„Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.“ Мат. 5:3
Това са едни от най-известните и в същото време непонятни думи на Христос. От една страна, те са трудно разбираеми, тъй като са непривични за съвременния читател. Всъщност е невъзможно да бъде разбран смисълът им, докато човек не преживее това, за което се говори тук. Ето защо бих искал да дам насока на онези, които искрено се стремят да проникнат в смисъла на тези думи и на практика да придобият това блаженство.
Преди всичко нека обърнем внимание на контекста, в който е даден стихът. В четвъртата глава на Евангелието от Матей се говори за началото на публичното служение на Христос. Иисус възвестява, че небесното царство е наближило съвсем, и призовава хората да се променят, за да могат да влязат в него. Тази вест, съпроводена с чудотворни изцеления, привлича към Христос хора от всички краища на Израил и дори отвъд неговите граници.
Всичко това събужда интерес: за какво ли говори необикновеният Учител? Следващите три глави от Евангелието дават отговор на заинтригувания читател. Те започват така: „Като видя народа, Той се възкачи на планината; и като седна, учениците Му се приближиха до Него. И Той, като отвори устата Си, ги поучаваше и казваше: „Блажени бедните духом…” (Мат. 5:1-3).
Учението на Христос е критично и радикално. Някои се заблуждават, че Той като Божи Син въвежда ново учение вместо онова, на което са учили Мойсей и пророците. За да разсее тези лъжливи представи, Господ казва: „Не мислете, че съм дошъл да наруша Закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня” (Мат. 5:17).
Промените, които внася Христос, целят поправяне на лъжливото тълкуване и прилагане на Закона. Струва си да ги свържем с думите: „Оттогава Иисус започна да проповядва и да казва: „Покайте се” (Мат. 4:17). В оригинала думата „покайте се” (mετανοείτε) означава призив към промяна: промяна на възгледи, отношение, поведение. Преди всичко Иисус се вълнува от състоянието на сърцето на слушателите Си. Именно сериозните нарушения в неновородените и несъкрушените сърца на богословите водят до многобройните изопачавания в разбирането на Божието Слово.
Един от най-важните въпроси, на който законоучителите дават неверен отговор, е кой е достоен да влезе в Божието царство. Излъгани от лукавството на сърцето си, те съсредоточават своите усилия върху това, как да заслужат правото да влязат в Божието царство. Но тъй като стандартите на Божиите заповеди са непосилни за греховната природа на човека, с помощта на своите тълкувания законоучителите започват да свалят летвата, а някои от заповедите просто заменят със свои предания (Мат. 15:1-9). Те като че ли създават нов закон, който, макар да изглежда тежък, е по силите на ревностните последователи (Мат. 19:16-22).
По човешки можем да разберем защо тези хора постъпват така. Кой от нас иска да приеме болката от осъзнаването, че животът му е несъстоятелен? Ето как става обикновено: първо се извинявам и обещавам, че това няма да се повтори. Но когато отново и отново попадам в капана на своите желания, които показват предателски, че това не са случайни грешки, а моя същност, започвам да се оправдавам с обстоятелствата. Угризенията на съвестта обаче отново се изострят веднага щом сравня постъпките си с нравствения закон на моето сърце. Тогава остава само едно средство – да изопача Писанието или да променя стандартите на морала, така че да живея за собствено удоволствие и без угризения на съвестта.
Като постъпват по този начин, фарисеите и книжниците изопачават самия образ на Бога и ограничават функциите на Закона. Целта на Закона е да изяви светостта на Бога, да разкрие порочността на човешкото сърце и да ни убеди, че не сме способни да угодим на Бога със собствени сили. С помощта на Закона разбираме, че сме „затънали до уши“ като длъжници на Бога и не сме в състояние да платим, че всеки от нас е роб на своите похоти и не е способен да се освободи от тях, че ние като слепи котета не можем дори да намерим пътя на живота. Заповедите са призовани да изморят особено ревностните и да съкрушат гордостта на тези, които жадуват за самоутвърждаване. Задачата им е да ни направят бедни по дух, плачещи, задето не можем да живеем достойно пред Бога.
