„Идва ли краят?“ – ето темата на броя, който държите. Почти всеки моментално разбира за какъв край иде реч още щом чуе този въпрос. И то без илюстрации на пламнала планета или много обяснения. Вероятно защото всеки чувства, че тази земя не може безкрайно да функционира в такъв режим. Вероятно и защото у всеки от нас е заложена съвест, която често показва как лично аз допринасям да не вървим към светли бъднини.
Ето още нещо – „ново небе и нова земя, в които да царува правда“ (обещани от Бога в Библията) са копнежът на всяко човешко сърце. Ако не беше така, защо всеки протестира непрестанно срещу сегашното състояние на човечеството?
Причината е, че човекът не е създаден да пребивава безметежно в агресивната среда на греха и злото. Затова сме непримирими. Но ако ние сме непримирими, макар че сме грешни, може ли да очакваме съвършеният Създател дълго да търпи това?
И така, предусещането ни е вярно – няма да бъде все така. Земята и всичко, което се е вършело по нея, ще изгорят (II Пет. 3:10).
И все пак трябва ли да започваме от първата страница с такъв тон?!
„Благоприятната Господна година“ е библейски термин, описващ благодатното време, което Бог дава на хората между Първото и Второто идване на Христос. Това е период, през който всеки може да се избави от идващия ужас, като положи цялото си упование в Иисус.
Това време е точно определено и е към своя край. Милостиво, но и категорично сме предупредени, че много белези предвещават края. Разумният човек ще им обърне сериозно внимание, безумните – не.
Христовото учение и издания като нашето, които го съдържат, са за разумните. Присъединете се към тях.
Благодатно време с новия брой!
Йордан Пеянски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2020 <<<
