„Благословение” е дума, която в българския език все по-рядко се чува и употребява. И причината не е, че в смисъла й има нещо лошо или негативно (тъкмо обратното), а най-вече, че е свързана с нашия Създател.
Когато Бог сътворява Адам и Ева, първото нещо, което прави, е да благослови човечеството в тяхно лице: „И Бог ги благослови. И Бог им каза: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята” (Бит. 1:28).
За голямо съжаление обаче благословението е изгубено поради бунта на човека срещу Бога. Отчуждението и разривът между потомците на първите хора и Създателя стават все по-големи и непреодолими. Днес сме свидетели именно на това: хората пренебрегват и не ценят доброто и благословението, които произтичат от Господ. Съвременният човек трудно приема това благословение, а още по-малко го търси. Затова пък окултни движения предлагат услужливо формули и ритуали за „благословение”. Сатана и нечистите духове разбират и осъзнават много добре мощта и силата на благословението от Бога. Като врагове на човешката душа те се противопоставят с най-изкусни измами на това добро и благо. Нерядко предлагат трудно различими фалшификати и заместители, с които заблуждават недостатъчно бдителните. Да вземем пример с тълкуването на картите таро, поместено на сайта на Бялото братство: “Картата Първосвещеник ни прави очевидци на акта на благословение… Благословението е нещо повече от това, да пожелаеш благо на другите, нещо повече от магически печат, налаган върху другите чрез помислите или волята. Това е актуализация на божествената сила, могъщество, което далеч надхвърля рамките на индивидуалното мислене и волята както на получаващия, така и на даващия благословение. С други думи, то е преди всичко сакрален акт, равнозначен на богослужение.”[1] На първо четене човек си казва: „Говори се за Бога и неговата сила да благославя, споменават се богослужение, първосвещеник и сакрален акт. Всичко наподобява това, което се извършва в църковния храм.” И е готов да го приеме. Но направи ли го, вече е измамен и понася тежките последствия от своето незнание. Защото така попада под прякото смъртоносно влияние на демоничните сили.
По-нататък се обяснява как в кабалата молитвата и благословението се свързват в два потока – възходящ и низходящ, – които се издигат и спускат от бога. Първосвещеникът е представен като страж на „единствения законен път на прехождане от кръста към пентаграма, от пентаграма към хексаграм. Той се грижи за това, след разпъването на кръста да последва възходът към пентаграма, а след пълния възход на свещения пентаграм да се дойде до извисяването на хексаграма”.
Сатанинският характер на това „благословение” се изявява ясно чрез пентаграма и хексаграма, използвани в редица окултни практики, както и в сатанизма[2].
Целта е Христос и Неговата саможертва на кръста да остават на все по-заден план, докато хексаграмът се издига и получава признание. Човечеството е подготвяно за приемането на Антихриста, чието число е 666. Пълното пренебрегване на разпънатия Христос е една от най-главните цели на Сатана. Така получаването на благословение от Бога се омаловажава и погубването на човека става лесно постижимо. Предлагат се всякакви уж по-съвършени и възвишени пътища, но божественото Писание е категорично по този въпрос. Ап. Павел казва чрез Божия Дух: „Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват; а за нас, които сме спасени, то е Божия сила” (I Кор. 1:18). „Защото бях решил да не зная между вас нищо друго освен Иисус Христос, и то разпънат” (I Кор 2:2).
От тълкуването на думата „благословение” на сайта http://www.kakvo.org/tword разбираме, че: „Когато Бог благославя, Той действа така, че да направи благословението Си действително. Божиите благословения са духовни или светски [т.е. материални], телесни или умствени, но те наистина дават доброто, което съдържат. В Числ. 6 : 23-27 четем: „Кажи на Аарон и на синовете му: ”Така да благославяте израилтяните, като им говорите: „Господ да те благослови и да те опази! Господ да осияе с лицето Си над теб и да ти окаже милост! Господ да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир!” Така да възлагат името Ми върху израилтяните и Аз ще ги благославям.”
Това е благословението, което Бог повелява Неговите свещеници да възлагат върху народа Му.
Числ. 6:24: ”Господ да те благослови и да те опази!” Тъй като живее в свят, в който злото е разпространено навсякъде и може да засегне всеки, богат или беден, млад или стар, човекът няма сигурност и пълна закрила от никого и от нищо. Във всеки момент може да загуби всичките си средства, особено по време на икономическа криза; масивният му дом може да се разруши при земетресение, наводнение или пожар; най-добрият му приятел може да го предаде; може да загуби здравето си въпреки здравословното хранене и природосъобразния си начин на живот. Няма нищо сигурно, за което може да се хване, дори ако разполага с големи възможности и власт. Тогава какво остава? – „Господ да те опази.”
Единственият, Който се оказва верен и разполага с неограничена сила, за да гарантира живота ни, е всемогъщият Бог.
Числ. 6:25: „Господ да осияе с лицето Си над теб и да ти покаже милост!” Сиянието на Божието лице вероятно е нещо прекрасно. Но не така възприема нещата Божият пророк Исая. Когато той вижда Бога в цялата Му слава, възкликва ужасен: „Тогава казах: „Горко ми, защото загинах, тъй като съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господ на Силите” (Ис. 6:5).
