„Бъди твърд и храбър! Не се страхувай и не се ужасявай! Защото Господ, твоят Бог, е с тебе“ (Иис. Нав. 1:9).
Един от любимите ми библейски герои е Иисус Навин. Той е твърд и мъжествен. Не се страхува да остане в малцинство. Когато всички съгледвачи плашат хората с великани и ги разубеждават в опитите им да завоюват Обещаната от Бога земя, Иисус и Халев не се разколебават: „С нас е Господ! Не се бойте от тях“ (Числ. 14:9). Целият народ остава в пустинята, само тези двамата виждат обещаното. След смъртта на Мойсей Господ избира Иисус да въведе народа в Обещаната земя: „Бъди твърд и храбър! Не се страхувай и не се ужасявай! Защото Господ, твоят Бог, е с тебе“ (Иис. Нав. 1:9).
Този стих виси на стената в моя кабинет. Всеки път, когато се сблъсквам с противопоставянето на мнозинството, с натиска на обстоятелствата, с шока от лошите новини, гледам тези Божи думи, в които има призив („бъди“) и обещание („Господ е с тебе“).
Твърдостта, мъжеството, безстрашието на Иисус Навин се проявяват не само по време на война или когато действа като водач на народа. Той е не просто безстрашен воин и вожд, а и достоен глава на семейството си. „Аз и домът ми ще служим на Господ“ (Иис. Нав. 24:15) – тези негови думи са станали ръководни за всички следващи поколения вярващи.
Днес, както и в онези дни, върви истинска духовна война. Тя не се води за земя. Това е война за умовете и сърцата на хората, особено на младите. Тя е война за бъдещето. За свободата от миналото, от предишните богове, от тъмните влияния. И центърът на тази духовна битка е семейството.
Бог ни е приготвил нова земя, но ние тайно пренасяме в този нов живот старите си идоли, лошите си навици, греховните си обичаи. Така разрушаваме не само своя живот, а и живота на семейството си, на бъдещите поколения. Ето защо Иисус Навин след няколко поредни победи над външните врагове обръща внимание на този вътрешен, семеен фронт: „И така, бойте се от Господ и Му служете с чистота и искреност. Отхвърлете боговете, на които са служили бащите ви отвъд реката и в Египет, а служете на Господ. Ако пък не ви е угодно да служите на Господ, изберете си сега на кого да служите: на боговете ли, на които са служили бащите ви, когато бяха отвъд реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете. А аз и домът ми ще служим на Господ, понеже Той е свят“. Народът отговори: „Не, не може да бъде да оставим Господ и да започнем да служим на други богове!“ (Иис. Нав. 24:14-16).
Можем да спечелим едно сражение, но да загубим цялата война. Как? Като се отпуснем. Като изгубим духовната си бдителност. Като забравим за Бога, Който ни дава победа. Като се увлечем по идолите и боговете на този свят.
Ако си побеждавал много врагове, но после си се предал на техните богове, може ли да се смяташ за победител?
Ако придобиеш прекрасна плодоносна земя, но изгубиш семейството си, кой ще се радва на тези полета, къщи и богатства?
Ако с труда и победите си осигуриш своите потомци със земя, градини, пари, къщи, но не си успял да ги опазиш от съблазните на този свят, ще бъдеш ли щастлив?
Ако си бил вярващ и верен, но не си успял да предадеш щафетата на тази вяра и вярност на децата и внуците си, може ли да се смяташ за „баща на вярата“?
Врагът знае, че Божият народ няма как да бъде победен в открита битка. Затова най-често прилага „меката сила“ на лъжата и съблазните. Той предлага да се намери място за старите идоли дори в новия дом. И напомня, че винаги е било така, че нашите бащи са правили същото. Освен това ни убеждава, че сега така е модерно, че всичките ни съседни народи и общности се покланят на идолите и процъфтяват.
Да, нашето минало е отровено с идолопоклонство. Съвременният свят, в който се налага да живеем – също. Идолите са навсякъде. Но ние не бива да се съгласяваме с начина, по който живее мнозинството. Трябва да направим свой избор: да отхвърлим миналото и да служим на Бога или да се покланяме на идолите от миналото и да отхвърлим бъдещето: да бъдем угодни на Господ Бог и да останем в малцинството на верните или да угаждаме на този свят и мълчаливо да следваме мнозинството.
