Симеон Попов
Четиво за3 мин

Защо съм християнин?

БЛАГОДАРНОСТ

Един познат ми разказа следната история: „Мой приятел психиатър ме заведе да наблюдавам душевноболните. Те се разхождаха из двора в редици по четирима. Някои не изглеждаха нормални. Изведнъж един от тях се отдели от редицата, дойде при мене и ме попита:

Вие благодарили ли сте на Бога, че умът ви е здрав?

После се върна при другите. Останах поразен – такъв умен въпрос от уж ненормален човек беше съвсем неочакван!“.

Наистина, ние имаме за какво да благодарим на Бога. А какво правим?

Бог ни е обсипал с благодеяния и благословения. Трябва ли да оставаме студени и безразлични? Добре ли е да приемаме всичко с глупаво равнодушие? Какво е ехото в душите ни от даровете на Бога? Нашият отговор към Него може да бъде само благодарност. Бог очаква това от нас.

Една приказка разказва, че на небето се събрали добродетелите. Те общували помежду си с голяма радост. Истината и любовта, мирът и простителността, търпението и верността разговаряли щастливо. Обаче две добродетели не се познавали, защото много рядко имали възможност да се срещат. Кои били те? Благодеянието и благодарността.

Учителката запитала децата от неделното училище:

Кое е по-трудно – да молим Бога за нещо или да Му благодарим?

Едно дете отговорило:

Десет пъти по-трудно е да благодарим.

Защо пък точно десет пъти? По какво съдиш? – попитала отново учителката.

Ето, десет прокажени се молят на Иисус да ги изцели, но само един идва да Му благодари.

На пътя на благодарността застава гордостта и я спира. Щом гордостта влезе през вратата, благодарността бяга през прозореца. В някои езици думата „благодарност“ има общ произход с думата „мисля“. Сродни са.

Какво сме донесли на земята, когато сме се родили? Нищо. Какво ще отнесем, когато умрем? Пак нищо. Всичко приемаме като незаслужен дар. Трябва да благодарим, и то преди всичко на Небесния Дарител. Ние обичаме красотата. Хубавото ни радва. Красивото жилище ни възхищава. Искрените думи ни трогват. Така и благодарният човек има красив характер и ни привлича. Благодарният е приятен. Притежава благородство и култура. Дивакът не познава благодарността. Чували сме израза: „черна неблагодарност“ и знаем, че тя е присъща на черните души, на злите и подлите хора. Благодарният е щастлив. Той умее да се радва на живота. Ако благодарим на Бога за всичко, няма да имаме време да роптаем. Благодарният е спасен. Живее в близка връзка с Бога.  Който моли Бога за нещо, мисли за онова, което очаква, и гледа Дарителя в ръцете. Който благодари, Го гледа в сърцето. Затова апостолът ни увещава: „За всичко благодарете!“ (I Сол. 5:18).

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ МИСЛИ

 

Християнин съм и знам защо.

Всеки разумен човек трябва да знае защо живее, каква е житейската му цел. Ако вярва в Бога, защо вярва? Ако е християнин, защо е такъв? Ако не е християнин, защо не е? Ако не вярва в Бога, защо не вярва?

Драги читателю, предполагам, че и Вие вярвате в нещо. Но в какво? Ако вярвате в Бога като ревностен християнин, Вие сте блажен, Вашата съвест е спокойна, мир изпълва душата ви и радост – сърцето ви. Живеете в един свят, който отрича Бога, но побеждавате именно чрез вярата си. Така очаквате спокойно или явяването на Господ Иисус във въздуха, за да ви отведе на небето, или смъртния си час, който за Вас е печалба. Знаем, че краят увенчава живота.

Не съм засегнал всички теми, които заслужават да се разгледат, но вярвам, че съм събудил у вас желание и ревност сами да изяснявате някои вечни истини. Така давате на вътрешния си човек възможност да расте.


СПОДЕЛИ