Исая осъзнава цялата чистота и святост на Бога. Той разбира своята греховност и нечистота, поради които не може да устои в присъствието на святия Бог. Тогава къде е благословението и по какъв начин се получава то? Как осиява Божието лице над този, когото Бог иска да благослови? Чрез Божията милост. А тя е изразена в най-висшата си форма в лицето на Господ Иисус Христос. Когато себеправедните книжници и фарисеи се възмущават от това, че Иисус прощава греховете на бирници и грешници, Той отговаря: „Милост искам, а не жертви, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните към покаяние” (Мат. 9:13). Всеки, който идва при Христос, като се уповава на Неговата милост, а не на своята доброта, получава прошка и свобода от греховете, разочарованията и огорченията си. Той е простен грешник и Бог го възприема като Своя Син – праведен и чист. Няма пречки такъв човек да види чрез вяра как Господ осиява с лицето Си над него и да бъде благословен.
Числ. 6:26: „Господ да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир!” Един-единствен път хората издигат Христос и Неговото лице над себе си, но не за да Му отдадат слава и почит, а за да Го разпънат на кръст. Това е поредното доказателство, че човекът води война със своя Създател. Иисус позволи да бъде прикован в името на една велика саможертвена цел. Само по такъв начин човекът може да бъде помирен с Бога: ”Защото, ако бяхме помирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме помирени, ще се избавим чрез Неговия живот!” (Римл. 5:10).
Човешката душа намира истинско удовлетворение и щастие в мира, който Христос дава след прощението на греховете. Липсата на този мир е онова, което в най-голяма степен отдалечава човека от порива му да общува със своя небесен Отец. Мирът прекратява състоянието на бунт и война. Този, който е бил враг, сега е Баща. Нищо не може да се сравни с благословението на Божия мир, „който никой човешки ум не може да схване” (Римл. 4:7).
Числ. 6:27: „Така да възлагат името Ми върху израилтяните; и Аз ще ги благославям.” Желанието на Бога е това благословение да бъде възлагано върху хората чрез Неговото име. Чудесно е, че когато Бог изпълнява с това свое свято задължение, всичко зависи от Него, а не от благославящия. Бог има желанието, силата и мощта да го осъществи в реалния живот на човека. Няма власт във вселената, способна да осуети това благословение. Ето защо Бог копнее да види все повече Свои последователи, които благославят близките, приятелите и дори враговете си: „Благославяйте онези, които ви гонят, благославяйте и не кълнете” (Римл. 12:14).
Самото присъствие на посветени хора разпростира доброто от Бога върху тези, които живеят около тях. Такъв е случаят с Йосиф и неговия господар. Въпреки че Йосиф му е роб, Бог прави така, че египтянинът да благоуспее заради Йосиф. „Откакто го постави за настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Йосиф; Господното благословение беше върху всичко, каквото имаше в дома и по нивите” (Бит. 39:5).
По-късно целият Египет и фараонът са благословени и спасени от глада чрез този роб, който във всичко се доверява на Бога. Това показва колко е важно да се дава възможност на посветени християни да работят и поучават навсякъде в държавата. Колкото повече са те, толкова повече ще добрува и благоуспява един народ.
Но човек може да се запита: „Ако наблизо няма никой от тези свещенослужители или дълбоко посветени хора, кой ще ме благослови?” Отговорът намираме пак в Свещеното Писание – Бит. 32 гл.
Яков е човек, който през първата половина от живота си не се доверява на Бога и Неговите обещания. С гъвкавия си и находчив ум той се опитва да разреши всеки проблем в своя живот. И успява донякъде, макар и често чрез измама. Самото му име Яков означава „онзи, който без право прави засада”. С други думи, по-добре помогни си сам, за да ти помогне и Бог. Но идва изпитание, с което той не може да се справи. След двадесет години в изгнание Яков тръгва към родината си и по пътя разбира, че брат му Исав, когото е измамил навремето, идва да го посрещне с още четиристотин мъже. Това го хвърля в смут и страх. Той отново опитва да действа със своите добре познати методи – хитрост и дипломация. Но колкото и да се застрахова, не намира покой. Сънят бяга от очите му и той не може да си намери място от тревога. „А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване” (Бит. 32:24).
Двадесет години Яков не беше чувал гласа на Бога. Хората, които градят най-много планове, се тревожат най-много. Ако един християнин иска да поеме по Божия път, трябва да се стреми да получи всичко от Христос. Бог води Яков през всички тези години до момента, когато трябва да осъзнае, че без Него и Неговото благословение няма никакъв път, по който да продължи напред. В нощта преди срещата на Яков с Исав Господ за първи път чува от Яков думите, които очаква: „Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш” (Бит. 32:26).
От този момент нататък Яков започва да се променя. От човек, който гради живота си според своите усилия и планове, той се превръща в мъж, който осъзнава пълната си зависимост от Бога и Неговото благословение. И от измамник (каквото е значението на името Яков) се превръща в Царуващ с Бога (каквото означава Израил).
Такъв е и ап. Павел. Той достига едни от най-големите висоти на новозаветното поклонение: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места” (Еф. 1:3). Те са в небесни места, „където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не ги подкопават и крадат” (виж Мат. 6:19-20).
За съжаление, съвременният човек иска да бъде благословен най-вече материално и отхвърля благословенията в небесни места. Те могат да бъдат оценени само от онези, които са съединени чрез пълноценни взаимоотношения с Христос и пребъдват в Него.
Нека Бог да благослови българския народ да прегърне и издигне Иисус Христос за свой Господ.