Ап. Павел в седмата глава от Посланието към римляните описва ярко този процес на съкрушаване на нашето сърце чрез Закона. Рано или късно, истински ревностният последовател на Закона ще стигне до извода: „С вътрешния си човек намирам наслада в Закона Божи, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, който е в членовете ми. Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?” (Римл. 7:22-24).
Господ търси именно това. Не за да злорадства над нас, не за да ни осъди с цялата строгост на Закона, а за да ни предложи единствения възможен път в живота: „Така казва Високият и Превъзвишеният, вечно Живеещият – Свети е Неговото име: „Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените духом, за да оживявам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените” (Ис. 57:15). Господ сам иска да влезе в живота ни, да промени нашето сърце и да установи там Своето царство на правда, мир и радост (Римл. 14:17). Той иска да бъдем наистина щастливи, защото ни обича и ни е създал, за да живеем в Неговото вечно царство. Но за това е необходимо да признаем своята пълна неспособност и доброволно да Му предадем управлението на живота ни. По друг начин е невъзможно, тъй като не можем да живеем без Бога. Затова „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат” (Як. 4:6).
И така, кои са „бедните по дух”? Това са тези, които пред лицето на божествената святост дълбоко осъзнават, че няма какво да предложат на Създателя си, нито с какво да се оправдаят пред Него. Единствената надежда за такива хора остава милостта на самия Бог. Престъпниците, които признават напълно своята вина и са съгласни със справедливостта на наказанието си, молят да бъдат помилвани точно така. Основание за такава молба бедните по дух намират в Божието Слово: „И премина Господ пред лицето му, и извика: „Господ, Господ, Бог човеколюбив и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и истинен, Който пази правдата и показва милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях…” (Изх. 34:6-7).
Повечето коментатори са единодушни, че изразът „бедни по дух” по смисъл е синоним на думата „смирение”. Но за съжаление смирението често далеч не се разбира така, както то се тълкува в Библията. Затова и тук има нужда от обяснение.
Добър пример за това, кои са бедни по дух или смирени, ни дава една история, която разказва Христос: „Двама души влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар. Фарисеят, като застана, се молеше в себе си така: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци или като този митар: постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.” А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да повдигне очи към небето; но се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“ Казвам ви, че този отиде у дома си оправдан повече, отколкото онзи; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лука 18:10-14).
Стремежът на Иисус е този евангелски парадокс да стигне до съзнанието на слушателите Му. Той стоварва цялата тежест на Закона и строгостта на Божия съд върху онези, които самоуверено се опитват да спечелят правото да влязат в Божието царство, като прикриват гнилата си душа с някои по-добри дела, а по-често – с лицемерни религиозни обреди. От друга страна, Иисус прогласява блаженството на бедните по дух, тъй като сега те нямат нужда от Закон. В техния живот Законът е свършил своята работа – да ги доведе при Спасителя, при онази дългоочаквана и единствена надежда, която небето разкрива за тях. Колко невероятна е тази вест – хората, които са жалки и бедни, се оказват наследници на небесния Цар, а тези, които претендират за слава и почит, са изгонени навън. За това пророкува младата Мария, когато получава благодат от Бога: „Бог… свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо” (Лука 1:52-53).
В заповедите за блаженството Господ не просто изброява различни категории щастливи хора, Той рисува портрет на наследника на Неговото царство. И първото, за което говори, е необходимостта да си беден по дух. Явно истинският духовен живот започва от признанието на човека за пълния му провал и за нуждата му от Божия милост. И не е толкова важно дали това осъзнаване идва като резултат от упоритите ни опити да угодим на Бога, или просто разбираме, че колата на живота ни вече не може да се управлява и е на път да катастрофира.
