас условия и изисквания, някои от които ще изброим тук.
„С търпението си спасявайте душите си“ (Лука 21:19). Бог се обръща към човека, който, ако не прояви търпение, спасението му остава под въпрос. Нещо повече, той е длъжен да прояви дълготърпение: „Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието на Господ е наближило“ (Як. 5:8).
„Внимавай за себе си и за учението; постоянствай в тези неща, защото като постъпваш така, и себе си ще спасиш, и онези, които те слушат“ (IТим.4:16). Ако не постъпваш така, нито ти, нито ближните ти ще бъдете спасени. Тук ударението се поставя върху човешкото участие и се подразбира, че спасеният даром ще се окаже неспасен, ако нарушава Словото, заповедите и напътствията на Бога (чрез пасивност, бездействие и безплодие). „Но той му отговори и каза: „Господарю, остави я и тази година, докато я окопая и я насипя с тор, и ако даде плод, добре. А ако не, на следващата година ще я отсечеш“ (Лука 13:8-9).
„Защото, откъде знаеш, жено, няма ли да спасиш ти мъжа? Или откъде знаеш, мъжо, няма ли да спасиш ти жената?“ (IКор. 7:16). Ясно е, че никой освен Бога нe може да спаси когото и да било. Но се оказва, че този, който „спасява“ другите, е нужен на Бога, за да действа чрез него. Следователно човешкият фактор е изискван от Бога и нашето спасение не е безусловно. То е обусловено от изпълнението на Божите заповеди, на Христовия закон (Гал. 6:2). Затова Бог призовава, като се обръща към грешниците: „И с много други думи свидетелстваше и ги приканваше: „Спасявайте се от този опак род“ (Деян. 2:40).
„И ако праведникът едва се спасява, нечестивецът и грешникът къде ще се ЯВЯТ?“(IПет. 4:18). Явно дори от праведника се изисква да полага усилия.
„Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което приехте и в което стоите; чрез него се и спасявате, ако го държите както съм ви благовестил, освен ако не сте повярвали напразно“ (IКор. 15:1-2). Когато вникнем в смисъла на този текст, виждаме, че спасеният чрез Христовата благодат трябва да се спасява, да се утвърждава в Божието слово, да пребъдва в Христос, да не отстъпва от спасението (срв. Евр. 6:9), както и да постоянства в Христовото учение. Думата „ако“ обяснява възможността да се появи група хора като „напразно повярвалите“. Според Калвин има само две категории хора: едните изпитват върху себе си действието на Божията благодат, а другите не го изпитват. На първите Бог дава спасение, на другите – гибел. Но според този стих от I Коринтяни дори онези, които са се отзовали на Божия призив, могат да се окажат неспасени. Защо? Защото в такова положение е възможно да изпаднат само хитрите, плътските, безотговорните, несериозните християни, които обичат да повтарят: „Спасен веднъж – спасен завинаги“, но не изпълняват Божите заповеди (Йер. 7:8-10).
Според притчата в Мат. 25:1-13 всички вярващи се разделят на мъдри и неразумни. Тогава, ако добавим и невярващите, има три категории хора, а не две: онези, които са предвидливи, обогатяват се духовно, запасяват се с масло, затова влизат на сватбата, а самоуверените, непредвидливите, повърхностните НЕ ВЛИЗАТ. Тогава обаче кажете – за какво са били предопределени преди създаването на света тези, които не са влезли на сватбата, ако само предопределените за спасение са способни да откликнат на призива на Божията благодат? От притчата виждаме, че тези, които не са влезли, явно са се отзовали на Божия призив, през целия си живот са били вярващи, смело са излезли да посрещнат Жениха, но не са могли да присъстват на брачния пир. Когато анализираме това събитие, трябва да признаем: или цялата сила и гаранция за спасението не се съдържат в предопределението, или да се отзоват на призива на благодатта могат и хората, предопределени за ада. Едното или другото…
„А когато ги изведоха навън, един от тях каза: „Спасявай душата си; не поглеждай назад и никъде не се спирай в тази околност; спасявай се в планината, за да не загинеш“ (Бит. 19:17). За да се спасят от огнения пламък и да не загинат заедно със содомците, Лот и семейството му трябвало да се удостоят да бъдат изведени от Божите ангели за ръка отвъд пределите на опасната зона. Това било началото на тяхното спасение, но не и краят. От Содом излезли четирима души, но окончателно се спасили само трима. Тъй като жената на Лот не изгоряла в содомския огън и не умряла в дома си, съществувала опасност да загине по пътя към следването на спасителната цел. Като избегнала първата възможност да загине, по пътя към Сигор тя се сблъскала с другата – превърнала се в стълб (Бит. 19:26). За това, че този материален стълб от сол е предобраз на духовното превръщане в стълб при някои спасени християни, говори самият Христос: „Спомняйте си Лотовата жена“ (Лука 17:32).
„Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички бяха под облака и всички минаха през морето; и всички в Мойсей се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една и съща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идваше след тях; а камъкът беше Христос. Но към повечето от тях Бог не благоволи, защото бяха повалени в пустинята. А това бяха образи за нас, за да не бъдем похотливи за зло, както те бяха похотливи“ (IКор. 10:1-6). Логиката на Калвин изключва такава възможност за гибел по пътя, в пустинята на тези, които са излезли от Египет и са се отправили към Ханаан. Според неговото разбиране или си бял, или си черен. А в Божието слово нерядко се говори за нещо трето.
„Затова ви казвам, че Божието царство ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му“ (Мат. 21:43). Тук също можем да видим три групи хора: първите не са повярвали в Христос, вторите са повярвали, но са се лишили от Божието царство. Третите благополучно влизат в благословената вечност.
„Казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Небесното царство“ (Мат. 5:20). Това предупреждение също се отнася за всички избрани, предопределени за слава с Христос. С други думи, те могат да не влязат в Небесното царство, ако не изпълнят даденото условие.