Съвременните банки, търговските и развлекателните центрове, фитнес клубовете, медийните корпорации не приличат ли на впечатляващи храмове, в които хората не просто удовлетворяват своите потребности, а и се покланят, служат на боговете на този свят? Интернет пространството не служи ли като виртуално светилище за поклонниците на „селфитата“? Принудителните политически акции или маршируващите колони от роби на пропагандата не приличат ли на колективно поклонение? Войните, етническите чистки и политическите репресии не са ли някаква форма на жертвоприношения?
Да, нашият съвременен свят, ако учудва с нещо, то е с изобилието на идоли и все по-коварните средства тази култура на идолопоклонството да влияе на все по-наивни и слаби хора.
Идолите са изображения или предмети, които представят по видим начин невидимите богове. Идолите могат да изглеждат различно – заплашителни, съблазняващи, древни, съвременни, мъжки, женски, зли, добри. Но зад тях стоят все същите тъмни богове, същите духовни сили, които обещават на хората защита и успех в замяна на тяхното поклонение и жертви.
Уви, човекът толкова много иска защита (безопасност) и успех (процъфтяване), че е готов да служи на онези богове, които обещават всичко това тук и сега. Ето я тъжната истина: хората търсят не Бога, Който да им открие Своята истина и волята Си за техния живот, а богове, които ще им помогнат да реализират егоистичните си планове. Малцина мислят за това, че цената, която трябва да платят за земните удоволствия, ще бъде вечната им душа. Само библейският Бог дава даром и завинаги. Езическите богове дават на човека нещо блестящо, за да го види и да си поиграе с него, а после му взимат абсолютно всичко.
Всеки дом е храм, където хората се покланят заедно или на Бога, или на идолите. Бащата на семейството е свещеник, който учи всички останали на правилно поклонение, напомня за Божите заповеди, защитава от духовни атаки. Така е било по времето на Иисус Навин, така трябва да бъде и сега. Но светът предпочита по-лекия път: днес всеки член на семейството си избира идоли и им се покланя в своя ъгъл или телефон. Никой не слуша нито баща си, нито Бога. Сега Иисус Навин щеше да бъде хвърлен в затвора, за да не дразни идолопоклонниците със своите нравоучения и да не ограничава свободата им да правят каквото си искат.
Така живее мнозинството.
А ти с кого си? С мнозинството или с Бога? Искам да те помоля за едно: не отговаряй така, както е правилно. Отговори така, както е в действителност.
Ето няколко въпроса, които ще ти помогнат да определиш на кого се покланяш всъщност:
– колко време ти и членовете на семейството ти прекарвате в интернет;
– колко време и пари изразходвате за покупки и развлечения;
– за какво си говорите най-често;
– какво си пожелавате един на друг за рождените си дни и други празници;
– кой е герой за вас и вашите деца;
– колко често споменавате Бога, когато взимате решения ден след ден;
– какво място заемат молитвата и Божието слово във всекидневните планове на семейството.
Нека се върнем към нашия герой. Иисус Навин не гледа как живеят неговите съседи. Не го интересуват техните идоли. Той знае кой е и на Кого служи. И неговото семейство е готово да остане в малцинство, но да бъде вярно на своя Бог и на своята вяра. Колко ни липсва такава решителност днес!
Приятели, служете на Господ с цялото си семейство! Вземете решение за това, не гледайте другите, мнозинството, съседите. Не оставяйте Господ дори ако Ви заплашват или Ви се надсмиват. Нека Вашият дом се откроява с това, че хората там почитат Господ и Му служат в чистота и искреност. Нека Вашето семейство се изгражда на тази основа. И нека Вашата вяра и вярност се предават на децата Ви от поколение на поколение.
Битката за семейството продължава през целия ни живот. Докато не сте я спечелили, докато не сте завършили достойно своя път, не бързайте да се отпускате. Вашият дом е най-важното бойно поле. Ако спечелите всички сражения, но в дома Ви се намери идол, ще загубите цялата война. Ако във Вашия дом се покланят единствено на Господ Бог, този дом ще бъде непристъпен. Ако опазите вярата и верността в своя дом, ще спечелите цялата война.
Михаил Черенков
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2023 <<<
