Рихард НОЙМАЙЕР
Четиво за8 мин

Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. (Римляни 1:19)

 

Свидетелства за възможността да познаем живия Бог намираме не само в Библията, но и в християнската Църква от всички времена. Твърдението, че преди хората са познавали Бога по различен начин, е несъстоятелно. Бог не се е променил нито по същността Си, нито в пътищата Си. Променили сме се ние, хората, и то не по своята същност, а в по-ясното разбиране на естествените закони и във все по-бързия технически прогрес. В „съвършенолетието“ си сме станали горди и сами затваряме пред себе си достъпа до Бога и до всичко божествено. „Ти си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните“ (Мат. 11:25).

Човешкият род се самовъзхвалява. Нашите успехи ни главозамайват. Постепенно овладяваме света и поставяме себе си наравно с Бога. Но „Бог се противи на горделивите…“ (І Пет. 5:5а). Не отдава Себе Си на такъв самовлюбен свят, защото там няма място за Него. Това е причината, поради която днес Бог мълчи и хората възприемат мълчанието Му като отсъствие. Самоопияненото християнство не може да разчита на Божието откровение.

„А на смирените дава благодат“ (І Пет. 5:5б) – сред тях са и кротките от това самовлюбено християнство. Едва ли днес можем да очакваме големи съживления във високоразвитите страни, но отделният човек все още има възможност да познае живия Бог. Никой не бива да се отчайва, макар че за конкретния вярващ е по-лесно, когато множество хора се покланят на Бога и Го приемат. Божието обещание в наши дни е точно така сигурно, както и преди: „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, ако Ме потърсите с цялото си сърце“ (Йер. 29:13).

„Потърсих Господ и Той ме послуша“ – казва псалмопевецът Давид (Пс. 33:5). Към него се присъединяват всички вярващи от Библията и милиони други от всички времена и епохи. В Пс. 33:7 четем: „Ето, сиромахът викна и Господ чу“.

В тази статия ще се опитаме да отговорим на въпроса какво означава смирено и резултатно познаване на Бога.

 

Ние сме създадени, за да общуваме с Бога

Познавам човек, който, макар никога да не е чел Библията, с право каза: „Трябва да има някъде прибежище и за мене. Откъде иначе идва тази постоянна тъга по бащиния ми дом? Трябва да има Някой, Който ме познава и ме разбира, на Когото мога да се доверя. Нужен ми е Този, Който най-накрая ще ми даде покой“.

Защо ние, хората, сме безгранични в стремежите си? Защо не приличаме на растения, които цъфтят еднакво година след година, или на птици, които свиват гнездата си както преди 4000 години? Човечеството е постигнало огромен напредък във всички области на науката, техниката и културата – защо обаче хората все още не са удовлетворени?

Нима безкрайната гонитба на щастието и благосъстоянието не говори сама за себе си? Не е ли ясно и без думи това, до което някой в един момент е стигнал: „Дори да ми дадете всичко, без Бога ще бъда беден, празен, неудовлетворен, жадуващ, търсещ“?

„И Бог създаде човека по Своя образ“ – четем в Библията. Достоверността на тези думи се потвърждава от нашето постоянно безпокойство, от нашата неудовлетвореност, от стремежа ни да надмогнем самите себе си. Независимо дали си даваме сметка, или не, ние търсим великото „Ти“, на Което можем да се доверим, за Което сме създадени.

Тъй като ни е нужно това съвършено лично „Ти“, философските старания на някои днешни богослови да разкрият Божията тайна са напразни. Не е възможно да познаеш Бога с разума си. Само този, който със сърцето си търси лична връзка с Него, може да Го познае. Той е Бог на Авраам, Исаак и Яков – Бог, Който има лично общение със Своето творение. Той е „Отец на нашия Господ Иисус Христос“, а чрез Него – и наш Отец, не само някаква „дълбина на битието“ или „висш разум“, както и да Го наричат днес!

 

Бог се открива на Своя народ

Всички религии изразяват човешкото търсене на Бога. Всяка от тях предлага свой път, но нито един от тези пътища не води до Бога. От самите нас няма път към Него. Единствено когато Той слезе до нас, ни се открива по достъпен начин, става познаваем, и то дотолкова, доколкото сам пожелае.

Това „слизане“ в друго измерение, познаваемо за хората, наричаме откровение. Без него не е възможно да стигнем до Бога. Точно там е бедата – че хората се опитват да Го познаят със собствените си сили, без да търсят Неговото откровение. И резултатът е неуспех, разочарование, неверие в съществуването на Бога.

Но друго не е възможно. Ако светът беше способен да възприема Бога без Неговото откровение, Бог щеше да е част от нашата действителност и у Него нямаше да има нищо божествено.

За щастие Той отдавна е започнал да се открива на хората във всички народи по света. Бог се открива първо на Израил. Той избира този народ, за да изяви чрез него Своята воля, Своята същност и да дари на хората богатството Си. В древността всеки, който се числи към този народ или се присъедини към него, има достъп до Божието откровение. Само Израил може да чува гласа на Бога, да говори с Него, да Го открива и познава.