Важното е, че в края на краищата изоставяме своите усилия да спасим живота си и вдигаме очи към небето…
Някои от читателите ще кажат: „Да, знам за какво става дума. Имам опит в това. И въпреки че не беше лесно, сега съм щастлив, нали по такъв начин Господ ме въведе в Своето царство.” Това е прекрасно! И бих искал да ви насърча с думи от Писанието: „Както приехте Господ Иисус Христос, така и ходете по Него” (Кол. 2:6). Какво имам предвид? Приели сме Христос със смирено сърце – осъзнали, че сами нищо не можем да направим за своето спасение. По този начин трябва да започва всеки ден от нашия живот. Защото Божията благодат, която ни възражда за нов живот, е нужна, за да продължим да живеем този живот. И въпреки че в Христос придобиваме цялото богатство на небето, на земята получаваме насъщния си хляб всеки ден. Ако искаме да преуспяваме в духовния си живот, трябва да разберем, че да бъдем бедни по дух, е нашият дял до края на земния ни път.
Един от тези хора е Давид. Той не е неудачник в живота. Бил е велик цар, безстрашен воин, Божи пророк и удивителен поет. В неговите Псалми обаче виждаме колко остро преживява той бедността на своя дух, колко се нуждае от Бога и се уповава на Неговата милост. Ето един откъс от негов Псалм 39: „Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно, защото злини безбройни са ме обкръжили; постигнаха ме беззаконията ми, дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави… Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и онези, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: „Велик е Господ! Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене.” Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!” (ст. 12-13, 17-18).
Прочетете още веднъж Псалтира, като отбелязвате думите, изразяващи бедността на човешкия дух и нуждата на човека от Божия милост. Ще се учудите колко много говори за това псалмопевецът.
Може би някой ще каже, че Давид живее в периода на Стария Завет, а сега е времето на пълнотата на духа. Ние трябва да бъдем не бедни по дух, а изпълнени с Духа. Но на практика няма противоречие между бедността на духа и изпълването с Духа, точно обратното. Бог открива ясно този закон на ап. Павел: „Но Той ми каза: „Стига ти Моята благодат; защото силата Ми в немощ напълно се проявява“, затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова” (II Кор. 12:9). Тук отново се сблъскваме със същия евангелски парадокс: „Огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме” (II Кор. 6:10). И така, ние виждаме, че апостолът не принизява великата сила и богатството, които получаваме в Христос, но той подчертава, че „това съкровище ние носим в глинени съдове, за да може преизобилната сила да се отдава на Бога, а не на нас” (II Кор. 4:7).
Всъщност колкото повече израстваме в духовния живот, толкова по-слаби и безпомощни ставаме и имаме нужда от Бога. Този процес, при който се формира смирението, нерядко поражда болка, затова възниква естествено желание да бъде избегнат. Неговите плодове обаче носят велико блаженство, тъй като в съкрушеното сърце се откриват изворите на живата вода, която превръща нашия живот в оазис на Божията благодат. В противен случай ни очаква безплодната пустиня на нашите собствените усилия.
Затова бих искал да ви предложа няколко съвета, които помагат човек да израсне в смирение и Божия благодат:
- Не сравнявайте своя живот с живота на другите хора. Сравнявайте го с Божията святост, разкрита в Писанието. Правете това постоянно дори ако понякога имате болезнени преживявания. Нека Божието Слово извърши своето дело във вашето сърце.
- Никога не оправдавайте своето състояние или поведение. Напротив, изповядвайте греховете и немощите си пред Бога в най-ярка светлина. Защото всяко самооправдание е опит да кажеш: „Е, не съм чак толкова лош, не съм беден.“
- Не принизявайте Божиите заповеди дори ако изобщо не разбирате как може да се живее в съответствие с тях. Помнете великата милост на Бога и търсете Неговата благодат, която ще ви направи способни да постъпвате според волята Му.
И Господ няма да остави без внимание вашите усилия, защото е обещал: „Всичко това е сътворила Моята ръка и всичко това е Мое- казва Господ. – А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово” (Ис. 66:2).