Но защо е нужно на предопределения за вечен живот да проявява бдителност, когато нищо не го заплашва по пътя, както смята Калвин? В Писанието обаче се твърди противоположното.

„Ти във всичко бодърствай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни“ (IIТим. 4:5). Това значи, че бдителността по пътя към небето е необходима на всеки вярващ, защото има много опасности, които, ако не го погубят, могат да му навредят. „Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби или си навреди?“ (Лука 9:25).
„Знам твоите дела: ти не си нито студен, нито горещ; о, ако можеше да бъдеш студен или горещ! А така, понеже си хладък и нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си“ (Откр. 3:15-16). Оказва се, че Бог очаква от нас да постоянстваме в едно състояние на духовна бдителност, а не в безгрижност, равнодушие, пасивност, небрежност и половинчатост. Това също влияе върху формирането на вечната съдба на християнина.
„Възлюби Господ, своя Бог, от цялото си сърце, от цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила“. Тази е първата заповед. Втората, подобна на нея, е: „Възлюби ближния си както себе си“. Друга заповед, по-голяма от тези, няма“ (Марк 12:30-31). Нима този призив на Христос е насочен само към някои хора? Нищо не говори за това. Но дори онзи, който веднъж е възлюбил Бога, трябва да опази верността си към Него до края.
„Който не обича Господ Иисус Христос, да бъде анатема, маран-ата“ (IКор. 16:22). Оказва се, че който се вслушва в тези предупреждения, ще остане сред спасените, а който не се вслушва, ще се окаже извън тях.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От всичко казано става ясно, че Бог не желае да спасява някого, без да взаимодейства с човека, когото спасява. По тази причина Бог се обръща към невярващите хора и ги призовава да поискат да бъдат спасени, а също Своите деца призовава да пребъдват във вярата и да сътрудничат със спасителната благодат, така че да достигнат своето окончателно спасение. Както човек не може да се спаси сам, със своите ограничени възможности, така и Бог не може да спаси човека, ако той не се потруди за своето спасение (Мат. 8:12; 21:43; Лука 13:24). „Като постигате края [т.е. целта] на вашата вяра – спасението на душите“ (I Пет. 1:9). Изключение от това правило е спасението на малките деца, починали в състояние на невинност, и на грешници, покаяли се на смъртното си легло, подобно на разбойника, който е разпънат заедно с Христос – той направо от кръста отива в рая (Лука 23:32-43). Също и на тези, които са се родили слабоумни.

И така, учението на Калвин за безусловното спасение на човека несъмнено е погрешно, затова е неприемливо за един здравомислещ християнин.