От старозаветния Божи народ произхожда новозаветният – Църквата на Господ Иисус Христос. Сега множество хора намират живия Бог и стават Негови деца. Това чудо се случва постоянно. Ако днес в западните държави често казват, че Бог е мъртъв и непознаваем, то в Корея, Индонезия и други страни от Изтока стотици хиляди Го познават като живия Бог. Победното шествие на Христовата Църква през хилядолетията ни кара да се замислим. Без Божията намеса нито нейното възникване, нито запазването и разпространението й могат да бъдат разбрани.

 

Бог говори с нас чрез Своята Книга

Първото, с което се сблъскват хората, заинтригувани от живота на Божия народ, е Библията – свещената Книга на християните. Днес не е проблем да се сдобиеш с нея. Но разбирането й е по-трудно за нас, отколкото за хората в миналото. В Библията се срещаме с друг свят и някои смятат, че той е недостъпен за тях. Неразбираемото обаче може да стане разбираемо. Светът на физиката и електрониката за мнозина от нас някога също е бил чужд, но благодарение на усилията си да го опознаем вече сме свикнали с него. А можем ли да вникнем в най-великото – в Божия свят, без да се потрудим?

Търсенето на Бога е немислимо без Библията. Как да загърбим свидетелствата на множество хора за това, че са срещнали живия Бог чрез четене на Неговото Слово или слушане на благата вест?

Поканили един студент на младежка среща. Той се удивил колко сериозно приятелите му изучават Библията. Видял, че тази древна Книга значи много за тях във всекидневния им живот. Решил да потърси причината за подобен интерес. Купил си Нов Завет и започнал да чете. След няколко месеца станало чудо: „Като че ли самият Иисус Христос изведнъж се изправи пред мене и каза: „Сега знаеш достатъчно за Мене. Време е да решиш искаш ли да Ми принадлежиш, или не!“. Младежът посветил живота си на Христос, без да се колебае.

 

 Бог ни подарява Себе Си чрез Своя Син

При Новия Завет хората познават Бога чрез познаването на Христос. В Иисус Христос те се срещат с живия Бог. „И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му – слава като на Единороден от Отец“ (Йоан 1:14).

Чрез Иисус Христос Бог се въплъщава в човешки образ. Става познаваем за хората, като в Своето снизхождение се доближава до нас. „Който е видял Мене, видял е Отец“ – казва Иисус (Йоан 14:9). Не е нужно да търсим Бога неизвестно къде. В Иисус Христос Той е достъпен и близък за нас. „В Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството“ (Кол. 2:9).

Ето един пример от областта на техниката. Ако електрическият ток се подаваше в предприятията и жилищата в първоначалното си напрежение, биха изгорели всички бушони. Поради това съществуват трансформаторните станции, където високото напрежение се понижава. Ако Бог в цялата Си божественост и слава дойде при нас, просто няма да издържим. В Иисус Христос божествеността „се трансформира“ така, че можем да я приемем. Тъй като Бог идва при нас в плът, в образа на Иисус Христос, ние можем да Го приемем, да общуваме с Него и да Го разбираме.

Идването на Бога на земята в човешки образ не трябва да ни смущава или обърква. Великите очаквания нямат място там, където „напрежението е ниско“. В Иисус Христос намираме „славата в снизхождение“, а не „славата в пълното й съвършенство“. В Него имаме живия Бог, с Когото сме създадени да общуваме и на Когото можем да се доверим във всичко.

Разпънатият Иисус Христос – именно Неговият кръст отваря вратата за познаването на Бога. Чрез нея пада ярка светлина върху Божието отношение към нас, хората. Край кръста разбираме, че Бог е на наша страна, че ни обича и ни цени, че е дал за нас, грешниците, най-скъпото Си – Своя Син. И така е отхвърлил всички основания за недоверие към Него.

Пътят, по който можем да се приближим към Бога, започва от Иисусовия кръст. За Бога няма друг начин да ни спаси, освен да стане човек чрез Иисус Христос, да поеме върху Себе Си нашето бреме и да го отнесе на кръста. „Върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и чрез Неговите рани ние се изцелихме“ (Ис. 53:5).

Когато повярваме, че в Иисус Христос самият Бог е отдал Себе Си за нас, мирът и благодатта на Бога, които светът не познава и не може да дари, се вселяват в сърцето ни. Бог става реалност в нашия живот, защото Божият мир е не само дар от Него, а и част от същността Му. Хармонията и връзката с Бога се възстановяват, Той ни прави съпричастни на Своето богатство.

 Познаваме Бога не в свръхестествен образ, чрез особени преживявания и видения, а посредством новия живот в Христос. Чрез новото отношение към Бога в живота ни навлиза неземна действителност.

Не е възможно да се убедим в съществуването на Бога чрез доказателства, които са отвъд нас. Такава сигурност можем да придобием само от Него, като Му отдадем сърцето си и личността си изцяло. Това иска и очаква Той от нас.

 

Рихард Ноймайер


СПОДЕЛИ